НОВО

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Преход, прогрес, край на историята

„Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.“"Идеалното общество би трябвало да е гробището на човешкото величие.“ Николас Гомес Давила Политически проституираната идея за „преход“ продължава да бъде често срещана в...

Посегателството върху „Под игото“ е посегателство върху духа на книгата

Време за четене: 5 мин.

Българското книгоиздаване не спира да ме изненадва тези дни.Новите издания за Хари Потър тепърва излязоха от печатницата, книгите са още топли-топлички и все още не сме преживели случката с кориците на Любен Зидаров… и изведнъж, хоп! Поредният скандал! Този път с „Под игото“ на Иван Вазов. И то защо? Превели книгата на български език. Да, правилно четете! От години се вихрят едни дебати, едни полемики за писателите от времето преди и непосредствено след Освобождението. Били твърде демоде, езикът им бил прекалено архаичен, днешните деца не ги разбирали. И защо да трябва да ги разбират? Възрожденците са писали само за онова отдавнашно турско робство, което днес въобще не ни грее, пък модерното поколение се интересува от селфита, селфи-стикове и Инстаграм. Тъй де, за представителите на Поколението Z е по-лесно да кажат „дабъл бейкън чийзбургер“ отколкото „самун душманлар“, нали?

Шегата настрана, но ние, българите, не откриваме топлата вода. Този дебат се е водил и продължава да се води и в други държави. Да вземем например спора дали Уилям Шекспир трябва да се превежда на модерен английски или не. Де ти Шекспир (р. 1564 г.), де ти Вазов (р. 1850 г.)! O Romeo, Romeo, wherefore art thou Romeo? Кой ще се осмели да преведе този шедьовър? How dare you? Или може би е по-удачно да кажем, how dare thee? Да видим какво твърдят специалистите по този въпрос и как можем да се поучим от тях. Професор Джеймс Шапиро, шекспиролог от Колумбийския университет е категоричен, че Шекспир не трябва да се превежда, дори и да е труден за съвременните англоговорящи. Ще се загуби ритъмът и мелодиката, а определени смислови нюанси ще изчезнат. Други хора имат малко по-нюансирано мнение по темата, но пак подхождат консервативно. Според Шийла Кавано от университета Емъри, Шекспир действително има репутацията на писател, който е труден за разбиране, така че проекти от типа на No Fear Shakespeare (при който оригиналният текст е представен редом до редом с превод на модерен английски) са разбираеми, дори и да будят тревога. И все пак Кавано изисква от студентите си да знаят шекспировия език и да рецитират неговите пиеси в оригинал.

Но да се върнем на дядо Вазов. Нека да обобщим какви са аргументите „за“ и „против“ т.нар. превод на „Под игото“ на съвременен български:

ПРОТИВ: „Под игото“ не бива да се пипа, думите не трябва да се заменят, защото всяка  промяна на езика намалява художествената стойност на произведението. Нещо повече – това представлява брутална намеса в изказа на писателя, посегателство върху словото, даже своеобразна цензура. В този ред на мисли подмяната на текста на „Под игото“ не е много по-различна от пренаписването на „Пипи Дългото чорапче“, при което в последните издания бащата на героинята вече не е „негърски крал“. И също както това бе направено, за да може книгата на Астрид Линдгрен да е достатъчно политически коректна и приемлива за шведското либерално общество, така и романът „Под игото“ бива променян, за да оправдае модерните обществени тенденции у нас.

ЗА: Езикът е динамичен и се променя с течение на времето. Автори като Ботев и Вазов не са творили на речта, на която говорят днешните деца. Между нашето поколение и Вазовото зее огромна бездна, тъй като съвременниците ни просто не го разбират. Следователно известна езикова намеса е необходима, за да може да се изгради своеобразен културен мост между днешния читател и класическите ни писатели.

Мисля, че не е трудно да се досетите какво мисля по въпроса – като човек с консервативни виждания моята позиция се припокрива с тези, които се обявяват против всякаква намеса в текста – за мен посегателството върху словото е посегателство и върху духа на книгата. Същевременно отчитам, че връзката между съвременниците и възрожденските творци наистина се къса, но трябва да се търсят други начини за изграждане на мостове. Какво ще кажете, например, да се започне с написването на адекватни литературни анализи на класическите произведения, които наистина са разбираеми за Поколението Z? Смея да твърдя, че когато бях гимназист, дори и да не схващах значението на някои от думите в „Под игото“, аз разбирах романа много по-добре от безумните анализи на родните критици, които хем бяха написани на висок и недостъпен език, хем трябваше да ги зазубряме, за да си напишем правилно домашните по литература.

Що се касае до замяната на по-слабо известните думи от „Под игото“ с по-съвременни, аз съм привърженик на стария метод да се слага звездичка и пояснение под текста. Мотивът за това мое консервативно отношение е прост: не ми се ще да доживея до времената, в които Бойчо Огнянов ще се казва Бойчо Файърмен, а Рада Госпожина – Рада дъ Мистрес. Не намеквам, че новият „превод“ на „Под игото“ е стъпка в тази посока, но да се подменят думи като „чимшир“, „чучур“ или „глъчка“ уж под предлог, че децата не ги знаят, хайде стига! Става въпрос за прогимназисти и гимназисти, за които българският език е роден, майчин. Те нямат нужда от адаптирани книжки.

Като за финал държа отново да напомня, че щом след близо пет века учениците в Англия продължават да рецитират Шекспир в оригинал, значи и българските ученици могат да учат Вазов в оригинал. А иначе в България винаги ще се намират такива, които ще издевателстват над родния ни език, както сам поетът го е описал в своето стихотворение:

„Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!“

Затова нека не обръщаме внимание на тези люде!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!