fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Прегря ли пазарът на труда и как да расте икономиката при пълна заетост

Време за четене: 3 мин.

По данни на НСИ, през Q4 2017:

  • Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15-64 г. е 67.5% – най-висока стойност изобщо в историята за четвърто тримесечие;
  • Коефициентът на заетост на лицата 20-64 г. е 72.1%, а за мъжете – 76.6%, най-висока стойност за четвърто тримесечие;
  • Коефициетнтът на заетост на заетост във възрастовата група 35-54 г. достига 82.6% (при мъжете е с около 2 процентни пункта по-висок);
  • Спрямо „дъното“ на заетостта в края на 2013 г, икономиката е добавила 236 хил. работни места, от които 102 хил. за лица над 55 години;
  • Безработицата е 5.6%, най-ниска стойност след втората половина на 2008 г. и повече от два пъти по-ниска от отчетените 13% през 2013 г; броят на безработните е 189 хил.;
  • Заплатите са с 11% по-високи от година по-рано.

В резюме, увеличаването на стопанската активност чрез наемане на „готов“ свободен и относително евтин труд, приключи през 2017 г. Какво оттук насетне? 

Краткосрочните решения предполагат „отключване“ на резервите, които все още съществуват по ред причини – негъвкаво трудово законодателство, редица социални политики, дисбаланс в умения и квалификация. Така например:

  • Едва 22.8% от младежите до 24 години са заети, като 434 хил. не желаят да работят, защото учат; включването на ученици между 16 и 18 г. на трудовия пазар е близо до нула, макар това да е широко използвана възможност за сезонна или частична заетост в страни с гъвкаво трудово законодателство;
  • От години лицата до 64 г. (без да отчитаме пенсионерите-инвалиди), които не търсят работа поради инвалидност или лошо здраве са около 200 хил. – създаването на адекватни форми на заетост и промяна в структурата на създаваните работни позиции може да активира част от тях;
  • Още над 240 хил. са лицата под 64 г., които обаче не търсят работа, защото чувстват, че са в напреднала възраст;
  • 260 хиляди са лицата, които не търсят работа по семейни причини – част от тях се грижат за деца, за част от тях вероятно това е личен приоритет, но при промяна в икономическата среда и при по-гъвкави форми на заетост някои биха излязли на пазара на труда;
  • Накрая, въпреки значителното повишаване на търсенето на работници и нивата на възнаграждения, все още 200 хил. лица са „обезкуражени“ и изобщо не търсят начин да предложат труда си.

Реформите в обществения сектор също могат да „отключат“ хора, които в момента често изпълняват или ненужни функции, или задачи, лесно заменими с машини. Така например, електронните услуги намаляват нуждата от служители за контакт с бизнес и граждани, плащанията онлайн намаляват нуждата от касиери, модерните системи за сигурност намаляват нуждата от физически охранители, реформа в модела на работа в администрацията може да освободи например счетоводители и деловодители, и така нататък.
При нарастване още няколко години на възнагражденията – което обаче може да стане само ако новите работни места са високопроизводителни – част от временно работещите в чужбина ще се завърнат.

В дългосрочен план обаче, висок растеж може да се създава само с повишаване на производителността на труда. Това означава преструктуриране на икономиката – както на процеси, позволяващи създаването на продукт или услуга с по-малко труд, така и на структурата създаваните стоки и услуги в посока на такива с все по-висока добавената стойност.

*Съдържанието се публикува от личния профил на Лъчезар Богданов с неговото съгласие. Заглавието е на редакцията

Споделете чрез

Предишен

Следващ