fbpx

Преговорите Лондон – Брюксел: застой заради едната чест

Време за четене: 4 мин.

На фона на други значими геополитически събития, времето за постигане на търговско споразумение между Великобритания и ЕС се изниза някак си незабелязано. Фактическото излизане на Обединеното кралство от Евросъюза се случи на 31 януари тази година, а двете страни си дадоха срок до края на годината да постигнат съгласие по т.нар. „сделка за Брекзит“ – условията, при които Лондон ще сключи митническо споразумение с Брюксел. От този срок остават две седмици (ако не броим празниците), а изгледи за разбирателство няма.

Последният засега „ключов момент“ в проточилите се преговори беше сряда, 9 декември. Очакваше се след срещата между британския премиер Борис Джонсън и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, дори и да не се стигне до съгласие, да бъде обявен „пробив“ в преговорите. Но дори и това не се случи. Вместо това Джонсън заяви, че ЕС поставя неприемливи условия на страната му, а фон дер Лайен обяви „план за действия“ от страна на ЕК при евентуален (и все по-назряващ) провал на самите преговори.

Нека да видим кои са все още нерешените проблеми между Брюксел и Лондон:

  1. Риболовът. До момента няма съгласие при какви условия европейските (най-вече френските) рибари ще могат да оперират в британските териториални води. На пръв поглед маловажен проблем, тъй като този отрасъл дава едва 1% от БВП на Великобритания. Но в действителност нещата никак не са толкова прости.
  2. Лимитът върху държавната помощ за бизнеса. Или казано по-просто, ще може ли британското правителство да подпомага частните компании на Острова в степен, по-висока от максимално допустимите нива в ЕС? Тоест, ще се отвори ли врата за казуси от типа „нов завод на Фолксваген в Турция“?
  3. Крайната съдебна инстанция – дали решенията на Европайския съд ще важат във Великобритания?

Ако т.2 все пак се отнася за защита на икономически интереси, то другите два казуса имат най-вече морално значение за Лондон. Тоест, въпрос на чест. Което в никакъв случай не ги прави по-малко проблематични, даже напротив.

За Джонсън не е никак лесно да направи отстъпки. Двамата заедно с Джейкъб Рийс-Мог бяха лидерите на вътрешнопартийната опозиция в Консервативната партия по времето, когато Тереза Мей се опитваше да прокара споразумение за Брекзит (планът „Чекърс“). Тогава БоДжо настояваше или за „твърд Брекзит“, или изобщо да няма сделка. Успешната му предизборна кампания пък стъпваше върху призива „да го приключим този Брекзит веднъж завинаги“ и сега някак си не върви да се огъва.

От друга страна, опозиционната лейбъристка партия настоява за сделка и ще държи премиера отговорен, ако не се постигне такава. Самите лейбъристи в момента имат и собствени вътрешнопартийни проблеми (покрай изключването на бившия лидер Джеръми Корбин), но продължават да са втората политическа сила.

Друг голям проблем за Джонсън е ескалацията на шотландския национализъм. Настроенията за независимост на Шотландия вече се радват на изключително голяма подкрепа и при липса на сделка могат да се засилят още повече. А догодина предстоят избори в Шотландия. Самата Шотландска национална партия и сега има мнозинство в местния парламент, но догодина може съвсем да насмете тамошните тори…

Без да се забелязва с просто око, съществува проблем и с лондонското Сити – при липса на сделка достъпът на финансовия център до пазарите като цяло би бил затруднен. Макар че именно и от тези среди идваше желанието за „Брекзит без сделка“ и очакването за британски икономически подем при отхвърляне на условията на ЕС, които през последните две десетилетия доведоха сериозен отрицателен търговски баланс за Лондон в отношенията му с европейските партньори.

Не бива да се забравя също, че новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън не е склонен да окуражава Великобритания да се противопоставя всячески на Европейския съюз (за разлика от Доналд Тръмп).

В същото време и перспективите пред позицията на ЕС не са розови. Брюксел вече се съобрази с желанието на Лондон за „мека“ ирландска граница, което устройва както Ейре, така и Ълстър. Така че по-нататъшни отстъпки биха се приели като мекушавост.

За ЕС липсата на сделка е не по-малък проблем, отколкото за Великобритания. Това означава пропуснати икономически ползи или казано направо – загуби. Означава и удар по международния престиж на Евросъюза. Да не успееш да сключиш (изгодно) икономическо споразумение с петата икономика в света (каквото имаш с Швейцария, Норвегия, Исландия, които също са извън ЕС), не звучи никак добре.

Но и сделка, постигната чрез отстъпки по всички важни въпроси, също не е по вкуса на Брюксел. Това би било окуражителен сигнал към всяка държава-членка, която в даден момент реши да напусне Евросъюза – че може „да ѝ се размине леко“. Също сериозен удар по европейското реноме.

Изглежда, че и за двете страни изходът от преговорите е въпрос на чест. Което ги прави трудни за постигане на компромис.

Разбира се, срокът отново може да бъде удължен (Борис Джонсън вече беше обявил 15 ноември за крайна дата, което не се случи). Но не времето е основен проблем в случая…

Авторът благодари на Петър Якимов, политически наблюдател, живеещ във Великобритания, за помощта при изготвянето на настоящия материал.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ