Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини:

1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно – ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение и Тутраканската селищна система, това изглежда несериозно, с оглед на по-малката с порядък политическа тежест на коалицията. Всички знаят, че ДБ сама не може да надделее ГЕРБ, нито БСП, нито да принуди Главния прокурор да подаде оставка. Напъните в тази посока имат по-скоро ритуално значение – клетва пред активистите за накървавяване на погледа.

Онзи ден стана нещо различно. От известно време Да, България прицелва атаките си не към всички и всичко, а конкретно към ДПС. И това е стратегически много разумно. ДПС е съизмерима с ДБ като политическо влияние. От един мащаб са. Така че ДПС е адекватен противник. И победим.

Освен, че е съразмерен с ДБ, най-важното е, че ДПС е безспорно противен противник, Няма нито един човек, извън електората на ДПС, който да не изпитва силна неприязъм към ДПС и зависимостта на държавата от Доган и Пеевски. Движението е еднакво отблъскващо, както за избирателите на ВМРО, така и за тези на ГЕРБ, които изпитват и вътрешно напрежение, заради зависимостта на управлението от Сараите в ключови гласувания, факт, който самият Борисов призна и той е обективен резултат от числата в Народното събрание.

Нападайки фронтално ДПС, Христо Иванов се постави за пръв път в политическото си битие в лидерска позиция – в човек, безусловно одобрен от своите и явно или тайно уважаван, дори от противниците си.

Привържениците на ГЕРБ вероятно си мислят за тази акция: Този може да е всякакъв, но ако успее да притисне нашите да махнат охраната на Доган и да приключи този резил, ще е добре…

Привържениците на ВМРО пък си мислят: Този може да е всякакъв, но трябваше нашите да са на негово място, вместо да си траят, евала за куража…

Чрез акцията на Хр, Иванов, ДБ за пръв път успя а зададе политическа тема, по която преобладаващата част от обществото да не е безразлична и да е на еднозначно твърдо мнение – срещу Доган и скритата му власт в държавата. За пръв път ДБ избра тема и противник, които не са бутикови фетиши за шепа амбициозни адвокати и програмисти (като електронното гласуване например), а са обща българска болка и колективен срам за политиката ни от десетилетие.

2. Знамето. Емоционален символ, който вълнува всеки българин. Изборът да забие българско знаме на осквернената от етнически изнудвач българска територия и то в краката на охраняващите безобразието държавни гавази беше блестящ. А циничната глупост на момъка с пищов и къси гащи, който грабна знамето и го хвърли в храстите отврати дълбоко абсолютно всеки нормален човек. Хвърленото знаме е символ на България – хвърлена в храстите от мутри, по прищевка на турчин, който изнудва властта, за да взима десятъка си от държавата.

Успехът на подобна ситуация е неизбежен. Съпредседател на извънпарламентарна сила накара най-силните в държавата – президент и премиер в паника да си прехвърлят горещия картоф и да се обвиняват взаимно за поруганата национална чест. Темата на Иванов не просто доминира, но напълно обсеби целия политически живот.

3. Ключово в този момент беше как Христо Иванов ще продължи натиска си. И той като че ли избра правилния подход: обяви, че ако комисията за охрана не се събере и не реши за снемане на охраната от Росенец, Доган и Пеевски, ще протестира вечерта под прозореца на президента, който е патрон на НСО, а в събота (днес) ще отиде в Росенец да си потърси знамето. Отново изключително умен тактически ход, поне по две причини:

3.1. Според теорията, лидерът трябва да разбива голямата цел на малки, подцели, които да изглеждат изпълними и достигането им да вдъхновява по-нататъшното усилие. Ако беше удържано това искане, най-вероятно в рамките на деня привържениците на ДБ щяха да видят първата си победа – как държавните органи в зле прикрита паника изпълняват исканията на Христо Иванов – снемат охраната, махат бариерите и връщат знамето.

3.2. С искането си Иванов остави на Борисов вратичка за измъкване. Ясно е, че зависимостта от Сараите може да се разбие само от ГЕРБ. Така че тактически правилно е не да ги атакуваш фронтално, а да направиш цената на запазване на статуквото прекалено висока, което да принуди Борисов сам да оглави усилията по разбиването му. Нещо, към което той вече маневрираше, прехвърляйки отговорността на НСО към Радев.

Дотук цялата игра на Христо Иванов изглеждаше блестяща. Висш пилотаж. Дори и без срамно безмозъчнаа изява на министъра на правосъдието, който превърна правителството в защитник на окупацията на Росенец – последното нещо, което Борисов би искал в този момент. Ситуацията изглеждаше като шах с очевиден мат в следващия ход.

И тогава се случиха две неща, които според мен тотално провалиха усилията на Иванов и го вкараха в чужд сценарии, неприятен и неизгоден за ДБ. .

– Трио общественици, подкрепило Мая Манолова на местните избори насрочи протест преди този на Иванов, като напълно подмениха темата и от охраната на Доган и Росенец тя стана защита на Президента от прокуратурата.

– Инициатива „Правосъдие за всеки“ организира протест в заявения от Христо Иванов начален час, подменяйки неговото прецизно искане с вечната си мантра за оставка на Гешев – неизпълнима цел, която вече десетократно доказано не може да мобилизира широка обществена подкрепа.

И така, инициативата беше отнета от Христо Иванов, тактически безупречно подбраните му целите бяха подменени с чужди такива, на сцената се появиха Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Петков и Радев, а самият Христо, от задаващ дневния ред бе изтикан до ролята на безсилен зрител на чужд сценарий, който съгласувано с ДПС подготвя хореография на зрелищна предизборна битка между ГЕРБ и БСП.

Направих си труда да проверя, че Христо и Демократична България нямат общо с обявените два протеста, които изместиха фокуса на атаката и според мен я обезсилиха необратимо. Факт е обаче, че нервите на Иванов не издържаха и в следобедните часове той подкрепи протеста на ИПВ, с което практически престана да лидира процеса.

След дембелската провокация  на Доган да доведе турчета от Родопите на заграбения от него държавен плаж, битката отново стана за знамето. Бургаската полиция зае отговорната и непопулярна позиция да не допусне сблъсък. Но в същото време, ограничаването на протестиращите да стигнат плажа извади отново на показ целия цинизъм на ситуацията със зависимата от Доган държава.  Арестите на протестиращи и повалянето на Иванов на земята бяха подарък, който никой съюзник не може да му направи  – превърнаха ДБ в единствен противник на ДПС-властта.

ГЕРБ направиха единственото,  което им остава, макар в последния момент, макар след грешката да докарат поддръжници с автобуси в София  – Борисов току – що призова за сваляне на охраната на Доган и Пеевски, а заместникът му и кмет на Бургас Димитър Николов поведе протестиращите към плажа Росенец по обходни пътеки. Планът на Христо Иванов от вчера успя днес, в пълен обем.

Това, от което ще зависи успеха на ДБ по-нататък е, дали ще запази фокуса си върху Доган, Пеевски и ДПС, или ще позволи отново да бъде набутана в червената схема. 

Всъщност задачата е проста: срещу Доган и ДПС са всички пълнолетни българи и голяма част от етническите турци. Противникът на Сараите има огромно поле за подкрепа и доверие.

Обратното, привърженици на „единен фронт срещу Борисов“ са само една част от избирателите на ДБ. Заставайки до Корнелия, Радев и Манолова, ДБ не увеличава, а намалява избирателите си.

Накрая да кажа какво мисля, че всъщност става. Държа да подчертая, е това е моя спекулация, която почива на логично мислене, а не на вътрешна информация.

  • ГЕРБ искат избори през есента, за да не ги направят след тежката зима, която се очертава.  Дори допускам, че на някакво ниво ДБ съгласувано вдига топка на Борисов за такъв ход.
  • ДБ иска просто да се качи едно ниво по-високо в политическата игра и да стане основна политическа сила на предстоящите избори. И го прави, концентрирайки огъня си срещу ДПС и заемайки по този начин част от пространството на Обединените патриоти, за които остава овакантеното място на защитник на машинното гласуване.
  • Червените парчета – БСП, Радев, Румен Петков, Манолова, Божков от Дубай…. искат избори също както ГЕРБ. Но, докато Борисов изглежда иска организирано оттегляне, те искат мръсен край на това правителство. Затова се напъват за провокации и максимална дестабилизация. Провокациите към насилие по софийските улици вероятно ще продължат и те ще имат видимо ляв произход.
  • ДПС както винаги е в двулика роля. От една страна, те ще излязат по-силни и сплотени, защото се атакува техния баща и патрон и могат да плашат хората си с етническата карта. От друга страна, има всички шансове Борисов да се измъкне от мъртвата хватка, в която са го приклещили от месеци и след едни нови избори да бъде много по-независим от тях.

Всъщност, големият стратегически успех на играта на Христо Иванов, ако бъде доведена докрай, ще бъде пълната изолация на ДПС и ваденето им пред скоби като прокажени – напълно немислим и публично неприемлив партньор в едно бъдещо управление. Което ще стесни възможностите пред Борисов, който се очертава да спечели най-много гласове и на близките избори. Както се казва в математиката, с това задача е решена.


Снимка: илюстративна, източник: фейсбук

Заглавието е на редакцията

Споделете:
Борис Станимиров
Борис Станимиров

От 2000 до 2004 г. зам. председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър. Председател на клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“ към Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. Член на УС на Българската генеалогична федерация. бивш народен представител, зам-председател на комисията по външна политика в 43-то Народно Събрание, член на комисията за българите в чужбина.