НОВО

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

Претоплената мусака на нашето задоволство

Време за четене: 2 мин.

Карагеорги Башгосподинов е явление в българската литература. След като създаде петстотин шейсет и осмия в света безсюжетен роман (и едва сто и третия в българската литература) погледът му се отправи към нови хоризонти: книга без думи, от която ти се доспива фатално. Творческите му планове обаче не стихват. Запланувал е после книга без страници, а накрая шеметен финал на многологията с книга, която представлява само дебели картонени корици и баркод с цена. Може да се закачи у дома в гостната или в офиса, че да видят всички Вашият чудесен вкус. Има проблеми единствено при употребата на плажа, но предвид британското лято ще се намери решение и на този проблем все някак. Пазарът ще го намери. А казахме ли, че книгата е превеждана в Англия и някакъв хипстър я е чел и казал, че го кефи? Огромен успех за българската литература.

Книгата е престаряло дете на своето време. Родено е вчера. Родено е преди сто и две години. Ще се роди утре.

Контемпоралността на абсолюта и абсолюта на безвремието. Спомням си 68ма големия сняг: тогава се родих. Вече бях роден 67ма лятото. Имах една колежка в университета, Пепа от градчето Смол. Искаше да се оженим за да утеши старата си майчица. За това получих бурканче лютеница. Консервирах го. Ако го изровя и отворя в аромата му ще усетя времето – 71ва и всички години след това.

Закоравелите критикари рецензират естетиката у Башгосподинов като литературен планктон. Но тя е нещо повече, тя е един изключително накъсан и мокър планктон, който се плъзга по ръба на океана като охлювче по казана с лютеница. Същия, разбъркван от нашите майки и сестри, докато безгрижно потропваме с краче в най-близката квартална кръчма. Самотни и неми.

Наситен с литературни фрагменти, новият сборник с разкази, носи цялата вселена от добре пакетирани усещания и псевдо-спомени:

Сливата на нашата мокрост е подплашена от змията на нашето желание и се разтапя в киселото мляко на безподобната ни очовеченост.

Магистралата на вечността. Профучаваме покрай битака и после пазарчето за зеленчуци, продадени и отгледани от нашите неподозирани вълшебници – всъщност собствените ни баби.

Баби, прикриващи патронбчета с “Химия на щастието” у изморените си джобове. Само се усмихват и мръдват ноги.

Дюнерите на безвремието. Същия вкус като от едно време.

С Карагеорги Башгосподинов българската литература най-после откри своята постмодерна прехласнатост. Време е да открие и други важни неща: своята сюжетна събитийност и най-вече своята честност.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!