Аз съм може би един от онези български киномани, които разбраха за “Посоки” покрай скандала на авторите на филма с торент тракера “Замунда”. В първия момент реакцията беше инстинктивно резервирана. “Още един български филм” си казах и по инерция пакетирах лентата в една не особено приятна за мен и моето поколение – родените непосредствено след промените – категория. За дошлите на бял свят след 1989 г. често “българско кино” е синоним на нещо не просто скучно, но и излишно напрегнато и дори псевдо артистично. Твърде малко са изключенията от това правило и до колкото ги има те рядко достигат до кино залите, извън фестивалните си участия. През изминалите почти 30 години рядко сме ставали свидетели на български филм, зад който стои добра идея, да има читава актьорска игра и не на последно място чисто технически да е изпълнен добре откъм озвучаване и кадърна операторска работа.
На този фон определено “Посоки” е повече от приятна изненада. Гледането на голям екран, което се престраших да направя определено ме остави едновременно очарован и леко съжаляващ, че не съм го посетил по-рано. Както разбрах в последствие, филмът върви на голям екран у нас от края на януари.
Действието увлича зрителя още от първите минути и освен зряла актьорска игра, ние виждаме нещо друго – драматичен, но и същевременно напълно реален светът на столичните улици. Същите улици по които ходим с проблемите и щастието си и по които се движат често незабелязваните от нас таксита и техните шофьори. Отвъд привидното спокойствие, създавано от рутината на движението, светът на тези хора е напрегнат, често драматичен, но никога чужд или далечен. Те – таксиджиите – често са хора с твърде интересни житейски истории и винаги има какво да ни кажат. Дори когато мълчат от благоприличие, возейки онзи тип клиенти, които са богати единствено на луксозни вещи.
Лентата е обърната към обикновения, малък но същевременно голям човек и успява добре да покаже светът му. Филмът на Стефан Командарев и „Арго филм” е направен от човешки същества за човешки същества.
“Посоки” разказва шест уникални истории, случили се в или покрай жълтите коли в рамките на едно денонощие. В образите на шофьори на таксита можем да се насладим на актьорското майсторство на Васил Василев – Зуека, Ирини Жамбонас, Асен Блатечки, Герасим Георгиев – Геро и Васил Банов. Общото между тях е, че в някакъв момент всички те са имали житейско изпитание, което временно или постоянно е обърнало живота им и са се озовали зад волана.
В ролите на клиентите на таксита ще видим Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Иван Бърнев, Николай Урумов, Стефка Янорова, Борислава Стратиева и др. Сценаристи са Стефан Командарев и Симеон Венциславов. Оператор Веселин Христов, а монтажист Нина Алтъпармакова. Катя Тричкова и Стефан Командарев от “Арго филм” пък са продуценти.
Хората зад филма са успели да уловят и покажат без свян и същевременно по творчески начин модерния български бит с всичките му противоречия, неприятни истини и малки красиви мигове.
Ситуациите в които попадат и разговорите, които водят шофьорите на столични таксита са ни до болка познати. Злободневието е показано и разказано многопластово, а онова, което чуваме по радиото возейки се заедно с персонажите от филма резонира с нашата реалност. Сред думите, които чуваме изречени от актьорите на големия екран можем да разпознаем и много онези фрази, с които описваме действителността в нашата страна, а част от самите персонажи са такива, които можем (с не особено голямо удоволствие) да разпознаем в ежедневието си.
Тихият сблъсък между социални класи и прослойки и взаимното им неразбиране е прокрадващата се тема във филма. Тя задава посоката на действието в логични, но понякога и в напълно неочаквани завършеци. И ни показва, че не винаги всичко е каквото изглежда на пръв поглед.
Тук искам да поздравя екипа на филма за това, че лентата им е не просто един от наистина малкото добре озвучени български ленти, но и са успели да подберат наистина подхождащ на ситуациите саундтрак.
Не трябва да се пропуска с лека ръка и факта, че лентата има номинация в категория „Особен поглед” на миналогодишния фестивал в Кан – рядко постижение за наш филм.
Всичко това прави „Посоки” без съмнение едно от най-позитивните явления в родната кино индустрия. Онова, което стои зад филма и което си личи е добра идея, наистина положен голям труд и отлична реализация – все неща, които заслужават нашето уважение, интерес и подкрепа като зрители. За това посетете „Посоки” на голям екран докато все още имате тази възможност.
