НОВО

Морал и догма в българската политика

Скандалът, завихрил се около апартаментите, продадени от фирма "Артекс" на ключови български политици при преференциални условия и последвалите съмнения за лобизъм и търговия с влияние се разгаря и ще се разгаря тепърва с още по-голяма сила.  Няколкото оставки в...

Хайде да си говорим за идеи и политики, а?

Казусът с апартаментите, продадени от фирма „Артекс инженеринг” на водещи политици от ГЕРБ, се очертава като „скандалът на скандалите”. Премиерът Борисов се закани, че който е съгрешил, ще си понесе последствията, а правосъдният мийнистър Цецка...

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Претоплената мусака на нашето задоволство

Време за четене: 2 мин.

Карагеорги Башгосподинов е явление в българската литература. След като създаде петстотин шейсет и осмия в света безсюжетен роман (и едва сто и третия в българската литература) погледът му се отправи към нови хоризонти: книга без думи, от която ти се доспива фатално. Творческите му планове обаче не стихват. Запланувал е после книга без страници, а накрая шеметен финал на многологията с книга, която представлява само дебели картонени корици и баркод с цена. Може да се закачи у дома в гостната или в офиса, че да видят всички Вашият чудесен вкус. Има проблеми единствено при употребата на плажа, но предвид британското лято ще се намери решение и на този проблем все някак. Пазарът ще го намери. А казахме ли, че книгата е превеждана в Англия и някакъв хипстър я е чел и казал, че го кефи? Огромен успех за българската литература.

Книгата е престаряло дете на своето време. Родено е вчера. Родено е преди сто и две години. Ще се роди утре.

Контемпоралността на абсолюта и абсолюта на безвремието. Спомням си 68ма големия сняг: тогава се родих. Вече бях роден 67ма лятото. Имах една колежка в университета, Пепа от градчето Смол. Искаше да се оженим за да утеши старата си майчица. За това получих бурканче лютеница. Консервирах го. Ако го изровя и отворя в аромата му ще усетя времето – 71ва и всички години след това.

Закоравелите критикари рецензират естетиката у Башгосподинов като литературен планктон. Но тя е нещо повече, тя е един изключително накъсан и мокър планктон, който се плъзга по ръба на океана като охлювче по казана с лютеница. Същия, разбъркван от нашите майки и сестри, докато безгрижно потропваме с краче в най-близката квартална кръчма. Самотни и неми.

Наситен с литературни фрагменти, новият сборник с разкази, носи цялата вселена от добре пакетирани усещания и псевдо-спомени:

Сливата на нашата мокрост е подплашена от змията на нашето желание и се разтапя в киселото мляко на безподобната ни очовеченост.

Магистралата на вечността. Профучаваме покрай битака и после пазарчето за зеленчуци, продадени и отгледани от нашите неподозирани вълшебници – всъщност собствените ни баби.

Баби, прикриващи патронбчета с “Химия на щастието” у изморените си джобове. Само се усмихват и мръдват ноги.

Дюнерите на безвремието. Същия вкус като от едно време.

С Карагеорги Башгосподинов българската литература най-после откри своята постмодерна прехласнатост. Време е да открие и други важни неща: своята сюжетна събитийност и най-вече своята честност.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!