fbpx

НОВО

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Как пандемията и извънредното положение повлияха на икономиката и какви мерки бяха взети?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев, както и авторът в платформата Кристиян Анадолиев, гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Вижте пълното...

Коронавирусът в Южна Америка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на "Военен телевизионен канал". Тема на разговора бе случващото се в Южна Америка. Вижте пълното видео:...

Ало, ало! Говори Си Дзинпин

След преодоляването на кризата с Covid-19 светът ще бъде различен. Този постковид (post-covid) свят ще бъде по-малко глобален и повече регионален. Това е така понеже в него все повече кислород и пространство ще използва Китай, посредством т.нар. модел на...

Последно кой – Вебер или Тимерманс?

Време за четене: 7 мин.

Снощи договорката (каква демократична дума!) от Осака неочаквано или очаквано се сблъска в съпротивата на ЕНП. ЕНП каза, че: 1. добре е председателят на ЕК да бъде от партията, спечелила най-много гласове и 2. същата тази партия няма друг кандидат освен Манфред Вебер. Бойко Борисов изрази твърде здравомислеща позиция, в смисъл че е нелепо победилата партия да не излъчи председател на ЕК. Дето се вика, то е все едно тук да спечели Борисов, обаче поради незнайни криволици на политическата логика премиер да стане Корнелия Нинова. “Ние си имаме водещ кандидат – рече Борисов. – Сега идвам от ЕНП. Категорично стоим зад нашия кандидат Манфред Вебер”.

Не щеш ли обаче, в полунощна доба Борисов се срещнал и с Тимерманс (кандидатът от Осака) и казал нещо съвсем друго: “Очертава се един такъв компромис – Вебер на парламента, ти на комисията”. Ето за тези “компромиси” си заслужава да се говори.

В крайна сметка не е важно кой ще бъде председател на ЕК – отдавна разделението в Европа не е ляво/дясно, ЕНП/ПЕС. Разделението не е даже по въпроси като тези за миграцията, екологията, превозвачите, конкуренцията, правото на вето, дигиталния суверенитет, социалния стълб, на колко скорости да е Съюзът и т.н. Разделението днес е на стари тарикати и нови тарикати или, казано по-благозвучно, на системни и извънсистемни. Тази проста истина лъсна в деня след изборите, когато Верхофстат излезе с прагматично предложение: да се създаде т. нар. “широко мнозинство” и то да включва (забележете!) ЕНП+ПЕС+АЛДЕ+Зелените. Защо точно те? Ами, по две причини: защото заедно правят 67,11% или 504 депутати – чиста работа! – и второ, защото са “системни”, хванати ръка за ръка, ще я карат, както са я карали досега – в охолство и безметежие. А разните там националисти, скептици и други екзотични мераклии – те да духат супата.

Е, сега това “широко мнозинство” поне по въпроса за председателя на ЕК вероятно няма да се състои, но въпреки всичко изборът пак е без особено значение, защото по все повече въпроси ЕНП и ПЕС са на едно мнение и става все по-трудно да ги различиш една от друга. Разлики сигурно има и то в твърде интересни области като разпределение на влияние и контрол върху финансите, но ние, простите избиратели, тези неща не ги знаем, следователно – за нас няма.

За нас, простите избиратели, остава неприятният вкус в устата, че, както обичат да се изразяват политолозите, “вотът ни е подменен” или както е по-коректно да го кажем: “никой не бръсне вота ни за слива”. Гласуваш, пращаш някакви хора в Брюксел, на които уж си началник, защото си ги избрал да те представляват, те отиват и на втория ден усвояват типичната презрителна гримаса на меритократа и започват да се договарят, да се пазарят и да пресмятат, сякаш не са “народни” представители, а някакви свръхбозайници на върха на хранителната верига, пред които всички трябва да се прекланят. Всички, които са гласували за ГЕРБ, как ще се почувстват, ако Борисов подкрепи в Европейския съвет кандидат на социалистите? Ама ще кажете: самата ЕНП няма нищо против, всичко е пресметнато, той ще го подкрепи, ако вътре в ЕНП им е излязла аритметиката и ако са се спазарили с останалите. Още по-зле! За какво са партиите – да се конкурират с идеи и политики или да се сговарят в името на далаверата. То е все едно да си левскар, да идеш на мач, “Левски” нарочно да падне и после да ти обясни, че това е разумен компромис в името на европейския футбол.

А фигурата на председателя би трябвало да е ключова, защото той определя приоритетите на Комисията за следващите 5 години. Интригата изчезва тогава, когато прочетем действащите в момента приоритети на Юнкер. Те са 10 на брой и биха могли да бъдат написани от всекиго – и от Вебер, и от Тимерманс. Пълна липса на политическа физиономия. А в крайна сметка демокрацията какво е – конкуренция на идеи, възможност за избор, свобода на избора. Десетият приоритет на Юнкер се казва точно така: “Демократична промяна” и обявява, че ще се води непримирима борба за “по-демократичен Съюз”. Какво, той в момента нима не е достатъчно демократичен, че демокрацията да е приоритет на Комисията? Ако не е – какво си играем на избори! Или пък ако е – какво ще ѝ се “променя” на демокрацията? Системата на шпитценкандидатите, работила досега само веднъж, според официалния приоритет №10 е “стъпка по пътя към изграждането на по-демократичен Съюз и доближаването му до неговите гражданите”. Та нима сега Съюзът е далеч от гражданите си? Нима през всичките тези години сте ни баламосвали?

Демокрацията е върховна ценност на Европейския съюз. Тя и върховенството на закона, като второто е в пряка зависимост от първото. Но като гледаме как управлението на “близкия до хората Съюз” се решава в далечна Япония на срещи между разни Г-20 държави, как се договаря на работни вечери, как без никакъв свян се обяснява на “близките до сърцето на Съюза граждани” (и на теория субекти на неговата власт) как ние – шушу-мушу – ще се разберем по кьошетата, ако трябва ще правим до припадък “билатерални” срещи, ако трябва работните вечèри ще прераснат в работни закуски, ще жужат совалки и емисари, докато не се разберем като бизнесмени, пък после ще идем да гласуваме на Европейски съвет и ще ви разрешим да ни снимате с мобилните си телефони, но само ако обещаете, че няма да се вълнувате прекалено от драматизма на демократичния процес.

И друг път съм казвал, че проблемът на Европа става все по-малко политически и все повече философски. Един от приоритетите на Европейския съюз (да не се бъркат с приоритетите на Европейската комисия) е “Защита на европейските интереси и ценности на световната сцена”. Хубаво, защото очевидно все още има хора, които схващат Европа като цивилизация, различна от останалите, въпреки мрачните думи на Освалд Шпенглер, че когато една култура загива, се превръща в цивилизация. Както видяхме, две от най-великите ценности на Европа са демокрацията и върховенството на закона. Видяхме също, че демокрацията се е превърнала в нещо друго и освен името, освен голата дума, комай нищо не е останало от старата ни представа за нея. А когато демокрацията е изродена, върховенството на закона може да се превърне в терор. Защо? Ами, ето защо: когато властта попадне в ръцете на съсловие, което я е получило уж по демократичен път, но всъщност в придобиването на властта от негова страна не е имало нищо демократично, тогава това съсловие ще започне да кове закони в своя полза и да ви задължава да ги спазвате, защото иначе ще нарушите неприкосновената ценност, наречена “върховенство на закона”. Да е разрешено да се пушат само някакви електронни фъшкии, да се забраняват пластмасовите опаковки, шофьорите да не могат да спят в камионите, краставиците да са прави (а защо не и доматите – квадратни), майката и бащата да са Родител-1 и Родител-2… Такъв е законът! Поклонете се на “върховенството на закона”!

Процедурите по избор на ръководители на европейските структури, колкото и оживени и емоционални да са, нямат абсолютно никакво значение, докато европейците не преформулират ценностите си “демокрация” и “върховенство на закона”.

Демокрацията трябва да се преформулира в посока на “съборност” – принцип за взимане на справедливи и в почти всички случаи правилни решения в църквата на основата на консенсуса и йерархията. Върховенството на закона пък трябва да се превърне във върховенство на правото или още по-добре – във върховенство на правдата. Целта на властта (с изключение, разбира се, на диктатурата, тиранията и охлокрацията) е да осигурява сигурност и справедливост. И ако Европейският съюз предоставя някаква сигурност, то по отношение на справедливостта нещата са по-проблематични. Защото справедливост не може да има при относителни ценности и повече от една истини.

Иначе е излишно да казваме, че Европейският съюз е изключително сложна за управление система и изисква мастодонтски апарат. Излишно е да казваме също, че поне в социално-битово отношение той е най-доброто създавано до момента и трябва да сме луди, ако искаме да го разрушим или да го напуснем. Затова се плашим, когато виждаме тенденции, които му вредят. А фалшът, лицемерието, недостатъчната искреност и смелост, дефицитът на идеи, профанизирането на мирогледа, деградацията на политиците от водачи към чиновници – всичко това вреди на нашата мила социално-битова Европа. Ако продължава така, току-виж някой ден дошли бежанците и ни изхвърлили от меките кресла и топлите пантофи.

Ще гледаме. Ще гледаме европейския спектакъл с пакетче пуканки без глутен в скута и ако вземат пък да изберат Кристалина Георгиева за председател на ЕК, все ще намерим сили да изригнем някоя лоша дума и срещу нея. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ