от Иван Стамболов
Защо БСП протестира и иска оставка на правителството и защо захранва протеста с автобуси протестиращи – това е ясно. БСП е опозиция, а всяка опозиция иска да дойде на власт, за да прави това, което правят управляващите сега, но без нея. Всяка опозиция е длъжна да се държи така и ако не го прави, то предава избирателите си. Всяка опозиция е длъжна да изтъкне, че обществото е катастрофирало и че се нуждае от спасение, че властта е ужасно корумпирана, докато опозицията не би била, ако случайно се превърне във власт. Тъй че този въпрос изобщо не ни интересува.
По-интересен е въпросът защо настояват за оставка на кабинета други две категории протестиращи: будните граждани и малките извънпарламентарни политически формации. Ако кабинетът подаде оставка, за тях няма да се промени нищо, те няма да влязат в парламента и в правителството, ще влезе опозицията. И още: защо настояват за оставка, когато стопанските показатели на страната се по-добри от всякога, главно поради международната конюнктура, но все пак. Коя е катастрофата, която ги кара да въпият за справедливост? Кога се случи, как ни засегна? Коя е нетърпимата ситуация, която ги кара да излязат на бой (вярно, само словесен) за „промяна на статуквото“ и за „измитане на политическата класа“? Коя е „кризата“, изискваща спешно разрешаване?
С подобни инициативи професионалните политици оставят у публиката блудкавия вкус, че не става дума за нищо друго, освен за доброто старо „стани, за да седна“. Какво правят ситните партийки? Те денонощно обикалят насам-натам с калкулатор в ръка и смятат „гласчета“, така че да им излезе аритметиката и да се промъкнат в парламента. При тези сметки за тях няма неприемливи партньори: консерватори се прегръщат с либерали, земеделци с еколози! Но за какво е всичко? И при най-добро стечение на обстоятелствата, при ФАНТАСТИЧНО стечение на обстоятелствата ще вкарате десетина депутати. И после? Ще се умилквате да влезете в коалиция с управляващата партия? Ще се разцепите и ще се разпродадете на парче като независими депутати? Сигурен съм, че ви е абсолютно все едно дали ще се продадете на ГЕРБ или на БСП, стига после да се изправите пред камерите и да кажете: „за нас е важно да сме във властта, за да реализираме гениалните си политически идеи“. Заслужава ли си заради този дребен и близък хоризонт да рушите позакрепеното положение в държавата?
Какъв е от своя страна мотивът на „будните граждани“? Наистина не знам. Веднага се сещам за двамина мои приятели. Няма да ги спомена, но те сигурно ще се разпознаят и ще ми се разсърдят. Единият е дългогодишен търговски представител на голям международен концерн. Другият е международно признат творец в областта на изобразителното изкуство. Първият е кротък рентиер, който от години не се занимава с друго, освен да колекционира скъпи играчки, да тества най-различни ресторанти по цял свят и да споделя впечатленията си от тях. Вторият продава творбите си в чужбина на твърде удовлетворителни цени, харчи си парите тук и в свободното време се бори за народни правдини във Фейсбук. И двамата проповядват, че сме ударили дъното, че няма накъде повече да пропадаме, че умираме от глад и едва събираме сили да вдигнем изнемощяла ръка към клавиатурата и да споделим това със света; че ситуацията е така нетърпима, че ако не се предприеме нещо в близките час-два, земята ще се разцепи и преизподнята ще ни погълне!
И като ги попиташ защо искат оставка и рестарт на системата, те (рентиерите, творците и миниатюрните партии) отговарят, че е заради гнилочта на корупцията, на която трябва да се сложи край. Добре. Но позволете да попитам: ако случайно извоювате оставка с лабораторни протести, какво си представяте, че ще се случи след това? Ще слязат ангели небесни, за да седнат в Парламента и да оглавят министерствата? Или пък че вие, лично вие, ще станете депутати, министри, премиери и президенти? И че ако случайно, ама много, много случайно станете, няма да топнете пръстенца в медеца?
Понеже не е нужно да си много умен, за да предвидиш една или друга реакция, то и аз, като средно интелигентен гражданин, виждам какво ще се случи точно на това място в текста. Ще кажат: ти си гербаджия! Затова бързам да поясня: в личен план аз от ГЕРБ по-скоро съм пострадал, отколкото да съм просперирал. Дори и активната ми политическа дейност (с която, слава Богу!, приключих преди 5 години) е била насочена против ГЕРБ. Дори и превърналото се в моя запазена марка изречение „Картаген трябва да бъде разрушен“ е насочено против ГЕРБ. Но мислейки прагматично и изхождайки от разумния поглед върху обществения интерес, ще кажа: да се търси оставка на кабинета точно в този момент, когато икономическият растеж бележи рекорд, когато БВП е по-добър от всякога, когато, макар и за няколко месеца председателстваме Съвета на ЕС, е глупаво, егоистично и граничи с национално предателство. Има моменти, в които личните, партийните и корпоративните интереси трябва да отстъпят пред националните. Има моменти, в които просто трябва да замълчиш, особено когато няма какво толкова да кажеш.Така е мъдро, така е справедливо.
Оставете комунистите да се пенявят, те има за какво да го правят. Но всички останали погледнете персоналните си панички, сложете ръка на сърце и кажете: баш до оставка на правителството ли сме опрели сега? Мисля, че не трябва да ставаме за резил заради суетата и тщеславието си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, където и да се намира той, който и да го обитава.
