Българското книгоиздаване не спира да ме изненадва тези дни.Новите издания за Хари Потър тепърва излязоха от печатницата, книгите са още топли-топлички и все още не сме преживели случката с кориците на Любен Зидаров… и изведнъж, хоп! Поредният скандал! Този път с „Под игото“ на Иван Вазов. И то защо? Превели книгата на български език. Да, правилно четете! От години се вихрят едни дебати, едни полемики за писателите от времето преди и непосредствено след Освобождението. Били твърде демоде, езикът им бил прекалено архаичен, днешните деца не ги разбирали. И защо да трябва да ги разбират? Възрожденците са писали само за онова отдавнашно турско робство, което днес въобще не ни грее, пък модерното поколение се интересува от селфита, селфи-стикове и Инстаграм. Тъй де, за представителите на Поколението Z е по-лесно да кажат „дабъл бейкън чийзбургер“ отколкото „самун душманлар“, нали?
Шегата настрана, но ние, българите, не откриваме топлата вода. Този дебат се е водил и продължава да се води и в други държави. Да вземем например спора дали Уилям Шекспир трябва да се превежда на модерен английски или не. Де ти Шекспир (р. 1564 г.), де ти Вазов (р. 1850 г.)! O Romeo, Romeo, wherefore art thou Romeo? Кой ще се осмели да преведе този шедьовър? How dare you? Или може би е по-удачно да кажем, how dare thee? Да видим какво твърдят специалистите по този въпрос и как можем да се поучим от тях. Професор Джеймс Шапиро, шекспиролог от Колумбийския университет е категоричен, че Шекспир не трябва да се превежда, дори и да е труден за съвременните англоговорящи. Ще се загуби ритъмът и мелодиката, а определени смислови нюанси ще изчезнат. Други хора имат малко по-нюансирано мнение по темата, но пак подхождат консервативно. Според Шийла Кавано от университета Емъри, Шекспир действително има репутацията на писател, който е труден за разбиране, така че проекти от типа на No Fear Shakespeare (при който оригиналният текст е представен редом до редом с превод на модерен английски) са разбираеми, дори и да будят тревога. И все пак Кавано изисква от студентите си да знаят шекспировия език и да рецитират неговите пиеси в оригинал.
Но да се върнем на дядо Вазов. Нека да обобщим какви са аргументите „за“ и „против“ т.нар. превод на „Под игото“ на съвременен български:
ПРОТИВ: „Под игото“ не бива да се пипа, думите не трябва да се заменят, защото всяка промяна на езика намалява художествената стойност на произведението. Нещо повече – това представлява брутална намеса в изказа на писателя, посегателство върху словото, даже своеобразна цензура. В този ред на мисли подмяната на текста на „Под игото“ не е много по-различна от пренаписването на „Пипи Дългото чорапче“, при което в последните издания бащата на героинята вече не е „негърски крал“. И също както това бе направено, за да може книгата на Астрид Линдгрен да е достатъчно политически коректна и приемлива за шведското либерално общество, така и романът „Под игото“ бива променян, за да оправдае модерните обществени тенденции у нас.
ЗА: Езикът е динамичен и се променя с течение на времето. Автори като Ботев и Вазов не са творили на речта, на която говорят днешните деца. Между нашето поколение и Вазовото зее огромна бездна, тъй като съвременниците ни просто не го разбират. Следователно известна езикова намеса е необходима, за да може да се изгради своеобразен културен мост между днешния читател и класическите ни писатели.
Мисля, че не е трудно да се досетите какво мисля по въпроса – като човек с консервативни виждания моята позиция се припокрива с тези, които се обявяват против всякаква намеса в текста – за мен посегателството върху словото е посегателство и върху духа на книгата. Същевременно отчитам, че връзката между съвременниците и възрожденските творци наистина се къса, но трябва да се търсят други начини за изграждане на мостове. Какво ще кажете, например, да се започне с написването на адекватни литературни анализи на класическите произведения, които наистина са разбираеми за Поколението Z? Смея да твърдя, че когато бях гимназист, дори и да не схващах значението на някои от думите в „Под игото“, аз разбирах романа много по-добре от безумните анализи на родните критици, които хем бяха написани на висок и недостъпен език, хем трябваше да ги зазубряме, за да си напишем правилно домашните по литература.
Що се касае до замяната на по-слабо известните думи от „Под игото“ с по-съвременни, аз съм привърженик на стария метод да се слага звездичка и пояснение под текста. Мотивът за това мое консервативно отношение е прост: не ми се ще да доживея до времената, в които Бойчо Огнянов ще се казва Бойчо Файърмен, а Рада Госпожина – Рада дъ Мистрес. Не намеквам, че новият „превод“ на „Под игото“ е стъпка в тази посока, но да се подменят думи като „чимшир“, „чучур“ или „глъчка“ уж под предлог, че децата не ги знаят, хайде стига! Става въпрос за прогимназисти и гимназисти, за които българският език е роден, майчин. Те нямат нужда от адаптирани книжки.
Като за финал държа отново да напомня, че щом след близо пет века учениците в Англия продължават да рецитират Шекспир в оригинал, значи и българските ученици могат да учат Вазов в оригинал. А иначе в България винаги ще се намират такива, които ще издевателстват над родния ни език, както сам поетът го е описал в своето стихотворение:
„Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!“
Затова нека не обръщаме внимание на тези люде!
