[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
За последните 15 години атаките в името на радикалния ислям са над 27 000 в целия свят.
Фанатиците от „Ислямска държава“, „Ал Кайда“, „Ал Нусра“, „Боко Харам“, „Хамас“, „Хизбула“ и всички останали групировки, които убиват жени и деца за Аллах, имат могъщ съюзник в западния свят. Това са отблъскващите апологети на ислямския тероризъм от различни външно полирани, но вътрешно разлагащи се правозащитни организации, феминистки структури, лобита, групи за натиск и всякакви други активисти, които оправдават, извиняват, а в някои случаи дори възхваляват фанатиците, като в същото време се упражняват в грозно самобичуване.
Това е лагерът на мазохистите, които смятат, че гражданите на Париж, Брюксел и всеки атакуван западен град са си заслужили атентатите заради наследството на колониализма и „бялата си привилегия“. Това са хората, които обичат да нападат жертвите на ислямски тероризъм още преди кръвта от поредния акт на религиозен фундаментализъм да е изсъхнала. Те обвиниха френското сатирично издание „Шарли Ебдо“ в расизъм и на практика подкрепиха извратената идея да се приемат ислямските закони за богохулство, според които карикатурите на Мохамед се наказват със смърт.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Болестта на културния и морален релативизъм засяга много от така наречените регресивни левичари на Запад, а в България тревожната инкарнация на този позорен феномен е дори по-неприятна. Преди дни в сайта „Маргиналия“, посветил се на правозащитен активизъм, се появи откровен екстремистки текст на неговата главна редакторка Юлиана Методиева – съосновател и на другото токсично пространство за апология на ислямския фанатизъм и антизападните сантименти – Българския хелзинкски комитет.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
В своя текст, озаглавен „Бягство в поезията по време на атентати“, Методиева пише: „Strawberry fields forever“, пееха „Бийтълс“ и Джон Ленън в края на 60-те години на миналия век. Техният бунт срещу консервативния и безчестен свят беше с песен. Днес е с бомби, направени от гвоздеи.“ Да, прочели сте правилно. Български правозащитник и активист за социална справедливост сравнява хипи песни с бомбите с пирони, разкъсали телата на невинни жени и деца в Брюксел преди дни.
Методиева не просто оправдава демоничния, фанатичен джихад в сърцето на Европа. Тя го възхвалява, поетизира го, фетишизира насилието на извергите. За нея бомбите на „Ислямска държава“ са „бунт срещу консервативния и безчестен свят“. Съжалявам, но това е гнусно. Това е срамно и фашистко по своята природа послание. Това е подкрепа за терора. Не може да сравниш песни на „Бийтълс“ с разкъсаните от джихада тела по летища и гари в свободния свят. В целия свят.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Ислямските фанатици убиват своите братя и сестри от мюсюлманската вяра, избиват християни и евреи, унищожават атеисти, гейове, лесбийки, бивши мюсюлмани, напуснали религията…
Радикалният ислям е опасен рак, който метастазира навсякъде из глобуса. А активистката за човешки права Юлияна Методиева го празнува.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
И не за първи път. Дъното е ударено още през 2006-а. В сайта на БХК е публикувана статия със заглавие „Ислямският mene, tekel“ отново с автор Юлиана Методиева. Тя заема страната на религиозните фанатици, които предизвикаха погром над цивилизования свят след публикуването на карикатури на ислямския пророк Мохамед в датски вестник преди девет години. Материалът е изпъстрен с антилиберални, проислямистки послания и импликации. Върхът на цинизма е поставянето на знак за морално равенство между няколко свободни датски артисти и нацистите, изтребили милиони евреи по време на Втората световна война.
А в началото на годината други членове на организацията с няколко текста се опитаха и да оправдаят масовите сексуални посегателства на мюсюлмански мигранти в Кьолн и да хвърлят вината върху реакциите срещу свинщината, а на върху самия срамен акт.
В България върлува вулгарна и враждебна на свободата визия за света. Правозащитници с изпотрошен морален компас се упражняват в расизма на ниските очаквания. Те се нуждаят от това мюсюлманите да са радикализирани жертви без лична отговорност, за да бичуват „богатия, лош бял Запад“. Това, дами и господа, е перверзия в чист вид.
Мрачните цензори
Организации и платформи като БХК и „Маргиналия“ са токсичен проводник на тоталитарни идеи за потискане на свободата на словото. Те искат да направят наказуема всяка критика на малцинствата, да модерират публичния език и да вкарат почти всички думички и изразчета, които на тях не им харесват, в еластичното понятие „реч на омразата“.
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.50″ button_text=”Оригинална публикация в Trud.bg” button_url=”https://trud.bg/article-5402688/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
