НОВО

Социологията – наука или магия?

След лавината от социологически проучвания през последните дни, човек не може да не си зададе някои въпроси. Например: социолозите отгатват ли изборните резултати или ги предизвикват? Провиждат ли в бъдещето или го създават? Този въпрос никак не е за...

Една женска космическа разходка разобличи двойните стандарти в отношението към политиците

На 18-ти октомври Кристина Кук и Джесика Меър, две астронавтки на НАСА, влязоха в историята, след като извършиха първата изцяло женска космическа разходка. Подобно на много други космически ентусиасти, така и аз наблюдавах събитието в реално време. За човек като мен,...

Споразумение или още по-голям хаос има около Брекзит?

Д-р Мартин Табаков от Института за дясна политика и журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев коментират сагата с Брекзит. Ще оцелее ли консервативната партия във Великобритания? Вижте пълното...

Четиринадесет гласа делят Борис от историята

Борис Джонсън го делят (най-много) 14 гласа от учебниците по история. Ако неговата версия на сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, дори той да загуби следващите избори, това няма да има значение. Защото ще остане завинаги като политикът, водил кампанията за...

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам. Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки: 1. Избираш базов въпрос, който...

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Веселин Методиев: Преди 135 г. българската политика направи европейския си избор

Време за четене: 3 мин.

– Как оценявате смисъла на събитията от 1879 г. от днешна гледна точка?

– Първото нещо, което трябва да знаем ние, днешните българи, е, че това е европейският избор на българската политика. На практика с приемането на Търновската конституция през 1879 г. българското общество поема своя европейски път на модерна държава, излиза от Османската империя, от една азиатска империя, не тръгва в посока на Изток, а в посока на Запад. Поставя се европейското ни начало.

– За повече от век докъде ни докара този път?

– От днешна гледна точка трябва да знаем, че в тези 135 години имаме богат опит на модерна държава в условията на демокрация, прекъсната насилствено с комунистически режим и възстановена преди 25 години. Може би това, което трябва да научим, са уроците на този опит.

– А те са?

– И добрите примери, които имаме в изграждането на държавата ни в края на 19 век и началото на 20 век, кризите, които сме преживели, особено алтернативите срещу демокрацията след 1919 г., когато националната катастрофа кара част от българите да търсят други, недемократични пътища. И, разбира се, опитът ни от последните 25 години.

– А какви са уроците на последния четвърт век?

– Исторически погледнато са същите като онези от преди 1934 г. – имаме плюсове, имаме и минуси. Плюсовете са умението да управляваш в условия на власт и опозиция, тоест, когато си на власт, да знаеш, че скоро ще попаднеш в опозиция. Умението да изпълняваш отговорно задълженията си пред избирателите и, разбира се, минусите – неумението да защитиш през собствените си качества доверието на институции, неумението да опазваш доброто име на демократичните правила.

– Как ви се струват днешните парламентаристи?

– По-слаби от предишните. Съставът на днешния парламент е доста слаб.

– Мислите ли, че партиите в днешния парламент са се научили да управляват в условия на власт и опозиция?

– Има една нова партия, която за първи път е в опозиция. Дали се е научила предстои да видим. Една демократична партия, докато не премине през власт и опозиция, не може да бъде оценявана исторически погледнато.

– Има ли нужда от промени в конституцията?

– Да. Аз съм от хората, които споделят тезата за 24-те идеи, с които се излезе преди 13-14 години. Тези идеи, лансирани в началото на нашия век, са актуални и до днес и засягат всички институции – и президентската, и парламента, и правителството.

Най-необходимото, онова, което се разбра, че е най-нужно на България, е устройството на съдебната власт. В нея да бъде само съдът, а прокуратурата и следствието да я напуснат. Това ще повиши отговорността на тези институции, защото стоейки в една независима власт, каквато е съдът, те самите смятат себе си за независими.

– Споменахте и президентската институция, какви промени се налагат там?

– В 24-те идеи пишеше, че вицепрезидент в условия на президент, който няма права и правомощия в областта на изпълнителната власт, както е при президентската република, е излишен лукс. А личното ми мнение е, че пряко избран президент, който не е лидер на изпълнителната власт, както е в президентските републики, не е редно – или ще бъдем президентска република и ще избираме пряко президента, тоест като САЩ, или ще бъдем  европейска република, в която президентът се избира от някакво електорално тяло, съставено от парламент, областни и общински съвети, тоест непряк избор.

От dnevnik.bg

Веселин Методиев историк и преподавател в Нов български университет. Бивш заместник-председател на ДСБ, вицепремиер в правителството на Иван Костов и народен представител в няколко парламента. Методиев е автор самостоятелно и в колектив на четири сборника за събитията от 1879 г. – Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!