НОВО

Ердоган ще загуби, защото Путин играе с белязани карти

Ескалацията на напрежението в Сирия е показателно за това, че турският президент Реджеп Ердоган допусна няколко базови политически грешки, които доведоха до настоящето положение на позициите на Анкара в южната й съседка. Първо, турският президент не успя да съобрази,...

26 февруари: Михаил Сарафов

На днешния ден в Търново 1854 г. е роден Михаил Сарафов, български революционер, политик, дипломат, просветен деец.   Семейство Сарафови държи на образованието на синовете си, тъй като освен успешен политик, те успяват да отгледат още генерал и лекар. Политикът...

Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем?

На прага на „чакалнята“ за валутния съюз е дошло време разделно затова накъде ще поемем. На масата са три възможности: 1) да въведем еврото, минавайки през ERM2 (чакалнята) за неизвестен период и/или да си почакаме нарочно в тази чакалня, гледайки какво ще стане с...

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Време за четене: 7 мин.

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине?

Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и специалисти, които се интересуват от неправилния въпрос. Те броят гласове и изчисляват интереса на всяка група и на всяка политическа сила. Защо ДПС ще подкрепи вота? Ами, защото те са си такива, въртят се. Вирнали дълъг нос в небесата, душат откъде ще задуха правилният вятър, за да се подложат овреме на благодатния му повей. Поне се видя доколко са в коалиция с ГЕРБ, както се случва да ги обвиняват. Те всекиго са предали, но никой не им се сърди и всеки отново е готов да се подмаже за подкрепата им, защото са незаобиколим фактор. А са незаобиколим фактор, защото демокрацията в крайна сметка е безпринципна аритметика. Властта отдавна е престанала да бъде средство за постигане на цели и се е превърнала сама по себе си в цел. При това положение всеки може да бъде с всекиго по всяко време.

ВМРО и НФСБ няма да подкрепят вота, защото означава да се самосвалят от власт.

“Воля” и “Атака” няма да го подкрепят, защото ако не се състави следващо правителство в рамките на този парламент (а то най-вероятно няма да се състави), те в следващия едва ли ще влязат.

Въоръжени с подобни умозаключения, коментаторите сядат да преброят кой колко депутати има и кой с кого трябва да се хване, за да се получи или да не се получи крайният сбор 121.

И казват: няма да мине. Но правейки тези сметки, никой не се пита има ли основание да се иска недоверие към правителството или няма. Не се питат, защото само за този мандат това е четвъртият вот на недоверие. Първият беше заради неуспешната борба с корупцията, вторият – заради срив в сигурността; третият за здравеопазването и последният – за околната среда, за водите, италианския боклук и мръсния въздух. И в четирите случая беше крайно време правителството да си ходи, защото е докарало България до катастрофа, и в трите предишни случая правителството не си отиде и никой не умря, нито земята се разцепи да ни погълне, нито България изчезна от политическата карта на света. Вероятно така ще стане и в четвъртия случай. Затова никой не се интересува нито от корупцията, нито от сигурността, нито от здравеопазването, нито от околната среда, защото всички знаят, че вотовете на недоверие няма да доведат до никакви промени в тези сектори. Затова всички се интересуват единствено от това как ще се прегрупират играчите в битката за властта и у кого утре ще бъдат ножът и хлябът. Все същият нож и все същият хляб. Интригата се свежда единствено до това, както проникновено се изрази навремето г-н Доган, кой разпределя порциите.

А въпросите дали има основание да се иска вот и какво ще стане, ако вотът успее, са важни. По първия въпрос. Вотът има основание, ако се докаже, че правителството е единственият виновник за безобразията. А те са безспорни, особено тези за водите. За италианския боклук и за мръсния въздух трагедиите умишлено се преувеличават с други цели, които тук нито имаме време, нито място да обсъждаме. Виж, историята с българските води е живописна и не е от вчера и днес. Знае се, че както са изключителна държавна собственост, така водите са раздадени на управление и отговорност на най-различни ведомства, така че в момента в един язовир земята се контролира от един, водата от друг, а язовирната стена от трети отговорен фактор. Много водоеми са раздадени на знайни и незнайни местни деребеи и на измислени фирми, които или са част, или гравитират около същото това ДПС начело с хидроинженера Доган, което сега се възмущава и подкрепя вотове на недоверие. В резултат се вайкаме ту от наводнения, ту от суши и все не се знае кой е виновен, освен, разбира се, Нено Димов, който е виновен за всичко.

Сюжетите са много и всеки от тях сам по себе си е епопея. Сега актуална е водата, но и други сектори са бомби със закъснител – просто 2019 беше необичайно сушава, та стана това, което стана в Перник, и се видя на каква магия се крепи привидната стабилност. Тази година пък може да се окаже много гореща и да се стопи асфалтът по магистралите. Знае ли човек? Кого ще арестуват тогава? Кого ще прекарат през мегдана, окован в пранги? Сюжетите са много, но всъщност картината не е сложна. Тя е картина, превърната в карикатура от корупцията и бездарието. Корупцията и бездарието са повсеместни и ако има някаква трудност, то тя е да се посочи кой е виновен за тях. Защо прекрасната демокрация не е инструмент да се избират най-умните и най-моралните, а най-некадърните и най-продажните? Умните и моралните даже вече не се и кандидатират, за да си спестят униженията.

От “Демократична България” по време на местните избори бяха прави за едно и то се превърна в гръбнак на кампанията им: докато корупцията е повсеместна, нямат абсолютно никакво значение качеството на политическите програми и на законите. Когато програмите и законите са обезсмислени от корупцията и са превърнати в празни приказки, то не си заслужава да се говори за тях.

Корупцията трудно се преборва, защото да се бори с нея е възложено на онзи, който я върши.

Затова и аз повтарям, че трябва да се промени човекът отвътре, а не да се въвеждат все по-изобретателни механизми за контрол и наказание, защото който е овластен да контролира и наказва, той пръв се и корумпира. Ако катаджията нямаше власт да глобява и да отнема точки, щяха ли да му предлагат рушвети? Вярно, дребната корупция се бори с твърда ръка, но твърдата ръка води до авторитаризъм, а оттам и до други неприятни последици, особено ако автократорът не е със света. И всичко това е така, защото всяка власт, призована да управлява обществен ресурс, се корумпира. Природен закон.

Въпросът, циничният въпрос е какъв е прагът на търпимост към корупцията. С колкото собственици на магазини и заведения съм говорил, всички са казвали: “знам, че персоналът краде и нямам нищо против, стига да е в границите на приличното”. Кои са границите на приличното? Да не се окаже така, че махаме едно зло с помощта на друго, често пъти по-голямо зло. Откъде следва, че онзи, който ще смени сатаната, непременно ще е ангел небесен? В “Умно село” на Доньо Донев премахнаха змиите с таралежи, таралежите с лисици, лисиците с ловци, а ловците изплюскаха всичко. Така България губи държавността си през 11 в (т.нар. византийско “робство”), когато византийците идват да ни отърват от руснаците, обаче после забравят да си идат. Такъв е принципът на всички революции в сравнително новата история – в повечето случаи радикалната промяна е към по-лошо, вместо към по-добро. Казвам “в повечето”, не “във всички”, не бързайте да се скандализирате.

И действително, като си иде Бойко Борисов, кой ще дойде, Корнелия Нинова? Ами като си иде на свой ред и тя, защото нито ще напълни язовирите, нито ще очисти въздуха, тогава кой? Слави Трифонов? Волен Сидеров? Костадин Костадинов?… Абе, какво стана с Мая Манолова, защо не е до пернишките граждани в този труден за тях момент?

Днес на власт са ГЕРБ & С-ие, а БСП & С-ие искат да ги свалят и да седнат на тяхното място. Но това няма абсолютно никакво значение. Можеше да е обратното и картината пак щеше да бъде същата. Тържеството на корупцията и бездарието не е заслуга на един политик или на една политическа партия. Очевидно въртележката ще продължи да се върти и ние ще се возим на нея, само дето, както и досега, при всяко следващо завъртане ще си купуваме билетче от различен чичко. Но бъдете спокойни – чичковците са различни само по отношение на имената си. Иначе работата, която вършат, и начинът, по която я вършат, са едни и същи. Днес чичо Митко е на касата, а чичо Пепи мие тоалетната на лунапарка, но утре ще е точно обратното до следващия път. Чичо Митко и чичо Пепи знаят, че е така и са се въоръжили с мъдрост и философско търпение. Само чичо Ахмед е седнал по турски на сянка, люпи семки и за него нищо не се променя. Засега.

Затова вотовете на недоверие не са нищо повече от малко по-шумни и по-протяжни пресконференции. Те не водят до нищо, освен в много редки случаи до смяната на чичо Митко с чичо Пепи. Но днес чичо Митко (ГЕРБ) е добре да се замисли, защото както се е оставил на инерцията, до няколко години може да се окаже в опозиция и това няма да е най-неприятният сценарий, защото ГЕРБ могат и да изчезнат, както изчезна НДСВ след яркото си и непоклатимо на пръв поглед управление. За въртележката това не е добре да се случва, но изглежда никой не гледа сериозно на тази възможност. Е, всеки си пати от ума. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!