fbpx

Пресечните точки между философиите на Насим Талеб и Уилям Деминг

Време за четене: 13 мин.

Уилям Едуардс Деминг и Насим Николас Талеб са две имена, посвоему отбелязващи началото на епохи. Деминг е човекът, поставил Япония на пътя към индустриалния възход през петдесетте години, чрез развитите от Шухарт методи за управление на качеството и чрез своята философия за управление в 14 точки[i]. Талеб поставя началото на нова философия в управление на бизнеса, чрез неговите изследвания по управление на риска. На името на Деминг има златен медал за качество, връчван лично от императора на Япония. Деминг спомага Япония да се превърне в първа индустриална сила през осемдесетте години с употреба на статистически методи и култура на управление, съвместима с японските традиции.

Фигура 1. Лицата на консерватизма и либертарианството в управлението и бизнеса – Уилям Едуардс Деминг и Насим Николас Талеб

Талеб въвежда концепцията за Черния Лебед – непредсказуемо за глупаците рядко събитие с огромни последствия, положителни или отрицателни. Черните лебеди като кризата от 2007 г. доминират историята, докато въведената от него „заблуда на наратива“ пренаписва със задна дата събитията, за да ви вкара в предсказуема рамка, в „история“, която човек може да разбере.  Това е смесването на history и story (непреводимо на български език). Пример е Първата световна война, обявена за очаквана от историците сега, но напълно изненадала с избухването си в следствие на черен лебед (атентат на Гаврило Принцип срещу австроунгарския ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево). Изненадата може да се проследи по движението на стоковите борси преди и след атентата.

Какво е общото между тях?

Деминг е физик и статистик, Талеб е философ и статистик. Деминг има дългогодишен опит като консултат на фирми и цели държави, с резултати, които доказват практичността на методите му. Талеб има своите “fuck you money” от работата му като трейдър. И двамата са заложили кожите си в играта – и нещо повече, както ще разберем след малко. Деминг е Християнин (протестант), както и Талеб (православен). Деминг е повлиян от К.С.Луис, а Талеб от класици като Сенека и Секст Емпирик. Деминг е консервативен и вярва в ролята на държавата, както и кооперацията като движеща сила на икономиката. Талеб е либертарианец с консервативен укллон и вярва в поемането на риск и еволюционния подход, при който чрез “via negativa” времето отсява успешните от неуспешните предприемачи, политики и подходи. Това са паралелите между тях, но какви са пресечните точки?

Надхитрени от случайността

Много преди Насим Талеб да напише тази книга, Деминг говори за това, че трябва да разбираме вариацията. Той прилага метод за управление, при който се разпознават два типа грешки – системни и случайни. Системните грешки са следствие на правилата на организацията и имат едно вероятностно разпределение, а случайните грешки са по общи причини и имат друго. Статистическото управление на процеси е създадено като рамка, чрез която да се разпознават двата вида и да се отстраняват чрез прилагането на теория,  а не на мениджърски слогани и квоти. Деминг е широко неизвестен в САЩ, докато един филм „Ако Япония може, защо ние да не можем?[ii]“ разкрива, че идеите, с които японците побеждават автомобилната индустрия на американците, са дошли от един американец. След шока от това откритие, мениджърите на големите автомобилни компанни като Дженерал Мотърс, Крайслер и другите канят Деминг да изнесе семинари. На тези семинари той задава на всички топ мениджъри от компаниите следния въпрос:

„Какъв процент от авариите във вашите фабрики се дължат на работниците и какъв – на правилата?“

Всички мениджъри отговарят: „Сто процента отговорност на работниците“. Според данните на Деминг от стотици фирми, които е консултирал, 90-95% от авариите са дело на регулации, съвестно изпълнявани от работниците и отговорност на мениджърите, които са ги въвели. Деминг въвежда система на работа, при която се учиш от грешките и не биваш надхитрен от случайността. В неговата книга „Новата икономика“, издадена още през 1993 година, той демонстрира как хората се излъгват да приписват причини и следствия на случайни събития. Примерът, който дава е с репортажите за месечните промени в търговския дефицит на САЩ, които са естествена, случайна вариация. Деминг изпреварва Талеб със 7 години с тази книга, но няма неговия късмет да се превърне в черен лебед. До ден-днешен основата на неговата философия е неразбрана в Англо-саксонския свят, построен върху индивидуализма и рационализма, в който няма място за случайността (Фиг.2).

Фигура 2. Пример от книгата „Новата икономика“[iii] на Деминг. Медиите третират случайние движения като новина.

Как да не бъдеш надхитрен от случайността – това Деминг показва с анализ, направен от 11 годишния Патрик, който иска да разбере с какво закъснение се движи училищния автобус и защо (Фиг.3)

Фигура 3. Време за пристигане на автобуса – двете точки извън основното разпределение се дължат на специални причини, другото е естествена вариация, не по вина на шофьора.

Антихкрехкост

В своята трета книга Насим Талеб дефинира едно ново понятие – антикхрекост. Това е свойството да се облагодетелствуваш непропорционално много от случайните събития, времето и променливостта. За разлика от крехките като порцелана, които мразят променливостта, антикрехките, като живота на земята ги обичат. Земята е имала пет масови измирания – катастрофални събития, след които животът се е завръщал много по-силен. Най-силните организми, видове и екосистеми оцеляват – по статистически, но и динамични причини (адаптация). Антикрехкото обича предизвикателствата в определен размер, от които става по-добро – и колкото по-големи са те в областта на антикрехкост, толкова повече се подобрява. Антикрехкостта е свързана с това да имаш избор – свобода на действие, осигурена от ограничение в лявата (по необходимост тънка) опашка на разпределението (Фиг.4). Ограничени загуби и неограничени печалби. Типичен пример е методът на щангата – 90% в нискорискови инвестиции и 10% в много високорискови. Така не можеш да фалираш, а потенциалът за растеж е неограничен.

Фигура 4. Антикрехкото има ограничение на загубите (тънка или ограничена лява опашка), но не и на печалбите – дебела дясна опашка. Вероятността за големи положителни събития спада много бавно с размера, вероятността за големи отрицателни спада много бързо с размера. Взето от „Антикрехкост“

Той върви задължително със свободата да избираш. Талеб разказва историите на много учени-експериментатори, които са имали осигурен доход и свободно време, в което по метода на рационалната проба-грешка са опитвали най-различни неща, дори и абсурдни. Дарвин е разбирал това – казвал е, че човек понякога трябва да прави и най-откачените експерименти, защото ако нищо не стане, нищо не губи, но успехът ще донесе невероятни ползи. Марк Твен нарича „случаят“ най-великият изобретател на всички времена.

Каква е връзката с У.Е. Деминг? Деминг е измислил подход за управление на фирми, който е необходимо условие те да бъдат антикрехки, преди тази дума да бъде дефинирана. Той също е разбирал антикрехкостта:

„Нов продукт и нови типове услуги се създават не като питаме потребителя, но чрез знание, въображение, иновация, риск, проба и грешка от страна на производителя, подкрепена от достатъчн капитал да развива продукта или услугата и да остане в бизнеса по време на началните (обучителни) месеци на нововъведението. ~ У. Едуардс Деминг

Нещо повече – неговият метод със статистическо управление на процеси поставя основите на антикрехкото управление. Когато не си надхитрен от случайността, тя става извор на информация, а производството и услугите следват следват верига на непрекъснато подобрение чрез контрол върху вариацията. Пример затова са японските трансмисии, използвани в колите на Форд през осемдесетте. Въпреки, че са направени по същите спецификации както и американските, те все пак позволяват на колите с тях да возят по-гладко и по-дълго, защото варирането на размерите е в пъти под максимално допустимото. Не е достатъчно да изпълниш заданието, трябва да вложиш душата си в него. Японските фирми са семейства, а работниците в тях занаятчии.  Те имат свободата да работят и правото да се гордеят с работата си. Антикрехкостта е избор:

„Източникът на иновациите е свободата. Всичко, което имаме – ново знание, изобретения – идва от свободата. Откритията и новото знание идват от свободата. Когато някой е отговорен само пред себе си, иска да задоволи само себе си, тогава ще имате откритие, нова мисул, нов продукт, нов дизайн, нови идеи. “ ~У. Едуардс Деминг

Както Талеб пише през 2018 година, нужно е да заложиш кожата си в играта, за да постигнеш антикрехкост.

Да заложиш своята кожа

Това е книга по етика, но и книга по управление на риска. Насим Талеб намира пресечното множество на двете теми – личната отговорност. Да изложиш себе си на риск за благото на обществото лекува съвременните болести и опашните рискове от глобални катастрофи – финансови, военни, биологически.  Не може да заповядваш война, ако сам не предвождаш войската, нито да строиш къщи, без да рискуваш тежко наказание, ако те са некачествени (законник на Хамурапи). Не можеш да залагаш парите на банката, в която работиш, ако след нейния фалит все пак ще получиш бонуса. Тук и Талеб, както Деминг е разбрал ролята на времето, което усреднява всички неща, нещо за което писахме в предишна статия[iv]. Талеб знае стойността на занаятчиите, които влагат душата си в работата, които искат да се гордеят с произведеното от тях – нещо, което хората, подлежащи на годишно оценяване от шефове не могат да направят. Тук той преоткрива системата на Деминг от 14 точки, в която изрично пише, че годишното оценяване трябва да бъде отхвърлено. Замяната на вложената душа със заложена кожа води до катастрофални последици и може дори да фалира фирма, особено ако тя уволнява всяка година или дори тримесечие (като Yahoo през 2013-а) служители възоснова на него.

Насим Талеб прави една грешка – не различава „да заложиш кожата си в играта“ от „да заложиш името си в играта„. Влагането на душата, не е залагане – не съществува риск да я загубиш. Душите са като идеите – трайни и подвластни на ефекта на Линди, при който очакваната продължителност на живота нараства с възрастта – има симетрия. Обувките съществуват от 12 000 години и се очаква да ги има още 12 000. Последното изобретение от този месец най-вероятно няма да преживее още един месец. Имената са също както душите. Тук не става дума за репутацията, тревогата, за която те прави уязвим, както при учени, или политици. Тук става дума за оценката от клиентите, но и за славата, а тя е подвластна на ефекта на Линди. Заложиш ли живота си, рискуваш крайна загуба, заложиш ли името си, рискуваш неограничени щети. Разликата между двете прави Цицерон в своята първа реч срещу Катилина:

„hoc animo fui semper: ut invidiam virtute partam gloriam, non invidiam putarem“

„винаги съм бил с този дух – да смятам спечелената с доблест омраза за слава, не за омраза.“[v]

Работниците, подложени на годишно оценяване са заложили кожата си в играта, но не и името. Те ще направят всичко, за да получат добра атестация, за да не ги уволнят, което ще влоши положението на фирмата им – ще дават фалшиви данни, ще се борят помежду си, ще си пречат активно.

Занаятчията е заложил не кожата си, а името си – кожата в дългосрочен аспект, но и нещо повече. Оцеляването не му е достатъчно, той иска да се гордее с работата и. Вложил е душата си в нея, но е ЗАЛОЖИЛ името си. То ще пострада ПЪРВО. Редът на загубите е важен – кое ще загубиш първо, кожата си, или името си. Името прави героите и занаятчиите, кожата може да унищожи империи. Основната разлика е за какво се страхуваш.

Системата на Деминг чрез целенасочено обучение избягва надхитряване от случайността (работник да обучава други работници е развален телефон или случайна разходка), а чрез отхвърляне на годишното оценяване превръща фирмата в семейство и служителите в занаятчии. Всеки поема отговорността си за трансформацията – служителите имат свобода, те предлагат промени, защото това е тяхната работа. Информацията тече органично – отдолу-нгоре, а не е плод на кабинетни теоретици. Деминг предлага прости решения, по пътя на via negativa. Те са продукт на сложни теории, но такива теории ползва и Насим Талеб, макар да набляга на мъдростта на бабите. Често тези решения са отказ от регулиране, както случая с фирма, произвеждаща хартия в Канада. Японците произвеждат по-евтина и по-качествена хартия с по-лоша машина. Деминг консултира фирмата и тъй като не е надхитрен от случайността, разбира причината след анализ – машината е свръхрегулирана, за да загрее по-бързо, като това влошава качеството на хартията[vi]. Регулирането е опасно и с него може да се прекали – нещо, с което и Талеб е съгласен.

Отношението към мениджърите е еднакво при Деминг и при Талеб. Талеб нарича определена класа управленци „Интелектуалци, но все пак идиоти[vii], които са учили, но грешните неща, мислят линейно в силно нелинейни области – наивни интервенционалисти, които решавайки един проблем, създават каскади от нови проблеми. И двамата разбират, че най-важните променливи са непознаваеми и следователно неизмерими[viii] и ръководенето на бизнеса без тях създава Черни Лебеди. Въпреки че Деминг не е знаел за това понятие, той е разбирал, че това, което не измерваш, може да фалира бизнеса ти.

Като статистици и двамата виждат простите решения, там, където интелектуалците, но все пак идиоти търсят сложните. Цената на един домат в САЩ, както Талеб пише е 80-90 процента формирана от дистрибуцията и складирането – нещо, което би се решило със статистическите методи на управление и мениджмънта на Деминг. Няма нужда от ГМО, да спрем раждаемостта, или да станем вегани, когато можем да приложим методи, съставени от етика и математика. ГМО крие системен риск за околната среда поради непредсказуемите последици от дългосрочното даване на поколения от организми с хоризонтален трансфер на гени. Второто означава да изчезнем, за да оцелеем, а третото ще разруши наистина околната среда[ix]. Наивни, свръхсложни за прилагане решения с каскадни вреди – дефиницията за „интелектуалец, но все пак идиот“. Принципът на предпазливостта, предложен от Насим Талеб гласи, че там, където нямаме предсказуемост, не можем да рискуваме. Той всъщност е загрижен за климатичните промени и недоверието в точността на моделите засилва тревогата му. С него е съгласен и Деминг, който търси методи, с които да наложи предсказуемост там, където може.

Двамата имат еднаква смелост – и ако Талеб използва като либертарианец невъздържан език в социалните мрежи, обиждайки псевдоучени и псевдопредприемачи (мениджъри, които не са заложили своята кожа в играта), то Деминг си позволява като консервативен остро чувство за хумор и не щади със своя език глупаците, въобразили си, че са над останалите:

“Изнасяйте всичко към приятелски държави, освен американския мениджмънт”

„Управление според резултатите от работата – като да караш кола напред докато гледаш в задното огледало“

„Оцеляването е опционално. Никой не е длъжен да се промени“

И двамата са залагали не просто кожата си, но и името си в играта. Деминг е рискувал всеки път репутацията си на чудотворец, а Талеб рискува всеки ден, защото оценката на един трейдър е неговото портфолио и той е толкова добър, колкото последната му сделка. Рискуват имуществото си, но по-важното, рискуват вечността. Деминг е вече отвъд всеки риск, но неговото дело е продължено от нови хора. Талеб привнася здравия разум на инженерите сред финансите и заменя сметките на вероятности за провал със залагане, в което такъв не е възможен (методът на щангата).

И докато Деминг в своята система влага не просто обучение, но и образование за работниците по техен вкус, за да развиват ума си, а Талеб нарича училищата затвор; докато Деминг вижда кооперацията,  а Талеб конкуренцията и риска като основни двигатели в икономиката, като отражения на Японския и Американския модел; докато Деминг вижда роля и на държавния монопол (собствеността на телефонията в САЩ през 20-ти век),  Талеб иска максимална децентрализация; докато единият настоява, че няма заместител за знанието, а другият вижда всичко през призмата на проба-грешка; докато единият разчита на предсказуемост, а другият построява стратегиите си да е независим от прогнозите, двамата си приличат много повече, отколкото се различават.

Насим Николас Талеб е практик на теория, но теоретик на практика, докато Уилям Едуардс Деминг е (бил) теоретик на теория, но практик на практика. Без значение какви са убежденията на един човек, гледай действията му – съветва ни Талеб. Критерият за рационалност са те, не убежденията. Консерваторите изглеждат ретроградни романтици, а либертарианците – утописти, ако ги слушате какво говорят, но не и ако ги гледате какво правят. Всички реформи се правят от консерваторите,  либертарианците защитават закона. Деминг и Талеб постигат резултати, не само за себе си, а за неща по-висши и трайни от тях – семейство, държава, екосистема. За утре, за вдругиден, за оцеляването на живота.


[i] У.Е.Деминг, Изход от кризата, Рексинтегра, 2014

[ii] https://www.youtube.com/watch?v=vcG_Pmt_Ny4&t=845s

[iii] У.Е.Деминг, Новата икономика, Рексинтегра, 2014

[iv] https://conservative.bg/stajat-kato-indikator-za-uspeh/

[v] Превод: Константин Величков, 1884г

[vi] J. Koronacki, J.R. Thompson, Statistical Process Control For Quality Improvement, Chapman and Hall/CRC Published December 26, 2001

[vii] Н.Н.Талеб Да заложиш своята кожа, Инфодар, 2019

[viii] Идея взета от Християнския философ К.С.Луис     http://www.scrummaster.dk/lib/AgileLeanLibrary/People/CILewis/C-I-Lewis-Shewhart-and-Deming-by-G-T-Peterson.pdf

[ix] L. Keith, The Vegetarian Myth,2009, A Flashpoint Press First Edition      http://library.uniteddiversity.coop/Food/The_Vegetarian_Myth.pdf

Споделете чрез

Предишен

Следващ