fbpx

НОВО

Корупцията е симптом

Намесата на държавата води до изкривяване, което води до друга нова намеса За да влезе детето в детска градина - трябват връзки. За да не чакаш в КАТ с дни, или да получиш разрешение за строеж; за да няма проверки на ресторанта ти до откат, или да избегнеш ревизии с...

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

“Посоки” и посоката на българското кино

Време за четене: 4 мин.

Аз съм може би един от онези български киномани, които разбраха за “Посоки” покрай скандала на авторите на филма с торент тракера “Замунда”. В първия момент реакцията беше инстинктивно резервирана. “Още един български филм” си казах и по инерция пакетирах лентата в една не особено приятна за мен и моето поколение – родените непосредствено след промените – категория. За дошлите на бял свят след 1989 г. често “българско кино” е синоним на нещо не просто скучно, но и излишно напрегнато и дори псевдо артистично. Твърде малко са изключенията от това правило и до колкото ги има те рядко достигат до кино залите, извън фестивалните си участия. През изминалите почти 30 години рядко сме ставали свидетели на български филм, зад който стои добра идея, да има читава актьорска игра и не на последно място чисто технически да е изпълнен добре откъм озвучаване и кадърна операторска работа.

На този фон определено “Посоки” е повече от приятна изненада. Гледането на голям екран, което се престраших да направя определено ме остави едновременно очарован и леко съжаляващ, че не съм го посетил по-рано. Както разбрах в последствие, филмът върви на голям екран у нас от края на януари.

Действието увлича зрителя още от първите минути и освен зряла актьорска игра, ние виждаме нещо друго – драматичен, но и същевременно напълно реален светът на столичните улици. Същите улици по които ходим с проблемите и щастието си и по които се движат често незабелязваните от нас таксита и техните шофьори. Отвъд привидното спокойствие, създавано от рутината на движението, светът на тези хора е напрегнат, често драматичен, но никога чужд или далечен. Те – таксиджиите – често са хора с твърде интересни житейски истории и винаги има какво да ни кажат. Дори когато мълчат от благоприличие, возейки онзи тип клиенти, които са богати единствено на луксозни вещи.

Лентата е обърната към обикновения, малък но същевременно голям човек и успява добре да покаже светът му. Филмът на Стефан Командарев и „Арго филм” е направен от човешки същества за човешки същества.

“Посоки” разказва шест уникални истории, случили се в или покрай жълтите коли в рамките на едно денонощие. В образите на шофьори на таксита можем да се насладим на актьорското майсторство на Васил Василев – Зуека, Ирини Жамбонас, Асен Блатечки, Герасим Георгиев – Геро и Васил Банов. Общото между тях е, че в някакъв момент всички те са имали житейско изпитание, което временно или постоянно е обърнало живота им и са се озовали зад волана.

В ролите на клиентите на таксита ще видим Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов, Иван Бърнев, Николай Урумов, Стефка Янорова, Борислава Стратиева и др. Сценаристи са Стефан Командарев и Симеон Венциславов. Оператор Веселин Христов, а монтажист Нина Алтъпармакова. Катя Тричкова и Стефан Командарев от “Арго филм” пък са продуценти.

Хората зад филма са успели да уловят и покажат без свян и същевременно по творчески начин модерния български бит с всичките му противоречия, неприятни истини и малки красиви мигове.

Ситуациите в които попадат и разговорите, които водят шофьорите на столични таксита са ни до болка познати. Злободневието е показано и разказано многопластово, а онова, което чуваме по радиото возейки се заедно с персонажите от филма резонира с нашата реалност. Сред думите, които чуваме изречени от актьорите на големия екран можем да разпознаем и много онези фрази, с които описваме действителността в нашата страна, а част от самите персонажи са такива, които можем (с не особено голямо удоволствие) да разпознаем в ежедневието си.

Тихият сблъсък между социални класи и прослойки и взаимното им неразбиране е прокрадващата се тема във филма. Тя задава посоката на действието в логични, но понякога и в напълно неочаквани завършеци. И ни показва, че не винаги всичко е каквото изглежда на пръв поглед.

Тук искам да поздравя екипа на филма за това, че лентата им е не просто един от наистина малкото добре озвучени български ленти, но и са успели да подберат наистина подхождащ на ситуациите саундтрак.

Не трябва да се пропуска с лека ръка и факта, че лентата има номинация в категория „Особен поглед” на миналогодишния фестивал в Кан – рядко постижение за наш филм.

Всичко това прави „Посоки” без съмнение едно от най-позитивните явления в родната кино индустрия. Онова, което стои зад филма и което си личи е добра идея, наистина положен голям труд и отлична реализация – все неща, които заслужават нашето уважение, интерес и подкрепа като зрители. За това посетете „Посоки” на голям екран докато все още имате тази възможност.

Споделете чрез

Предишен

Следващ