Прочетох със смес на любопитство и досада актуалния текст на проф. Янакиев по темата за аборите.
Любопитство защото професорът притежава любопитен ум, чиито размисли представлят интерес за всеки мислещ човек.
Досада, защото професорът по някаква причина става все по-скучен и предвидим в позициите си – особено в липсата на смелост и оригиналност в тях, за сметка на натрапчивата казионност и усещане за компромис със света, нещо твърде нетипично за творчеството му преди години.
За пореден път – дали е поради прекомерния интелект на достопочтеният професор-либерал или поради друга причина, не зная, но текстът е изключително муден, хаотичен и никак не се разбира каква е позицията на неговия автор. Разбира се едно – за наличието на аборти в обществото днес е виновен комунизмът (да, днес, когато вече живеем в либерална демокрация почти толкова време, колкото сме живели и в комунизъм), а не любимия на всички ни либерализъм.
Професорът нетипично за християнин, особено православен такъв вижда секса като акт на удоволствие, който обаче следва да е лишен от каквито и да било последици – напълно в духа на сексуалната революция, не на православното християнство.
Прави впечатление и че професорът все така упорито не различава леви от десни тенденции в либерализма, а предвид политическата конюнктура на нашата епоха тази разлика никак не е тънка. Да се отрича тенденцията на олевяване на либерализма в днешно време показва или потресаващо затваряне в собствен имагинерен свят, или – дори по-лошо – непознаване на политическата обстановка по цивилизования свят, в частност тази на запад от държавните ни граници.
Професор Калин Янакиев – този без съмнение мислител-титан на старата посткомунистическа “десница” (която за съжаление се провали в историческата си мисия да декомунизира докрай страната ни) обаче пропуска да даде отговор на един простичък въпрос. По стечение на обстоятелствата обаче този въпрос е централен за по-нататъчния разговор по темата за абортите:
Вижда ли уважавният професор Калин Янакиев в зародиша, в оплодената яйцеклетка, човешко същество с неговото присъщо достойнство – личност сътворена по подобие на Бог?
Или напротив – достолепният професор Янакиев не вижда човешкото достойство в оплодената яйцеклетка и с всичките си научни титли и публикации се поставя сам вън от ортодоксията, от учението на Православната църква и на Светите отци и отива в лоното на суетният и самодоволен свят на атеистичният либерализъм – този в който наричат ембриона с епитети като “паразит” и “досаден израстък”?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, тогава остава необяснимо лековатото отношение на професора по тази най-деликатна от всички теми: темата за ценността на човешкия живот.
Ако професор Янакиев попада във втората хипотеза, то тогава той трябва да бъде докрай честен и да открие пред обществеността, че изхожда от позицията на външен на църквата човек.
От отговорът на този въпрос би следвало да се мотивира и цялата ни последваща позиция за абортите. Ако приемем, че абортираното е не „паразит“ (както ни убеждават съвременните левите либерали – същите като старите комунисти), то значи говорим за убийство на напълно невинно човешко същество. Или ако предпочитате нацисткия термин – евтаназия.
При какъвто и да било отговор от страна на уважаемия професор обаче е необходимо да се има предвид и следното – комунизмът се срути с трясък преди тридесет години. Отрасна едно ново поколение, което не е обременено с грешките, търсенията и вижданията на предишното. Светът се завъртя и измени. Проблемите на днешния ден са точно това – проблеми на днешния ден. Независимо дали се дължат на комунизма или либерализма. И те имат нужда от актуални и благоразумни, но не на последно място и от християнски решения.
Междувременно в САЩ, в щата Ню Йорк, под натиска левите либерали, в чието съществуване уважаваният университетски преподавател професор Янакиев искрено се съмнява, се обсъжда закон, който дава право да се извършва по желание „следродилен аборт“ – убийство на новородени.
