fbpx

Припомняне: защо Доган е зло

Време за четене: 4 мин.

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да бъде анализиран. Става дума за опита на Христо Иванов и съмишленици да проникнат на плажа край Росенец (който се води публична държавна собственост) – опит, който бе осуетен от цивилни охранители.

Случката предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи, като този път реакциите не се ограничиха само до обичайните представители на „демократичната общност”. Съпричастни се оказаха и други хора, които обикновено са критично настроени към „Демократична България” и Христо Иванов в частност – включително и пишещият тези редове. В този случай г-н Иванов заслужава поздравления – както затова, че повдига един важен въпрос (стои ли някой над държавата и нейните закони), така и заради факта, че брани българския флаг (буквално).

Разбира се, съществуват подозрения, че става дума за ПР акция, насочена към парламентарните избори догодина. Възможно е да е така. Но това не променя фактите. Ахмед Доган е приватизирал територия, която по закон е изключителна държавна собственост, и е разположил охрана (вероятно щатни служители на НСО), която не допуска български граждани там, където те би трябвало да имат пълното право на достъп. Същите охранители не се легитимират, а отгоре на всичко един от тях се отнася крайно неуважително към националния трикольор.

Без да навлизаме в детайли кой е Христо Иванов, какво (не) е направил в мандата си като правосъден министър и каква политическа сила е „Демократична България”, е редно да си дадем сметка за залога в случая. Замесена е една от най-мрачните фигури на българската политика за последните 30 години. Ахмед Доган отново си позволява да се държи като бейлербей, сякаш не просто за него законите не важат, а самият той е законите в България.

И тъй като през последните 2-3 години Доган се скри от прожекторите, добре е да си припомним кой е той и защо е зло за България.

Помните ли онзи видеозапис от село Кочан, в който Ахмед Доган се бие в гърдите, че той „разпределял порциите” в България? Ако сте забравили, потърсете го – беше в разгара на предизборната кампания 2009-а година.

Помните ли кой изтърси уникално наглото изказване, че „купуването на гласове е нормална европейска практика”? Да, пак Доган.

Помните ли прозрението му, че с европейските фондове не можело да боравим по начина, по който сме свикнали със средствата от националния бюджет? Беше по повод спирането на европейските фондове за България, именно заради скандалните нарушения, извършвани основно от Догановите хора във властта. Да, тогава ДПС беше на власт. Официално притежаваше политическа власт – министри, шефове на агенции, солидно представителство в държавната администрация… Не както сега, да има сериозно икономическо влияние и някакви неясни отношения с мнозинството – тогава ДПС имаше реална политическа власт. Схващате ли разликата между това ДПС (Доган) да има позиции и да има реална власт?

През последните години доста граждани (включително привърженици на споменатия Христо Иванов) непрекъснато правят връзка между Бойко Борисов и олигархично-мафиотския модел, трайно установил се у нас. Само че забравят една подробност: този модел нито е създаден от Бойко Борисов, нито ще си отиде, когато един ден ГЕРБ падне от власт. Едва ли е пресилено да се каже, че същият този модел е създаден в голяма степен от Ахмед Доган.

Преди 20 години Иван Костов нарече Ахмед Доган „проклятие за България”.

Преди 11 години ГЕРБ спечели изборите и взе властта, най-вече заради очакванията на мнозина, че Бойко Борисов ще вкара Доган в затвора. (Защото това не се случи, е дълга тема. А защо ГЕРБ, когато е на власт, не само че не мачка и не „асимилира” политически и електорално ДПС, ами го оставя да си разиграва коня, е още по-дълга тема.)

Освен всичко изброено, Ахмед Доган има претенцията, че ДПС и дори той лично е гарант за етническия мир в страната. Претенция особено нагла и несъстоятелна, като се има предвид, че етническият мир у нас съществува много преди Доган и ДПС. Освен в някои изолирани случаи („Тъмръшката република“, отделни ексцесии по време на Балканските войни, „Възродителният процес“) този етнически мир съпътства цялата история на Третата българска държава.

Но да се върнем на казуса. Противопоставянето не е Христо Иванов срещу Ахмед Доган, „Демократична България” срещу ДПС или „гражданите” срещу „мафията”. Битката е за връщане на държавността срещу самозабравилите се „приватизатори” на тази държавност.

Христо Иванов даде повода (макар че и други преди него са поставяли въпроса за режима на достъп в Росенец). Сега държавата е на ход.

Споделете чрез

Предишен

Следващ