НОВО

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Подмененият дебат за раждаемостта

България, 2019 година. Населението е в състояние на нещо средно между демографски срив и демографска катастрофа – през последните 30 години броят му е намалял от почти 9 на по-малко от 7 милиона, като само през предходната 2018 година се е стопил с над 7%, а тази...

За новата европейска аристокрация

На първото тайно гласуване за председател Урсула фон дер Лайен беше избрана за председател на Европейската комисия. Промяната в процедурата беше направена тихомълком още през изминалия мандат. Идеята на тайното гласуване е да позволи нарушаване на партийната...

Последно предупреждение за Белене

Време за четене: 5 мин.

Недейте да правите „Белене“! Дори да си въобразявате, че сте го изтъргували за нещо много хитро, цената е смешно нищожна на фона на потенциалните неприятности!

Много се говори и писа за АЕЦ „Белене“. Писах даже и аз, дето почти нищо не разбирам от енергетика. При всяко следващо активизиране на проекта отново избухва общественият дебат и се вадят все едни и същи аргументи. След толкова години гневни спорове и съмнения, самият факт че „Белене“ все не успява да се случи, показва, че в проекта има нещо гнило. Ако беше читав, вече да е готов и да сме забравили.

Няма да коментирам икономическата страна на проекта, нито финансовата. В навечерието на евентуалното вдигане на мораториума в Парламента искам да кажа няколко думи за политическата му страна. И то за вътрешнополитическата, защото външнополитическата за мен е силно надценена – нито посещението на Радев в Русия, нито на Борисов пак там имаха някаква стойност по-голяма от козметичната и протоколната.

При това под вътрешнополитическа страна на проблема не разбирам някакъв сложен анализ на взаимодействията между властовите центрове, игрите между институциите и търговията с влияние между партийните централи, а единствено подозренията как би изглеждало всичко това в очите на неизкушените граждани и до какво би довело на следващите избори.

Продължавайки да наблюдава трагикомедията „Белене“, която възторжено разиграват пред очите му, редовият гражданин, онзи, който не чете политически анализи и не се вслушва в партийни лозунги, ще стигне до два, твърде неприятни за упражняващите властта професионалисти, извода.

Първо. Всяко действие в посока на осъществяване на проекта „Белене“ вече, след толкова много скандали, ще се разчете като съзаклятие с цел корупция и далавера. Дали това ще бъдат хипотетични комисионни, договорени със социалистите още по времето на Дългия Инкасатор, дали ще бъдат герберски строителни фирми-подизпълнители, дали ще бъде напън за окопаване във властта чрез подмазване на Кремъл (подход проверен през десетилетията от Тодор Живков) – това няма значение. Важното е, че в очите на хората се случва именно нещо такова, а не благороден порив да потече от контакта евтин ток „в името на народа и за благото на народа“. Когато един ден властта каже на хората: „В бюджета няма пари за реформи в образованието, здравеопазването и културата“, хората ще отговорят на властта: „Как ще има, като загробихте милиарди в „Белене“! И гепихте още толкова!“.

Второ и по-неприятно. Ако при този пореден апаратен опит „Белене“ все пак се случи, то ще се случи благодарение на безпринципна договорка между ГЕРБ и БСП. Струва ми се, че десетки хиляди хора ще простят по-лесно откровената кражба, отколкото това. Нека да припомня (специално на ГЕРБ) нещо, което сякаш се позабравя. ГЕРБ дойде на власт с гласовете, с които преди това беше дошъл Иван Костов. Нека ги наречем за удобство (макар и не съвсем прецизно) антикомунистическите гласове. Тези хора, които гласуваха първо за Костов, а после за Борисов, гласуваха с убеждението, че гласуват вдясно. Дали са били прави или не, дали самите те са десни или не, най-сетне дали ГЕРБ е дясна партия или не – това е тема на съвсем отделен разговор. Така или иначе Борисов дойде на власт с десни, седесарски гласове и затова е прието да разглеждаме ГЕРБ като някаква десница, ако не идеологически и политически, то поне електорално.

Дали г-н Борисов си дава сметка какво ще се случи, ако заиграе в отбор с БСП по толкова важен въпрос, какъвто е АЕЦ „Белене“? Дали си дава сметка какво ще му се случи, ако размие очертанията на позициите си по въпроси като комунизма, Русия, тоталитарното минало и европейското бъдеще? Може би се успокоява с мисълта, че една добре окопана във властта партия разполага с всички държавни ресурси, за да влияе на всякакъв вид избори. Но НДСВ също беше добре окопана във властта и престана да бъде такава за броени часове. Някой беше пресметнал, че и най-ефективната манипулация може да промени изборния резултат с не повече от 15%. Ако ГЕРБ „настъпи котето по опашката“ с проекта АЕЦ „Белене“, 15% няма да са достатъчни да го спасят.

Същевременно не по-малко разочаровани ще се окажат и симпатизантите на БСП. Те отдавна, въпреки баснословната си лоялност към Партията и Идеите, наблюдават червената олигархия и колкото повече я наблюдават, толкова по-малко откриват в поведението ѝ някаква грижа за себе си. Мнозина от тях вероятно ще се омерзят и ще потърсят за себе си някакъв друг вид политическо поведение.

И ето тук е опасността, към която искам да обостря вниманието на системните играчи и отляво, и отдясно. Когато със своята безпринципност, безидейност и безскрупулност отблъснете и последните си симпатизанти, то те ще се разделят на две. Едната част няма да пожелае никога повече да чуе за избори и за политическо представителство, а ще се превърне във вечно мърмореща опозиция на всичко. А това е крайно неконструктивно и даже вредно; дай, Боже, на държавите по-малко такива граждани!

Другата част няма да измени на гражданския си дълг и ще започне да се оглежда за кого да гласува. И тогава от сенките ще изпълзят всякакви герои, всякакви настоящи, бивши и още по-бивши телевизионни водещи, всякакви циркаджии и „народни спасители“. Ще издигнат глуповати, но вдъхновяващи лозунги и омерзените гласоподаватели ще се насилят да им повярват, както са го правили неведнъж. И ще ги вкарат в Парламента. Отначало ще е смешно, после ще е тъжно, а накрая може да стане и страшно – зависи докога ще продължи електоралният делириум.

Затова, г-да десижън мейкъри, зарежете „Белене“ и си гледайте живота. Не дърпайте дявола за опашката, не си причинявайте неприятности, от които после ще се чудите как да се отървете. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!