НОВО

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Прегря ли пазарът на труда и как да расте икономиката при пълна заетост

Време за четене: 3 мин.

По данни на НСИ, през Q4 2017:

  • Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15-64 г. е 67.5% – най-висока стойност изобщо в историята за четвърто тримесечие;
  • Коефициентът на заетост на лицата 20-64 г. е 72.1%, а за мъжете – 76.6%, най-висока стойност за четвърто тримесечие;
  • Коефициетнтът на заетост на заетост във възрастовата група 35-54 г. достига 82.6% (при мъжете е с около 2 процентни пункта по-висок);
  • Спрямо „дъното“ на заетостта в края на 2013 г, икономиката е добавила 236 хил. работни места, от които 102 хил. за лица над 55 години;
  • Безработицата е 5.6%, най-ниска стойност след втората половина на 2008 г. и повече от два пъти по-ниска от отчетените 13% през 2013 г; броят на безработните е 189 хил.;
  • Заплатите са с 11% по-високи от година по-рано.

В резюме, увеличаването на стопанската активност чрез наемане на „готов“ свободен и относително евтин труд, приключи през 2017 г. Какво оттук насетне? 

Краткосрочните решения предполагат „отключване“ на резервите, които все още съществуват по ред причини – негъвкаво трудово законодателство, редица социални политики, дисбаланс в умения и квалификация. Така например:

  • Едва 22.8% от младежите до 24 години са заети, като 434 хил. не желаят да работят, защото учат; включването на ученици между 16 и 18 г. на трудовия пазар е близо до нула, макар това да е широко използвана възможност за сезонна или частична заетост в страни с гъвкаво трудово законодателство;
  • От години лицата до 64 г. (без да отчитаме пенсионерите-инвалиди), които не търсят работа поради инвалидност или лошо здраве са около 200 хил. – създаването на адекватни форми на заетост и промяна в структурата на създаваните работни позиции може да активира част от тях;
  • Още над 240 хил. са лицата под 64 г., които обаче не търсят работа, защото чувстват, че са в напреднала възраст;
  • 260 хиляди са лицата, които не търсят работа по семейни причини – част от тях се грижат за деца, за част от тях вероятно това е личен приоритет, но при промяна в икономическата среда и при по-гъвкави форми на заетост някои биха излязли на пазара на труда;
  • Накрая, въпреки значителното повишаване на търсенето на работници и нивата на възнаграждения, все още 200 хил. лица са „обезкуражени“ и изобщо не търсят начин да предложат труда си.

Реформите в обществения сектор също могат да „отключат“ хора, които в момента често изпълняват или ненужни функции, или задачи, лесно заменими с машини. Така например, електронните услуги намаляват нуждата от служители за контакт с бизнес и граждани, плащанията онлайн намаляват нуждата от касиери, модерните системи за сигурност намаляват нуждата от физически охранители, реформа в модела на работа в администрацията може да освободи например счетоводители и деловодители, и така нататък.
При нарастване още няколко години на възнагражденията – което обаче може да стане само ако новите работни места са високопроизводителни – част от временно работещите в чужбина ще се завърнат.

В дългосрочен план обаче, висок растеж може да се създава само с повишаване на производителността на труда. Това означава преструктуриране на икономиката – както на процеси, позволяващи създаването на продукт или услуга с по-малко труд, така и на структурата създаваните стоки и услуги в посока на такива с все по-висока добавената стойност.

*Съдържанието се публикува от личния профил на Лъчезар Богданов с неговото съгласие. Заглавието е на редакцията

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!