НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Време за четене: 3 мин.

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на октомври изключително притеснително събитие.

Все по-често и все по-явно социалистическият генезис на обявилите се като кандидати за кмет на София и тези, които тепърва ще се обявят за такива, избуява зад иначе пропазарната и дясна икономически фасада. Дали това се дължи на привилегията от икономическия растеж в столицата, а и в цялата страна през последните години или просто социалистическите обещания винаги звучат по-примамливо – не знам. Факт е обаче, че и през очакващата ни след по-малко от два месеца изборна кампания ще се наслушаме на „зелени мерки“, на усилия за постигане на социална справедливост, на повече пари за това и за онова… Любимите теми на хората, които искат да харчат повече от чуждите пари, а не да спестят средства на тези, които са гласували за тях. Защото, скъпи читатели, нека да си го кажем направо – всяка година София има все по-голям бюджет. Всъщност през 2019 г. бюджета на София е с цели 300 млн. лв. повече отколкото през 2018 г. Ако нещо не ни харесва или не се случва, проблемът далеч не се крие в „няма достатъчно пари“.

Нито дума за някои, по мое скромно мнение, далеч по-наболели теми. Като плачевното състояние на „Топлофикация София“ ЕАД, натрупала дългове в размер на над 800 млн. лв. За справка, това е близо половината от целия бюджет на най-големия град и столица на България. Точно така – дълговете на едно общинско дружество са почти половината от целия бюджет на общината. Четем и ни предлагат всевъзможни стратегии за намаляване на карбоновите емисии с 2 до 5%, за редуциране на риска пешеходци да се спънат в огражденията на Графа с от 12 до 17%, за това колко килограма на квадратен сантиметър могат да издържат новите плочки на Ларгото, но незнайно защо не виждаме стратегия за справянето с дълг от над 800 млн. лв. Знаете ли колко е бил този дълг преди четири години? 500 млн лв. Знаете ли колко ще бъде след четири години? Не смея да прогнозирам, но милиарда ни е сигурен. А към кого е този дълг? Разбира се, че към нас, като в този изключителен случай под нас имам предвид държавният Български енергиен холдинг.

Не съм, а и най-вероятно няма да прочета стратегия и за справянето с една специфична битова престъпност, включваща изграждане на специфични нетрайни съоръжения тип бараки, в които един конкретен етнос има навик да битува в продължение на период от 20 до 30 години.

Със сигурност политкоректното слово на кандидатите за градоначалници, редуващо цитати на Грета Тунберг и Роза Люксембург не би допуснало такава реторика. Опазил ни Бог да насочим разговора за мръсния въздух в София към същите тези своеобразни дългогодишни къмпингуващи. Далеч по-логично е да предположим, че автомобилите носят 100% от вината за фините прахови частици, а не идентично фината практика на горене на стари парцали и автомобилни гуми за отопление.

Два месеца. Толкова имат кандидатите и бъдещите кандидати за кмет на София, за да излязат от този предварително обявена клоунада. Защото ако всички повтарят любимите на модерните социалисти опорки, то всъщност няма да има значение кой ще бъде кмет на София.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!