НОВО

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

Посегателството върху „Под игото“ е посегателство върху духа на книгата

Време за четене: 5 мин.

Българското книгоиздаване не спира да ме изненадва тези дни.Новите издания за Хари Потър тепърва излязоха от печатницата, книгите са още топли-топлички и все още не сме преживели случката с кориците на Любен Зидаров… и изведнъж, хоп! Поредният скандал! Този път с „Под игото“ на Иван Вазов. И то защо? Превели книгата на български език. Да, правилно четете! От години се вихрят едни дебати, едни полемики за писателите от времето преди и непосредствено след Освобождението. Били твърде демоде, езикът им бил прекалено архаичен, днешните деца не ги разбирали. И защо да трябва да ги разбират? Възрожденците са писали само за онова отдавнашно турско робство, което днес въобще не ни грее, пък модерното поколение се интересува от селфита, селфи-стикове и Инстаграм. Тъй де, за представителите на Поколението Z е по-лесно да кажат „дабъл бейкън чийзбургер“ отколкото „самун душманлар“, нали?

Шегата настрана, но ние, българите, не откриваме топлата вода. Този дебат се е водил и продължава да се води и в други държави. Да вземем например спора дали Уилям Шекспир трябва да се превежда на модерен английски или не. Де ти Шекспир (р. 1564 г.), де ти Вазов (р. 1850 г.)! O Romeo, Romeo, wherefore art thou Romeo? Кой ще се осмели да преведе този шедьовър? How dare you? Или може би е по-удачно да кажем, how dare thee? Да видим какво твърдят специалистите по този въпрос и как можем да се поучим от тях. Професор Джеймс Шапиро, шекспиролог от Колумбийския университет е категоричен, че Шекспир не трябва да се превежда, дори и да е труден за съвременните англоговорящи. Ще се загуби ритъмът и мелодиката, а определени смислови нюанси ще изчезнат. Други хора имат малко по-нюансирано мнение по темата, но пак подхождат консервативно. Според Шийла Кавано от университета Емъри, Шекспир действително има репутацията на писател, който е труден за разбиране, така че проекти от типа на No Fear Shakespeare (при който оригиналният текст е представен редом до редом с превод на модерен английски) са разбираеми, дори и да будят тревога. И все пак Кавано изисква от студентите си да знаят шекспировия език и да рецитират неговите пиеси в оригинал.

Но да се върнем на дядо Вазов. Нека да обобщим какви са аргументите „за“ и „против“ т.нар. превод на „Под игото“ на съвременен български:

ПРОТИВ: „Под игото“ не бива да се пипа, думите не трябва да се заменят, защото всяка  промяна на езика намалява художествената стойност на произведението. Нещо повече – това представлява брутална намеса в изказа на писателя, посегателство върху словото, даже своеобразна цензура. В този ред на мисли подмяната на текста на „Под игото“ не е много по-различна от пренаписването на „Пипи Дългото чорапче“, при което в последните издания бащата на героинята вече не е „негърски крал“. И също както това бе направено, за да може книгата на Астрид Линдгрен да е достатъчно политически коректна и приемлива за шведското либерално общество, така и романът „Под игото“ бива променян, за да оправдае модерните обществени тенденции у нас.

ЗА: Езикът е динамичен и се променя с течение на времето. Автори като Ботев и Вазов не са творили на речта, на която говорят днешните деца. Между нашето поколение и Вазовото зее огромна бездна, тъй като съвременниците ни просто не го разбират. Следователно известна езикова намеса е необходима, за да може да се изгради своеобразен културен мост между днешния читател и класическите ни писатели.

Мисля, че не е трудно да се досетите какво мисля по въпроса – като човек с консервативни виждания моята позиция се припокрива с тези, които се обявяват против всякаква намеса в текста – за мен посегателството върху словото е посегателство и върху духа на книгата. Същевременно отчитам, че връзката между съвременниците и възрожденските творци наистина се къса, но трябва да се търсят други начини за изграждане на мостове. Какво ще кажете, например, да се започне с написването на адекватни литературни анализи на класическите произведения, които наистина са разбираеми за Поколението Z? Смея да твърдя, че когато бях гимназист, дори и да не схващах значението на някои от думите в „Под игото“, аз разбирах романа много по-добре от безумните анализи на родните критици, които хем бяха написани на висок и недостъпен език, хем трябваше да ги зазубряме, за да си напишем правилно домашните по литература.

Що се касае до замяната на по-слабо известните думи от „Под игото“ с по-съвременни, аз съм привърженик на стария метод да се слага звездичка и пояснение под текста. Мотивът за това мое консервативно отношение е прост: не ми се ще да доживея до времената, в които Бойчо Огнянов ще се казва Бойчо Файърмен, а Рада Госпожина – Рада дъ Мистрес. Не намеквам, че новият „превод“ на „Под игото“ е стъпка в тази посока, но да се подменят думи като „чимшир“, „чучур“ или „глъчка“ уж под предлог, че децата не ги знаят, хайде стига! Става въпрос за прогимназисти и гимназисти, за които българският език е роден, майчин. Те нямат нужда от адаптирани книжки.

Като за финал държа отново да напомня, че щом след близо пет века учениците в Англия продължават да рецитират Шекспир в оригинал, значи и българските ученици могат да учат Вазов в оригинал. А иначе в България винаги ще се намират такива, които ще издевателстват над родния ни език, както сам поетът го е описал в своето стихотворение:

„Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!“

Затова нека не обръщаме внимание на тези люде!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!