fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Прегря ли пазарът на труда и как да расте икономиката при пълна заетост

Време за четене: 3 мин.

По данни на НСИ, през Q4 2017:

  • Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15-64 г. е 67.5% – най-висока стойност изобщо в историята за четвърто тримесечие;
  • Коефициентът на заетост на лицата 20-64 г. е 72.1%, а за мъжете – 76.6%, най-висока стойност за четвърто тримесечие;
  • Коефициетнтът на заетост на заетост във възрастовата група 35-54 г. достига 82.6% (при мъжете е с около 2 процентни пункта по-висок);
  • Спрямо „дъното“ на заетостта в края на 2013 г, икономиката е добавила 236 хил. работни места, от които 102 хил. за лица над 55 години;
  • Безработицата е 5.6%, най-ниска стойност след втората половина на 2008 г. и повече от два пъти по-ниска от отчетените 13% през 2013 г; броят на безработните е 189 хил.;
  • Заплатите са с 11% по-високи от година по-рано.

В резюме, увеличаването на стопанската активност чрез наемане на „готов“ свободен и относително евтин труд, приключи през 2017 г. Какво оттук насетне? 

Краткосрочните решения предполагат „отключване“ на резервите, които все още съществуват по ред причини – негъвкаво трудово законодателство, редица социални политики, дисбаланс в умения и квалификация. Така например:

  • Едва 22.8% от младежите до 24 години са заети, като 434 хил. не желаят да работят, защото учат; включването на ученици между 16 и 18 г. на трудовия пазар е близо до нула, макар това да е широко използвана възможност за сезонна или частична заетост в страни с гъвкаво трудово законодателство;
  • От години лицата до 64 г. (без да отчитаме пенсионерите-инвалиди), които не търсят работа поради инвалидност или лошо здраве са около 200 хил. – създаването на адекватни форми на заетост и промяна в структурата на създаваните работни позиции може да активира част от тях;
  • Още над 240 хил. са лицата под 64 г., които обаче не търсят работа, защото чувстват, че са в напреднала възраст;
  • 260 хиляди са лицата, които не търсят работа по семейни причини – част от тях се грижат за деца, за част от тях вероятно това е личен приоритет, но при промяна в икономическата среда и при по-гъвкави форми на заетост някои биха излязли на пазара на труда;
  • Накрая, въпреки значителното повишаване на търсенето на работници и нивата на възнаграждения, все още 200 хил. лица са „обезкуражени“ и изобщо не търсят начин да предложат труда си.

Реформите в обществения сектор също могат да „отключат“ хора, които в момента често изпълняват или ненужни функции, или задачи, лесно заменими с машини. Така например, електронните услуги намаляват нуждата от служители за контакт с бизнес и граждани, плащанията онлайн намаляват нуждата от касиери, модерните системи за сигурност намаляват нуждата от физически охранители, реформа в модела на работа в администрацията може да освободи например счетоводители и деловодители, и така нататък.
При нарастване още няколко години на възнагражденията – което обаче може да стане само ако новите работни места са високопроизводителни – част от временно работещите в чужбина ще се завърнат.

В дългосрочен план обаче, висок растеж може да се създава само с повишаване на производителността на труда. Това означава преструктуриране на икономиката – както на процеси, позволяващи създаването на продукт или услуга с по-малко труд, така и на структурата създаваните стоки и услуги в посока на такива с все по-висока добавената стойност.

*Съдържанието се публикува от личния профил на Лъчезар Богданов с неговото съгласие. Заглавието е на редакцията

Споделете чрез

Предишен

Следващ