НОВО

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Знаем си номерата

Аз не бих влизал в спор за очевидни неща - като например за ползата от чуждоезиковото обучение и за свободата да се изучава всеки език - бил той майчин или чужд. Бих искал само да напомня контекста, в който идва това изказване на посланик Улусой. От две десетилетия...

Манфред Понтийски

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти),...

Разновидности на троловете

Откъде се пръкват тези мутанти на българския народ в електронната ера и всъщност мутанти ли са те или някаква съвсем значителна част от един народ, който вече седемдесет години е подложен на негативна селекция? Трол-гюме Тези ще ги познаете, че са винаги първи под...

Бойкот на разума

Живеем във времена на бойкоти, кой от кой по-смехотворен, несъстоятелен и абсурден. Културата на протестния пърформанс е заразила публичното общуване, превърнала го е в заложник на чупливите чувства на одиозни демонстранти и агитатори. Агресивни активисти паразитират...

Оръжията и тяхната роля в цивилизованите общества

В човешкото общуване има само два начина за постигане на дадена цел - чрез взаимно съгласие или чрез принуда. Това не е просто някакво философско твърдение, което подлежи на дискусия, това е факт от природата. Принудата е била естествена, дори нормална част от бита на...

Орбан между двете Америки

2019 година изглежда най-добрата за унгарската дипломация от незапомнени времена. Вчера Виктор Орбан беше приет от американския президент в Белия дом, само няколко седмици след като получи сходно посрещане в Пекин и след като цяла пролет приемаше на свой ред...

Лидерският дебат за председател на ЕК

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Всичко коз" в Канал 3. Тема на разговора бе състоялият се дебат между лидерите на европейските партии. Гост още бе Божидар Чеков. Вижте пълното видео:...

Претоплената мусака на нашето задоволство

Време за четене: 2 мин.

Карагеорги Башгосподинов е явление в българската литература. След като създаде петстотин шейсет и осмия в света безсюжетен роман (и едва сто и третия в българската литература) погледът му се отправи към нови хоризонти: книга без думи, от която ти се доспива фатално. Творческите му планове обаче не стихват. Запланувал е после книга без страници, а накрая шеметен финал на многологията с книга, която представлява само дебели картонени корици и баркод с цена. Може да се закачи у дома в гостната или в офиса, че да видят всички Вашият чудесен вкус. Има проблеми единствено при употребата на плажа, но предвид британското лято ще се намери решение и на този проблем все някак. Пазарът ще го намери. А казахме ли, че книгата е превеждана в Англия и някакъв хипстър я е чел и казал, че го кефи? Огромен успех за българската литература.

Книгата е престаряло дете на своето време. Родено е вчера. Родено е преди сто и две години. Ще се роди утре.

Контемпоралността на абсолюта и абсолюта на безвремието. Спомням си 68ма големия сняг: тогава се родих. Вече бях роден 67ма лятото. Имах една колежка в университета, Пепа от градчето Смол. Искаше да се оженим за да утеши старата си майчица. За това получих бурканче лютеница. Консервирах го. Ако го изровя и отворя в аромата му ще усетя времето – 71ва и всички години след това.

Закоравелите критикари рецензират естетиката у Башгосподинов като литературен планктон. Но тя е нещо повече, тя е един изключително накъсан и мокър планктон, който се плъзга по ръба на океана като охлювче по казана с лютеница. Същия, разбъркван от нашите майки и сестри, докато безгрижно потропваме с краче в най-близката квартална кръчма. Самотни и неми.

Наситен с литературни фрагменти, новият сборник с разкази, носи цялата вселена от добре пакетирани усещания и псевдо-спомени:

Сливата на нашата мокрост е подплашена от змията на нашето желание и се разтапя в киселото мляко на безподобната ни очовеченост.

Магистралата на вечността. Профучаваме покрай битака и после пазарчето за зеленчуци, продадени и отгледани от нашите неподозирани вълшебници – всъщност собствените ни баби.

Баби, прикриващи патронбчета с “Химия на щастието” у изморените си джобове. Само се усмихват и мръдват ноги.

Дюнерите на безвремието. Същия вкус като от едно време.

С Карагеорги Башгосподинов българската литература най-после откри своята постмодерна прехласнатост. Време е да открие и други важни неща: своята сюжетна събитийност и най-вече своята честност.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!