„Травестията е художествено преобличане с цел човек да се представи за такъв, какъвто не е. Произлиза от простонародните фестивали, карнавали и мистерии, когато за определен кратък период от време социалните различия се загърбват и всеки може да псува всекиго. По-късно травестията става театрален похват, а още по-късно – и политически“.
Мой добър приятел се кандидатира за депутат. И преди му се е случвало да бъде, но изглежда меракът все още е жив. Няма лошо – луди млади. Той е много интелигентен човек, учèн и професионален политик. Невероятно културен. Морален. Млад (по-скоро) и същевременно от сой. И изведнъж го видях как е написал невероятна дивотия в рамките на личните си предизборни призиви. Няма да кажа какво написа, защото дори и вие да не го познаете, той ще се познае и ще му стане неприятно, че така съм оценил остроумните му усилия. Няма да кажа и в коя част на политическия спектър да го търсите по същите причини. Важното е, че този умен човек след началото на предизборната кампания започна да пише и да публикува глупости. Защо се получава така? Защо, когато говориш на едни и същи хора (защото публиките на пишещите и публикуващи не се променят драстично), им говориш по един начин в нормални условия и по съвсем друг, когато разчиташ на гласа им в подкрепа на собствената си кандидатура? Защо се превръщаш в командир, който в казармения делник разговаря с войниците човешки, но преди битка с пяна на уста им крещи тъпизми? Да не би пък всички ние, когато се активизираме в качеството си на избиратели, да се преобразяваме и да ставаме съвсем други същества, изискващи различно отношение? Или пък съответният кандидат, колкото и умен да е иначе, изпада в еуфоричната заблуда, че в условията на кампания той говори не на познатите си, а на целокупното човечество? Може и така да е, знае ли човек…
В централната емисия на bTV в понеделник излъчиха стегнат материал с предизборни сюжети на различни партии и аз не разбрах дали искаха да ги рекламират или да им се присмеят. Видяхме популярни политици в непривични за тях ситуации. Пак питам: защо? Колко гласа повече ще спечелиш, ако се снимаш от обратната страна на стара крачна шевна машина? Предизборната кампания е събитие, създадено да могат в него кандидатите да изложат изчерпателно политическите си визии, ценностите и идеологиите си, тъй че ленивият и донейде безразличен избирател да може да се ориентира със сравнително малко усилия. С какво допринасят за постигането на тази цел показаните по телевизията предизборни етюди? Не си личи от пръв поглед. Вероятно са твърде иносказателни и поуката не грейва веднага. Затова аз ще се опитам да се поставя в услуга на разсеяния избирател и да синтезирам (и формулирам) посланията на тези причудливи акции. Включвам всички етюди, показани в новините, като добавям и още няколко, попаднали случайно пред очите ми, без претенцията, че ще обхвана всичко.
Корнелия Нинова – шивачка
![](https://conservative.bg/wp-content/uploads/2021/06/articles__3f991d98e63bfd05d5dd534e00ff290e-576x1024.jpg)
Хванаха я, че седи наопаки и съвсем не е наясно как се върши това, което иска да представи за своя втора природа. Изобщо, в свободното си време Корнелия Нинова язди кон, облича се в носия (не мога да преценя дали от фолклорната област на родната Крушовица), радва се на малки бели зайчета в селски двор, меси тесто, шие на машина или показва кошници с шарени яйца в същия онзи двор със зайчето. Какво е политическото послание? То е: аз съм човек от народа. Че кой не е? Народът – нали това сме всички ние? Но социалистите са от друг материал. За тях народът са простите и бедните, а образованите и заможните са „врагове на народа“, макар самите социалисти често да са, ако не образовани, то поне заможни. Един от най-вредните пороци на популизма от край време е заблудата, че хората от низините са най-способни да управляват, да конструират и провеждат политики. Но така е тръгнало.
БСП нашумя и със снимката на една конфузна инсталация от червени балони пред агитационна палатка – грозд, навързан така, че поразително прилича на голям пъпчив вибратор.Червената инсталация в Южния парк
![](https://conservative.bg/wp-content/uploads/2021/06/articles__d44efd58b65b71a34684c18bcd03a7ed.jpg)
![](https://conservative.bg/wp-content/uploads/2021/06/articles__a6dc832f12a671512d7eb8336a8b5401.jpg)
Сякаш за да потвърди, че приликата не е случайна, Корнелия Нинова се появи на друга снимка, яхнала тротинетка, която рекламира Pornhub.com – световно нашумял канадски сайт за възрастни. Но да речем, че това не е стратегия за популяризиране на политически възгледи, а обикновени недомислици. Защото ако бяха възгледи, специално положението с балоните щеше да е плашещо с откровеността на обещанието.
Бойко Борисов – набожен турист
С шарени чорапи, в които опозиционните психолози веднага забелязаха признаци на несигурност и душевно разстройство, и придружен от младежи и партийни активисти, Борисов се включи в поход по Вазовата пътека в Искърското дефиле. Младежите били направили няколко къщички за книги (вероятно места, където хора оставят книги, за да могат други хора да ги четат в минутите на туристическа отмора). Борисов оставил Библията, като казал, че това ще бъде първата поставена там книга, защото без Божията помощ нищо не може да се случи.
![](https://conservative.bg/wp-content/uploads/2021/06/articles__5ed627a62ee34fdf5e1cc4bba0783d44.jpg)
После сподели на младежите мнението си по горещите точки в обществения дневен ред. Всичко това е сторено пред камерите и разпространено по медиите, каквото едва ли щеше да бъде, ако беше спонтанно и невинно. Но пък кампаниите са за отправяне на послания. Посланието тук е: аз съм набожен, докато другите кандидати са безбожници, имам жива връзка с младите, със следващото поколение, което идва да управлява, и съм наясно какво се случва в страната, докато другите не знаят на кой свят са.
Екатерина Захариева – курбанеса
Така ли се казва готвачката, която готви курбан в голям казан и го джурка с новичък, за пръв път вкаран в употреба, кол? Кой? Кой я накара да влезе в тази роля? Тя е водач на листа в Пазарджик, с. Драгор е на 3 километра от Пазарджик, с. Драгор отбелязва своя празник… Но съчетанието от всички тези неща трябва ли да даде резултат, в който бившият министър на външните работи вари курбан в голям казан? И знаят ли изобщо какво е курбан? Това е жертвоприношение за обещание или благодарност. Жертва се домашно животно. Курбанът е по-скоро заколването на животното, проливането на кръвта му върху олтар, а сготвянето и изяждането е по-скоро следствие. Клала ли е Захариева животно? Има ли и такива снимки? Биха били ефектни. Иначе посланието е: ето ме, аз съм сред народа (досущ като Нинова), ГЕРБ мисли за народа, гласувайте за нас, защото ни разпознавате като свои хора (вие сте прости и ние сме прости, както гласи крилатата фраза на Вожда). Нищо повече не искаме.
Манолова и Хаджигенов – рафтъри
Тук изглежда идеята е била политическият имидж да се свърже с екстремни спортове, защото това е шик. Такъв подход е характерен за комерсиалната реклама, но пък какво е предизборната кампания, ако не комерсиална реклама!
![](https://conservative.bg/wp-content/uploads/2021/06/articles__355471d70c7a4b47c90a76df48538c74.jpg)
Аз например може и да не съм прав, но Манолова и Хаджигенов щях да ги харесам повече (разбира се, не дотам, че да гласувам за тях), ако се бяха изявили не в рафтинга, а в скоковете с бънджи. Признайте, че в подобна ситуация само прическата на Манолова би приковала вниманието на хиляди телезрители и ползуватели на интернет – как бънджито лудо се опъва и свива, а прическата се мята ли мята… Да, обаче ми се губи политическото послание. Какво искат да внушат? Че политиката е опасен каменист бързей и само в тяхната надуваема лодка народът може да премине към бъдещето, което заслужава? Че надуваемите лодки са за предпочитане пред големите тежки кораби на системните политически партии? Или пък просто че хора с такъв „лайфстайл“, с такъв дух и желание да се забавляват не може да не са добри държавници? Не знам, наистина не знам…
Демократична България – покорители на върхове
Освен че са посетили национален събор на овцевъдите в Арбанаси, откъдето имаме фотография на три пръча и с което са доказали, че са още по-близо до простия народ дори от Екатерина Захариева с нейния курбан, ДБ в лицето на своята незаобиколима част ДаБГ и воглаве със съпредседателя Христо Иванов са покорили ударно Черни връх на Витоша (че е най-близо) „в името на каузата да защитят българската природа от олигархични посегателства“. Така че, ако случайно се натъкнете на разтреперани олигарси и на въздишаща с облекчение природа, да знаете от какво е. Вижте: и това е някакъв вид екстремен спорт – покоряването на върхове, – но от предизборна гледна точка тук има повече смисъл, отколкото в самоцелния рафтинг на ИМВ, съгласете се. Тук има някаква интрига, има злодей (олигарсите), срещу когото рицарите на правдата се изправят със своя туристически поход, има напрежение, има колизия, най-накрая има и политическа поука – нека всички знаят кой брани природата от олигархията. В този смисъл можем да оценим предизборния етюд на ДБ като успешен.
Не знам дали останалите сюжети заслужават толкова много внимание. „Изправи се! Мутри вън!“ и „Има такъв народ“ (още не мога да определя кое от двете имена ми харесва повече) са чукнали дружеско, едва ли не коалиционно, мачле, завършило при почти равен резултат – 5:4 – в полза на ИТН, чийто резултат на предишните избори също беше по-висок. В с. Глухар с таблет в ръка и обич в очите Хасан Азис показва на бабичка как се гласува машинно. Александър Сиди и Кузман Илиев са се снимали как пият бира (и ако този смел сюжет не реши изборите в полза на ВМРО, вече не знам!), докато републиканците на Цветан Цветанов са се явили по улиците на Димитровград с малък камион и са изсипали пет тона чакъл в дупките пред смаяния, но и възхитен поглед на електората.
Всичко това е травестия – преобличане, преструване, влизане в някаква роля, обикновено бурлескова до пълен абсурд – и аз не знам кой е изчислил, че от него има някаква политическа полза.
Вероятно има, защото в предизборните кампании се ангажират вещи и талантливи професионалисти, познаващи всички тънкости на публичната комуникация. Нали не бъркам? Но ако е така, аз съм загрижен за публиката, за електората. Помните ли, в рекламите на „Проктър и Гембъл“ имаше един персонаж – леля Мария. Грозна, но самодоволна простакиня с брадавица. Дали рекламистите на „Проктър и Гембъл“ не са успели да намерят по-привлекателна домакиня за промотиране на праховете за пране? Със сигурност са можели, но са се съобразили с публиката – какво ще хареса и в кого ще се разпознае. Дали шевната машина на Корнелия Нинова е просто некадърна изцепка на предизборния щаб или е добре обмислен и умело насочен към сърцето на електората емоционален импулс? Ако е първото, е страшно, защото излиза, че ни управляват такива партии. Обаче ако е второто, е още по-страшно, защото означава, че такива избиратели ги вкарват във властта. Затова мисля да не се занимавам повече с технологията на предизборните кампании. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.