fbpx

НОВО

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Коронакризата – от подценяването до паниката

Коронавирусът "Консерваторъ" публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19 Подценяването Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в...

Корпоративен социализъм: Държавата спасява не вас, а инвеститорите и мениджърите

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги,...

Коронавирусът в Германия от първо лице

Когато четете този текст, броят на потвърдените случаи на коронавирус в Германия ще е прехвърлил 100 хиляди души. През последните седмици мнозина отбелязаха, че Германия има много ниска смъртност на фона на останалите държави - тя варираше между 0,2% и 0,4%. Това вече...

Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма?

Георги Коритаров потърси за разговор по телефона Теодор Димокенчев. Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма? Какви ще са измеренията на икономическата криза? Вижте пълното...

Емил Вълков в Студио Xъ за образованието по време на криза

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в Студио Xъ по 7/8 ТВ за образованието по време на криза

Никола Бушняков в “Имате Думата” за кризата като възможност

В днешното предаване ще видите интервю с Никола Бушняков, редактор в платформата "Консерваторъ” за кризата като възможност. И още: директни включвания на зрители на тема "Доволни ли сте от мерките, предприети от правителството"? Повече във видеото....

Теодор Димокенчев в Студио Xъ за мерките за съхраняване на икономиката

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев в Студио Xъ за 20-те мерки за съхраняване на българската икономика...

Николай Облаков в Дискурси с Ивайло Цветков – Нойзи

Създателят на платформа "Консерваторъ" Николай Облаков в предаването на Ивайло Цветков - Нойзи: "Дискурси" https://www.youtube.com/watch?v=rDc4p9V5Ixc

За смисъла на извънредното положение

Вече близо 3 седмици България е в извънредно положение. Безсмислено е да описвам неговите параметри, само ще отбележа, че настоящата ситуация е най-драстичното разклащане на ежедневния ритъм, което съм изпитвал в над 40-годишния си живот. А помня енергийната криза...

Стъпките на едно предателство

Време за четене: 4 мин.

Калин Михайлов*

Най-тежко е, когато човек трябва да погледне в лицето своята отговорност. Когато някой ден се завърне у дома и намери бележка на масата, че жена му много съжалява, но не вижда друг изход, освен да го напусне (взела е и ключовете от колата); когато „детето“ е заминало да поработи малко в чужбина, а ето че започва да се обажда по телефона един път на шест месеца  от някоя далечна наркоманска комуна (за пари, естествено); когато не ти остава друго, освен да се кандидатираш за депутат, за да ковеш закони за другите там, където сам си се провалил…

Да се опитаме да бъдем честни към себе си: колцина от нас, мъжете, се оказахме на висотата на отговорността, която ни е поверена? Обичахме ли жените си, борихме ли се за тях и с тях, когато им беше нанагорно или ги оставяхме „кавалерски“ те да се справят с трудностите? Изслушвахме ли ги търпеливо и внимателно, как споделят с нас своите болки и проблеми, или бяхме втренчени в някой екран, който ни интересуваше много повече от „безкрайните женски истории“? Бяхме ли винаги налични за своите деца или се измъквахме с оправданието, че това не е мъжка работа („Нали знаеш, скъпа, не разбирам от подобни неща…“)? Трябва ли тогава да сме толкова изненадани от писмото на масата и от гласа на онова същество по телефона, в коeто не разпознаваме нашето дете?

Първата стъпка към едно предателство е да престанеш да наричаш нещата с истинските им имена. Когато Юда Искариот е посягал към касичката за волни пожертвования на апостолите, той вероятно не е наричал това кражба, а „заделяне на средства за някои мои легитимни и неотложни нужди“; когато е предавал своя Учител на първосвещениците и книжниците, сигурно се е успокоявал с думите: „Единственият начин най-после да Го накарам да се задейства като истински Месия!“. Много по-различни ли сме ние от Юда в отношението ни към греха? Грехът, който носи име Безотговорност, Пасивност, Егоизъм, Малодушие, Омраза…

Следващата стъпка е много по-лесна, след като сме направили първата: преставаме да се борим със злото у нас и извън нас. И как бихме могли да се борим с неидентифициран, с неустановен противник, с противник без очертания? То е като да раздаваш крушета наляво и надясно около себе си, във въздуха, срещу невидим враг. „Не, няма никакъв смисъл!“ – казали сме си отдавна и сме се отказали от борбата, предали сме се още преди боят истински да е започнал. Скръстили сме ръце. Или по-лошо: тръгнали сме си, избягали сме от полесражението. Оставили сме някой друг да решава вместо нас. Ясно е каква ще бъде и последната ни стъпка: ще приемем с безразличие всичко, което ни наложат; победения и без туй не го питат за мнението и предпочитанията му.

Трябва обаче да сме съвсем наясно, какви ще са последиците от нашето предателство, какво всъщност сме приели и с какво ще трябва да бъдем съгласни. Защото тези последици ще засягат – и още как! – и нас самите; нашите семейства, деца, внуци. Ето само няколко елемента от социалния проект, за осъществяването на който се борят идеолозите на уеднаквяването:

– от една страна, на повърхността на социума, „под прожекторите“, да царува толерираната и законна сексуална разпуснатост, която създава усещане за разнообразие, свобода и „всепозволеност“, а от друга, в дълбочина, там, където е реалният, всекидневен живот, да се заличават все повече действителните отлики – малки и големи, правещи човека човек, мъжа мъж, жената жена, семейството семейство;

– децата да бъдат „просвещавани“ със скверни брошурки по „сексуално възпитание“ още от най-ранна възраст; всяко дете да има не само правото, но и задължението да знае как се прави орален секс (вече имаше подобен случай!) и как да се обясни в „любов“ на някой от същия пол, ако внезапно усети непреодолимо влечение да го стори; да бъде задължено също така да повярва, че е толкова хубаво да си имаш двама „татковци“ или две „майки“, колкото и да си имаш един татко и една майка;

– част от оскъдния и без това държавен ресурс да отива към семейства, които ще са такива само по име, вместо към тези, които наистина са.

И т. н., и т. н., все в този дух. Трябва да се признае, че по-добър социален проект за подмяна на ценностите и за представянето на робството като свобода и Великият инквизитор на Достоевски не би могъл да измисли. И че ние сме допринесли значително за неговото сбъдване.

Какво да правим, ако вече сме се предали? Да се върнем още днес на полесражението, първо у нас самите, в нашите сърца. Да видим греха, да го назовем по име, да го възненавидим и оставим (функционира в дълбочина и трайно, само когато сме при Бога). И накрая: да възлюбим ближния като себе си, колкото и да е различен от нас, колкото и да е грешен. А такова възлюбване изисква да казваш истината – с кротост, но и с твърдост, когато се налага. Да я „въплъщаваш“ в себе си, както го прави Христос.

Утре може да е твърде късно да започнем.

От dveri.bg

* Калин Михайлов е литературовед, есеист и поет. Преподава сравнителна история на западноевропейската литература в СУ „Св. Климент Охридски“. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!