НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Веселин Методиев: Преди 135 г. българската политика направи европейския си избор

Време за четене: 3 мин.

– Как оценявате смисъла на събитията от 1879 г. от днешна гледна точка?

– Първото нещо, което трябва да знаем ние, днешните българи, е, че това е европейският избор на българската политика. На практика с приемането на Търновската конституция през 1879 г. българското общество поема своя европейски път на модерна държава, излиза от Османската империя, от една азиатска империя, не тръгва в посока на Изток, а в посока на Запад. Поставя се европейското ни начало.

– За повече от век докъде ни докара този път?

– От днешна гледна точка трябва да знаем, че в тези 135 години имаме богат опит на модерна държава в условията на демокрация, прекъсната насилствено с комунистически режим и възстановена преди 25 години. Може би това, което трябва да научим, са уроците на този опит.

– А те са?

– И добрите примери, които имаме в изграждането на държавата ни в края на 19 век и началото на 20 век, кризите, които сме преживели, особено алтернативите срещу демокрацията след 1919 г., когато националната катастрофа кара част от българите да търсят други, недемократични пътища. И, разбира се, опитът ни от последните 25 години.

– А какви са уроците на последния четвърт век?

– Исторически погледнато са същите като онези от преди 1934 г. – имаме плюсове, имаме и минуси. Плюсовете са умението да управляваш в условия на власт и опозиция, тоест, когато си на власт, да знаеш, че скоро ще попаднеш в опозиция. Умението да изпълняваш отговорно задълженията си пред избирателите и, разбира се, минусите – неумението да защитиш през собствените си качества доверието на институции, неумението да опазваш доброто име на демократичните правила.

– Как ви се струват днешните парламентаристи?

– По-слаби от предишните. Съставът на днешния парламент е доста слаб.

– Мислите ли, че партиите в днешния парламент са се научили да управляват в условия на власт и опозиция?

– Има една нова партия, която за първи път е в опозиция. Дали се е научила предстои да видим. Една демократична партия, докато не премине през власт и опозиция, не може да бъде оценявана исторически погледнато.

– Има ли нужда от промени в конституцията?

– Да. Аз съм от хората, които споделят тезата за 24-те идеи, с които се излезе преди 13-14 години. Тези идеи, лансирани в началото на нашия век, са актуални и до днес и засягат всички институции – и президентската, и парламента, и правителството.

Най-необходимото, онова, което се разбра, че е най-нужно на България, е устройството на съдебната власт. В нея да бъде само съдът, а прокуратурата и следствието да я напуснат. Това ще повиши отговорността на тези институции, защото стоейки в една независима власт, каквато е съдът, те самите смятат себе си за независими.

– Споменахте и президентската институция, какви промени се налагат там?

– В 24-те идеи пишеше, че вицепрезидент в условия на президент, който няма права и правомощия в областта на изпълнителната власт, както е при президентската република, е излишен лукс. А личното ми мнение е, че пряко избран президент, който не е лидер на изпълнителната власт, както е в президентските републики, не е редно – или ще бъдем президентска република и ще избираме пряко президента, тоест като САЩ, или ще бъдем  европейска република, в която президентът се избира от някакво електорално тяло, съставено от парламент, областни и общински съвети, тоест непряк избор.

От dnevnik.bg

Веселин Методиев историк и преподавател в Нов български университет. Бивш заместник-председател на ДСБ, вицепремиер в правителството на Иван Костов и народен представител в няколко парламента. Методиев е автор самостоятелно и в колектив на четири сборника за събитията от 1879 г. – Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!