fbpx

Преброяване на десните хора

Местните избори в София ще бъдат полезни. Не, няма да са полезни, изпълнявайки задачата си, няма да са полезни, излъчвайки столичен кмет за следващите години, защото, съдейки по социологията, новоизбраният кмет ще бъде вреден. Е, все пак има избор, има варианти – може да е смешно вреден или трагично вреден, но при всяко положение ще е вреден. Не, ползата от изборите ще бъде друга: ще покажат колко са в София десните хора и кои са. Защото пълчища болшевики се научиха да се представят за десни и да подвеждат баламурниците. Защото да гласуваш под строй, стъпквайки собствената си съвест, за онзи, когото ти е посочила твоята „дясна“ партия, дори да е еманация на онова, срещу което си крещял цял живот – това не е дясно. Да отричаш, без да утвърждаваш – не е дясно. Да се стремиш към публичен пост, без да имаш представа какво ще вършиш там, да се стремиш с единствена цел да крадеш и да прокарваш волята на задкулисните си господари и дори да не си дадеш труда да я разбереш – не е дясно. Да издигаш в култ посредствеността – не е дясно. Безпринципността да бъде твой водещ принцип – не е дясно.

Да си десен означава преди всичко да си свободен

А свободата изисква смелост. Означава да разпознаваш лъжепророците, които се представят за носители на твоето кредо, а това изисква интелигентност. Да си десен означава да си личност, а не член на колектива. Означава да не си бурмичка в голямата машина, а самата голяма машина в нейната цялост.

Да си десен означава да си пристрастèн към истината

Да си десен означава да разпознаваш доброто, а не да си го измисляш според моментните си нужди. Да си десен означава най-сетне, когато му дойде времето, да застанеш отдясно на Бог.

Знам, че ще бъдем малцинство, каквото сме били винаги. Бяхме мнозинство, когато беше модерно да си десен, но онези времена отминаха. Сега са модерни други неща. Сега е модерно да си обло и политкоректно лицемерен, да живееш здравословно, да не казваш „негър“ и „циганин“ и да се декорираш със знамената на чужди държави. Да помниш комунизма и да го разпознаваш в съвременните му превъплъщения – това не е модерно. Това не е прогресивно, лошо е, просташко, провинциално…

Знам че ще бъдем малцинство. Десният човек винаги е бил и ще бъде в малцинство. Именно затова е измислена демокрацията – да убеди мнозинството да овласти малцинството, вярвайки че така работата ще се свърши по-добре. Най-светлите моменти в историята на човечеството са били онези, когато мнозинствата смирено и мъдро са поверявали управлението на малцинствата. За жалост, тези моменти са редки.

Днешните мнозинства не са нито смирени, нито мъдри

Днешните мнозинства са самодоволни и арогантни. Днешните мнозинства са победоносни и се опияняват от своята победоносност. Те са верни слуги на новия безлик световен ред и той благосклонно ги покровителства с могъщата си десница. Маршируват в неговия строй и ако някой кривне настрани, залива го такава огромна вълна от презрение, че той се удавя в нея.

И много хора, не знам защо, искат да бъдат част от победилото мнозинство. Наистина не знам защо. Но това е непоклатим феномен и социологическите агенции се хранят от него. Защо мислите, че партиите си плащат на социолозите преди изборите да ги изкарат по-напред? За да си кажат масовите електорални единици: тия ще победят, я да гласуваме за тях, че да се пишем победители и ние.

Ужасявам се, защото виждам, че София не е била никога толкова червена и толкова лява. Близко сме до абсурда на балотаж да се явят един срещу друг Маркс и Енгелс и прогресивният електорат да се чуди накъде да се обърне. Киселите реакционери и кротките стари граждани ще гласуват вдясно, но в крайна сметка столичани ще разгромят софиянци. Настръхналите им легиони ще прегазят хаотичните островчета нормалност и навред ще се възцари монолитна посредствена еднаквост.

Нищо. Поне ще се преброим десните хора. Защото времената са такива, че вдясно ще гласуват само истинските десни хора. Вдясно ще гласуват личностите, а индивидите ще гласуват натам, накъдето е модерно. После може пак да се обърнат, после може да стане модерно да се гласува вдясно и тогава дясното ще победи. Но после си е за после.

Засега положението е такова, каквото е. Да направим каквото трябва, пък да става каквото ще. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Изображението е подбрано от редакцията. Източник: Facebook

Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.