fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Претоплената мусака на нашето задоволство

Време за четене: 2 мин.

Карагеорги Башгосподинов е явление в българската литература. След като създаде петстотин шейсет и осмия в света безсюжетен роман (и едва сто и третия в българската литература) погледът му се отправи към нови хоризонти: книга без думи, от която ти се доспива фатално. Творческите му планове обаче не стихват. Запланувал е после книга без страници, а накрая шеметен финал на многологията с книга, която представлява само дебели картонени корици и баркод с цена. Може да се закачи у дома в гостната или в офиса, че да видят всички Вашият чудесен вкус. Има проблеми единствено при употребата на плажа, но предвид британското лято ще се намери решение и на този проблем все някак. Пазарът ще го намери. А казахме ли, че книгата е превеждана в Англия и някакъв хипстър я е чел и казал, че го кефи? Огромен успех за българската литература.

Книгата е престаряло дете на своето време. Родено е вчера. Родено е преди сто и две години. Ще се роди утре.

Контемпоралността на абсолюта и абсолюта на безвремието. Спомням си 68ма големия сняг: тогава се родих. Вече бях роден 67ма лятото. Имах една колежка в университета, Пепа от градчето Смол. Искаше да се оженим за да утеши старата си майчица. За това получих бурканче лютеница. Консервирах го. Ако го изровя и отворя в аромата му ще усетя времето – 71ва и всички години след това.

Закоравелите критикари рецензират естетиката у Башгосподинов като литературен планктон. Но тя е нещо повече, тя е един изключително накъсан и мокър планктон, който се плъзга по ръба на океана като охлювче по казана с лютеница. Същия, разбъркван от нашите майки и сестри, докато безгрижно потропваме с краче в най-близката квартална кръчма. Самотни и неми.

Наситен с литературни фрагменти, новият сборник с разкази, носи цялата вселена от добре пакетирани усещания и псевдо-спомени:

Сливата на нашата мокрост е подплашена от змията на нашето желание и се разтапя в киселото мляко на безподобната ни очовеченост.

Магистралата на вечността. Профучаваме покрай битака и после пазарчето за зеленчуци, продадени и отгледани от нашите неподозирани вълшебници – всъщност собствените ни баби.

Баби, прикриващи патронбчета с “Химия на щастието” у изморените си джобове. Само се усмихват и мръдват ноги.

Дюнерите на безвремието. Същия вкус като от едно време.

С Карагеорги Башгосподинов българската литература най-после откри своята постмодерна прехласнатост. Време е да открие и други важни неща: своята сюжетна събитийност и най-вече своята честност.

Споделете чрез

Предишен

Следващ