На 7 март Швеция официално стана 32-ият член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) – трансатлантически отбранителен съюз, който от 1949 г. насам свързва Съединените щати, Канада и повечето европейски държави в структура за колективна сигурност. Присъединяването на Швеция ще последва това на Финландия, която официално се присъедини към НАТО през април 2023 г.
Още преди официалното присъединяване на Швеция шведските военни сили започнаха да участват в 11-дневно съвместно военно учение заедно с 12 държави от НАТО. Операцията, която се провежда два пъти годишно, е насочена към арктическия “Далечен север”, където Норвегия, член на НАТО от основаването на алианса, има къса, но стратегически важна 195-километрова сухопътна граница с Русия. Досега операцията се наричаше “Студен отговор”, но предвид новото членство на Швеция и Финландия, които са домакини на ученията заедно с Норвегия, тя беше преименувана на “Северен отговор”. В нея участват над 20 000 военнослужещи, като 4500 от тях са от Швеция. Ученията се припокриват с операцията на НАТО “Steadfast Defender 2024” (SD24) – серия от маневри, планирани между януари и май 2024 г., в които участват общо 90 000 военнослужещи, привлечени от всички държави от НАТО (включително Швеция), и които представляват най-мащабните учения на НАТО след Студената война.
Подобно на съседна Финландия, която също се присъедини към НАТО след войната на Русия срещу Украйна, Швеция изостави десетилетията на неутралитет, за да се защити от агресия, която можеше да дойде само от една голяма страна на изток.
Разширяването на НАТО в Скандинавия е една от най-големите иронии на съвременната геополитика. Основна причина за нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. и за общата ѝ враждебност към Запада през последните две десетилетия е схващането ѝ, че Атлантическият алианс се ръководи от коварни врагове, които искат да задържат, намалят и в крайна сметка да подчинят Русия. Значителна част от опасенията на Кремъл се коренят в разширяването на НАТО на изток, първо в бившата Източна Германия, след това в Централна и Източна Европа и накрая в бившите съветски балтийски републики и в балканските страни, за които Русия традиционно настоява, че са под нейна защита. Възможното членство на Украйна, Грузия и Молдова в НАТО разгневи руските стратегически плановици, които твърдят, че продължават да имат хегемония над цялото постсъветско пространство и действат, за да попречат на тези три държави да се интегрират в западните политически и икономически структури. Перспективата за членство в НАТО на Швеция и Финландия също разгневи руските лидери, които периодично заплашваха с неуточнени “ответни мерки”, ако някоя от двете страни се присъедини към Атлантическия съюз.
Възраженията на Русия отдавна звучат на геополитическата сцена, понякога с разбиране от страна на западните анализатори и политици, въпреки че НАТО е чисто отбранителна организация, която влиза в сила само при нападение над държава членка (това се е случвало само веднъж – след терористичните атаки срещу Съединените щати през септември 2001 г.) и за известно време през 90-те години на ХХ в. приема възможността за промяна и умиротворяване на мисията си, за да се приспособи към някаква форма на руско участие.
До нахлуването на Русия в Украйна преди две години обаче не съществуваше перспектива за присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО. Мнозинството от населението и на двете страни отдавна се противопоставя на членството в НАТО, въпреки че правителствата им поддържат редовни военни контакти с алианса, ползват частни гаранции за сигурност от американците и се присъединяват към Европейския съюз през 1995 г. (Финландия също приема еврото при въвеждането на транснационалната валута през 1999 г., докато Швеция не го прави). Финландия, която има 1340-километрова граница с Русия и е била под руско управление с ограничена автономия от 1809 до 1917 г., на практика подчинява външната си политика от епохата на Студената война на съветските интереси, за да предотврати инвазия през последните месеци на Втората световна война. Тя остава спокойна и след края на Студената война, като дава на английския лексикон за международни отношения глагола “to Finlandize”, който означава “неутрализирам” или “правя безвреден”.
Въпреки богатото си военно минало Швеция запазва благоразумен неутралитет в продължение на повече от два века, като успешно избягва и двете световни войни чрез предпазлива дипломация. По време на Студената война страхът от провокиране на шведското присъединяване към НАТО е водещ фактор за по-миролюбивия подход на СССР към Финландия и за бързото му изтегляне от датския остров Борнхолм, който Съветският съюз окупира за кратко през 1945-1946 г. и доброволно евакуира с гаранции, че ще остане демилитаризиран (на Борнхолм има доброволна милиция, но няма редовно датско военно присъствие или присъствие на НАТО). След края на Студената война Швеция почти напълно се разоръжава, като намалява армията и флота си с 90%, а военновъздушните си сили – със 70%.
Балтийското езеро на НАТО
Всичко това се промени през 2022 г., но не заради западната “експанзия”, а заради неприкритата агресия на Русия. Седмици след избухването на войната мнозинството от шведите и финландците за първи път подкрепиха членството в НАТО, както и почти единодушно постигнатия консенсус сред политическите им лидери. Техните правителства действаха бързо и сравнително бързо получиха одобрението на 30-те съществуващи членове на алианса. В първите седмици на 2024 г. присъединяването на Швеция преодоля възраженията на двама резервирани членове: Турция, която е разгневена от толерирането от страна на шведското правителство на антиислямската реч и изразяване, и Унгария, която се противопоставя на официалните шведски критики към националното си правителство. В края на февруари обаче парламентите и на двете страни се смилиха и одобриха членството на Швеция, в резултат на упорита дипломация, подсладена и в двата случая от изгодни оръжейни сделки.
Влизането на Швеция в Алианса променя баланса на силите в Балтийско море, което по същество ще се превърне в езеро на НАТО. С изключение на Русия, чийто достъп до Балтийско море е ограничен до околностите на Санкт Петербург и бившия източнопруски ексклав около Калининград, всички страни от крайбрежието на Балтийско море вече са членове на НАТО. Докато Дания и Норвегия вече контролират изхода от Балтийско море към открития океан, а Естония и Финландия обграждат Санкт Петербург, членството на Швеция значително ще подобри маневреността на НАТО и усилията за прихващане в целия морски регион. Точно както се опасяваха съветските войски по времето на Сталин, членството на Швеция приближава територията на НАТО на километри до руската територия и военни активи. Източното крайбрежие на континенталната част на Швеция, дълго 3200 км, се простира достатъчно навътре в Балтийско море, за да блокира всякакви руски морски движения, които се опитват да получат местно тактическо или стратегическо предимство или да разположат ядрени подводници извън много малка оперативна зона.
Готланд, най-големият остров в Балтийско море, който Швеция слабо защитаваше в последно време и официално демилитаризира между 2005 и 2016 г., се намира на по-малко от 300 км от главната военноморска база на Русия в Балтийск, в Калининградския ексклав, и само на още около 40 км от столицата и военния щаб в самия Калининград. Самолетите на НАТО, разположени на Готланд, могат да унищожат двата руски военни центъра за няколко минути, а военните части, разположени на Готланд, могат да играят ефективна поддържаща роля за бойни операции на евразийския континент. Гьотеборг, вторият по големина град в Швеция и най-голямото пристанище в Скандинавия, предлага близък и удобен канал за войските и доставките на НАТО, ако се наложи те да бъдат спешно изпратени за защита на балтийските държави, Полша или Финландия от руско нападение. А още по на север, където шведските сили сега участват в съвместни маневри с бъдещи съюзници от НАТО, Швеция може да подкрепи норвежките и финландските операции, за да наблюдава и, ако е необходимо, да задържи Северния флот на Русия, който е въоръжен с около две трети от руския ядрен арсенал за втори удар, базиран на подводници.
Швеция може да играе съществена роля и в регионалните военни операции. Въпреки разоръжаването си след Студената война, тази година тя е на път да изразходва 2% от БВП за военни цели – договореният минимален праг за всички членове на НАТО, който дори някои много по-големи членове на алианса постоянно не успяват да достигнат. Шведската отбранителна промишленост е високотехнологична и вече произвежда или модернизира въздушни и военни кораби на световно ниво. Страната също така поддържа “служба за обща отбрана”, която изисква всички жители на възраст между 16 и 70 години да участват в национална служба – включително военна служба за тези, които имат необходимата подготовка – в случай на криза. Тъй като Швеция започва да интегрира армията си в НАТО, има сведения, че тя вече е готова да предостави войски за многонационалните сили на алианса в Латвия.
И може би най-голямата ирония на съдбата е, че след като по-голямата част от въоръжените сили на Русия са свързани в Украйна, е почти немислимо Русия да предприеме каквито и да било значими военни инициативи другаде, включително ответни мерки срещу непокорните скандинавски демокрации.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative”
