fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Веселин Методиев: Преди 135 г. българската политика направи европейския си избор

Време за четене: 3 мин.

– Как оценявате смисъла на събитията от 1879 г. от днешна гледна точка?

– Първото нещо, което трябва да знаем ние, днешните българи, е, че това е европейският избор на българската политика. На практика с приемането на Търновската конституция през 1879 г. българското общество поема своя европейски път на модерна държава, излиза от Османската империя, от една азиатска империя, не тръгва в посока на Изток, а в посока на Запад. Поставя се европейското ни начало.

– За повече от век докъде ни докара този път?

– От днешна гледна точка трябва да знаем, че в тези 135 години имаме богат опит на модерна държава в условията на демокрация, прекъсната насилствено с комунистически режим и възстановена преди 25 години. Може би това, което трябва да научим, са уроците на този опит.

– А те са?

– И добрите примери, които имаме в изграждането на държавата ни в края на 19 век и началото на 20 век, кризите, които сме преживели, особено алтернативите срещу демокрацията след 1919 г., когато националната катастрофа кара част от българите да търсят други, недемократични пътища. И, разбира се, опитът ни от последните 25 години.

– А какви са уроците на последния четвърт век?

– Исторически погледнато са същите като онези от преди 1934 г. – имаме плюсове, имаме и минуси. Плюсовете са умението да управляваш в условия на власт и опозиция, тоест, когато си на власт, да знаеш, че скоро ще попаднеш в опозиция. Умението да изпълняваш отговорно задълженията си пред избирателите и, разбира се, минусите – неумението да защитиш през собствените си качества доверието на институции, неумението да опазваш доброто име на демократичните правила.

– Как ви се струват днешните парламентаристи?

– По-слаби от предишните. Съставът на днешния парламент е доста слаб.

– Мислите ли, че партиите в днешния парламент са се научили да управляват в условия на власт и опозиция?

– Има една нова партия, която за първи път е в опозиция. Дали се е научила предстои да видим. Една демократична партия, докато не премине през власт и опозиция, не може да бъде оценявана исторически погледнато.

– Има ли нужда от промени в конституцията?

– Да. Аз съм от хората, които споделят тезата за 24-те идеи, с които се излезе преди 13-14 години. Тези идеи, лансирани в началото на нашия век, са актуални и до днес и засягат всички институции – и президентската, и парламента, и правителството.

Най-необходимото, онова, което се разбра, че е най-нужно на България, е устройството на съдебната власт. В нея да бъде само съдът, а прокуратурата и следствието да я напуснат. Това ще повиши отговорността на тези институции, защото стоейки в една независима власт, каквато е съдът, те самите смятат себе си за независими.

– Споменахте и президентската институция, какви промени се налагат там?

– В 24-те идеи пишеше, че вицепрезидент в условия на президент, който няма права и правомощия в областта на изпълнителната власт, както е при президентската република, е излишен лукс. А личното ми мнение е, че пряко избран президент, който не е лидер на изпълнителната власт, както е в президентските републики, не е редно – или ще бъдем президентска република и ще избираме пряко президента, тоест като САЩ, или ще бъдем  европейска република, в която президентът се избира от някакво електорално тяло, съставено от парламент, областни и общински съвети, тоест непряк избор.

От dnevnik.bg

Веселин Методиев историк и преподавател в Нов български университет. Бивш заместник-председател на ДСБ, вицепремиер в правителството на Иван Костов и народен представител в няколко парламента. Методиев е автор самостоятелно и в колектив на четири сборника за събитията от 1879 г. – Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ