НОВО

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Културата и властта

Дегенерацията на човека ли води до дегенерация на културата му или дегенерацията на културата води до дегенерация на човека? Имам предвид не някаква друга деградация, да речем телесно-физиологическа, а нравствено-естетическа деградация. Дори бих казал...

Щом чуя думата култура…

"Wenn ich Kultur hore ... entsichere ich meinen Browning!" - Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг. Това е реплика от световно неизвестна пиеса на световно неизвестния нацистки драматург Ханс Йост, която обаче, вкарана в устата на Гьоринг (а...

Изгубени в соцпревода

Има фундаментално неразбиране в обществото какво означава "споделена икономика", което умело се експлоатира от страна на законодателя за прокарване на закони в интерес на определен бизнес (Умишлено не използвам думата лобистки, тъй като лобизъм не е лоша дума. В...

Последиците от Зелената сделка

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС и последиците от нея. Вижте пълното видео:...

Има ли война между институциите у нас

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха декларацията на президента Радев, корупцията, войната между институциите и др. Гости още бяха Димитър Джангозов...

Властта vs споделената икономика

Напоследък усилено правителството ни бори споделената икономика по всякакъв възможен начин. Последният идиотизъм е предложение за до 10 години затвор за всеки, който "без разрешение, регистрация или лиценз, извършва обществен превоз на пътници", с което е заплашено...

Алкохолен делир

Дни без полски книги ... 0 Пиянството на един народ преминава в делириум, когато продължи повече от няколко века. Трескавите сънища, изблиците на насилие и внезапната лудост могат да охарактеризират цяла една култура. Това иска да ни покаже полският журналист и автор...

Сблъсък: Иван Гешев като Харви Дент

Време за четене: 15 мин.

Време за четене: 15 мин. Темата за родната прокуратура и главният прокурор е доволно нашумяла. Кой е доволен и кой не от този факт даже е по-интересно извън чисто правния контекст. Достатъчно текст се изписа и изля по темата със законосъобразността или уместността на действията на главния прокурор Иван Гешев в краткия период, откакто той встъпи в длъжност. Трактовките, коментарите и решенията на подобни казуси са от компетенцията на съдийската колегия и няма да бъдат разглеждани в този текст.

Споделете чрез

Пропуканият прогресивистки поглед към „българската“ изложба в Лувъра

Науката, а защо не и изкуството, трябва да са отделени от политиката. Това, вероятно, е от тезите, които намират много допирни точки между леви и десни, прогресивни, класическо либерални и консервативни хора. Темата за финансирането на наука и изкуство вероятно може...

Стъпките на едно предателство

Време за четене: 4 мин.

Калин Михайлов*

Най-тежко е, когато човек трябва да погледне в лицето своята отговорност. Когато някой ден се завърне у дома и намери бележка на масата, че жена му много съжалява, но не вижда друг изход, освен да го напусне (взела е и ключовете от колата); когато „детето“ е заминало да поработи малко в чужбина, а ето че започва да се обажда по телефона един път на шест месеца  от някоя далечна наркоманска комуна (за пари, естествено); когато не ти остава друго, освен да се кандидатираш за депутат, за да ковеш закони за другите там, където сам си се провалил…

Да се опитаме да бъдем честни към себе си: колцина от нас, мъжете, се оказахме на висотата на отговорността, която ни е поверена? Обичахме ли жените си, борихме ли се за тях и с тях, когато им беше нанагорно или ги оставяхме „кавалерски“ те да се справят с трудностите? Изслушвахме ли ги търпеливо и внимателно, как споделят с нас своите болки и проблеми, или бяхме втренчени в някой екран, който ни интересуваше много повече от „безкрайните женски истории“? Бяхме ли винаги налични за своите деца или се измъквахме с оправданието, че това не е мъжка работа („Нали знаеш, скъпа, не разбирам от подобни неща…“)? Трябва ли тогава да сме толкова изненадани от писмото на масата и от гласа на онова същество по телефона, в коeто не разпознаваме нашето дете?

Първата стъпка към едно предателство е да престанеш да наричаш нещата с истинските им имена. Когато Юда Искариот е посягал към касичката за волни пожертвования на апостолите, той вероятно не е наричал това кражба, а „заделяне на средства за някои мои легитимни и неотложни нужди“; когато е предавал своя Учител на първосвещениците и книжниците, сигурно се е успокоявал с думите: „Единственият начин най-после да Го накарам да се задейства като истински Месия!“. Много по-различни ли сме ние от Юда в отношението ни към греха? Грехът, който носи име Безотговорност, Пасивност, Егоизъм, Малодушие, Омраза…

Следващата стъпка е много по-лесна, след като сме направили първата: преставаме да се борим със злото у нас и извън нас. И как бихме могли да се борим с неидентифициран, с неустановен противник, с противник без очертания? То е като да раздаваш крушета наляво и надясно около себе си, във въздуха, срещу невидим враг. „Не, няма никакъв смисъл!“ – казали сме си отдавна и сме се отказали от борбата, предали сме се още преди боят истински да е започнал. Скръстили сме ръце. Или по-лошо: тръгнали сме си, избягали сме от полесражението. Оставили сме някой друг да решава вместо нас. Ясно е каква ще бъде и последната ни стъпка: ще приемем с безразличие всичко, което ни наложат; победения и без туй не го питат за мнението и предпочитанията му.

Трябва обаче да сме съвсем наясно, какви ще са последиците от нашето предателство, какво всъщност сме приели и с какво ще трябва да бъдем съгласни. Защото тези последици ще засягат – и още как! – и нас самите; нашите семейства, деца, внуци. Ето само няколко елемента от социалния проект, за осъществяването на който се борят идеолозите на уеднаквяването:

– от една страна, на повърхността на социума, „под прожекторите“, да царува толерираната и законна сексуална разпуснатост, която създава усещане за разнообразие, свобода и „всепозволеност“, а от друга, в дълбочина, там, където е реалният, всекидневен живот, да се заличават все повече действителните отлики – малки и големи, правещи човека човек, мъжа мъж, жената жена, семейството семейство;

– децата да бъдат „просвещавани“ със скверни брошурки по „сексуално възпитание“ още от най-ранна възраст; всяко дете да има не само правото, но и задължението да знае как се прави орален секс (вече имаше подобен случай!) и как да се обясни в „любов“ на някой от същия пол, ако внезапно усети непреодолимо влечение да го стори; да бъде задължено също така да повярва, че е толкова хубаво да си имаш двама „татковци“ или две „майки“, колкото и да си имаш един татко и една майка;

– част от оскъдния и без това държавен ресурс да отива към семейства, които ще са такива само по име, вместо към тези, които наистина са.

И т. н., и т. н., все в този дух. Трябва да се признае, че по-добър социален проект за подмяна на ценностите и за представянето на робството като свобода и Великият инквизитор на Достоевски не би могъл да измисли. И че ние сме допринесли значително за неговото сбъдване.

Какво да правим, ако вече сме се предали? Да се върнем още днес на полесражението, първо у нас самите, в нашите сърца. Да видим греха, да го назовем по име, да го възненавидим и оставим (функционира в дълбочина и трайно, само когато сме при Бога). И накрая: да възлюбим ближния като себе си, колкото и да е различен от нас, колкото и да е грешен. А такова възлюбване изисква да казваш истината – с кротост, но и с твърдост, когато се налага. Да я „въплъщаваш“ в себе си, както го прави Христос.

Утре може да е твърде късно да започнем.

От dveri.bg

* Калин Михайлов е литературовед, есеист и поет. Преподава сравнителна история на западноевропейската литература в СУ „Св. Климент Охридски“. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!