НОВО

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина...

Наследството на Източния въпрос

Източният въпрос се появява на политическата сцена след Карловицкия мир от 1699 г., според който Османската империя изгубва голяма част от своите владения в Украйна и днешна Русия. От тази епоха започва бързият упадък на турската държава и се повдига въпросът за...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ("get Brexit done"). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха,...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види...

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Профил на критиците на Истанбулската конвенция в цитати

Време за четене: 7 мин.

Защо вече цял месец спорим за Истанбулската конвенция? Много просто – защото отдавна вече не спорим за нея, а за много по-важни неща. А и заради друго: заради това, че както се оказа, около 70% от хората не са достатъчно еволюирали, за да бъдат на нивото на дебата.

Ако не успяха друго, защитниците на Конвенцията поне успяха да очертаят профила на нейните критици. Понеже и аз скромно спадам към противниците, ето какви изводи направих за себе си: критикувам Истанбулската конвенция, защото съм глупав, невежа, малокултурен, не знам английски (и френски), мракобесен и религиозен фанатик. Не че съм лош човек, но просто не ми стига акъл, за да оформя правилно становище по даден въпрос. Следват няколко цитата:

Ясно – Сатаната е проблемът… А изглеждате, иначе, на нормални хора… На хора, изглеждате!

Това се случва само с нискообразованите, малокултурни слоеве, които не могат да се оправят в свободна среда, защото нямат знания и чувство за мярка“.

Това вече не е смешно. Не е обикновено тъпоумие. Това е мракобесие. Старото, познато мракобесие…

България от една светска държава се хлъзва в посока на една тоталитарна путинска Русия… Дали ние ще сме част от светска европейска общност или се превръщаме в жертви на религиозен фанатизъм“.

Оставям настрана определенията, че критиците на Истанбулската конвенция са „дълбоко изтормозени мъже под чехъл и завряни зетьове с еректилна дисфункция“ и „неуверени, зависими, безпомощни и безмозъчни лелки и какички“, защото са направени от неавторитетни, макар и напълно автентични източници. Оставям ги настрана, за да не хвърлят сянка върху авторите на другите приведени цитати, сред които има висши държавници, социолози, уважавани журналисти и общественици (на този етап няма да им казвам имената, за да не ги вкарам в режим на обяснение, но съм готов при нужда да го направя).

И наистина, как да не се потисне човек! Как да не се почувства некултурен и суеверен, щом срещу него се изправят не само цитираните авторитети, но и университетски преподаватели, всякакви интелектуалци и организации като БХК, Български център за джендър изследвания, Фондация „Джендър алтернативи“ и Сдружение „Роми-медникари“!

Всъщност, всички тези хора и организации, колкото и да са интелигентни, културни, цивилизовани, образовани и информирани, особено на фона на нас – мракобесниците и религиозните фанатици – в продължение на повече от месец не разбраха (или не пожелаха да разберат), че темата на дискусията

НЕ Е „за“ или „против“ домашното насилие

а Е:

Релативизмът и абсолютни ли са някои базисни категории или са относителни

Това вече е сблъсък на мирогледи и нравствени системи. Затова е толкова важно и затова дискусията не отшумява – защото хората разбират, че от нейния изход ще зависи дефиницията на понятието „човек“. Тук Истанбулската конвенция е само дребен и случаен повод, поредна провокация от страна на „късния постмодернизъм“.

Ние, черносотниците, не сме модерни и слава Богу! Модерността сигурно е хубава в областта на облеклото и нощните клубове, но в други случаи е вредна. Тя по същество е периодично отричане на предишното и заменянето му със следващо. Много често следващото е противоположно на предишното (например тесните и широките панталони), за да се открои още по-ярко и всички да видят кой е модерен и кой е демоде. Представете си, че открием Истината. С какво ще я сменим през следващия сезон, когато тя вече ще е демоде? В етиката не може да има модерност. Не може днес морално да е едно, а утре – неговата противоположност, защото така е модерно. Истината също не може да е модерна. Не може всеки да си има своя собствена, ярка, причудлива и неповторима Истина, само за да „изрази себе си“, да „следва мечтите си“, да „бъде такъв, какъвто е“, да „живее за мига“ и тям подобни релативистични заклинания, които всъщност не са нищо повече от оправдания на собственото нежелание да постигнеш нещо с труда и волята си. Или, казано в светлината на джендър идеологията, ако не си щастлив като мъж, няма да си щастлив и като жена, нито като джендър-бендър, андрогин или който и да е от останалите 30 пола, дефинирани от модерната мисъл.

Защо хората са нещастни? Защо, колкото по-добре живеят, толкова по-големи извращения са готови да измислят, за да се подиграят с природата си? Проблемът е нравствен. Изречени са милиони думи за него, но в книгата на Йезекил проблемът е посочен само с три: гордостпресищане и празност (16:49)

Няма логика! Човекът никога като сега не е бил толкова сит, толкова здрав, дълголетен, свободен и защитен в правата си. За всичко има електронни джаджи, за всичко има все по-съвършени технологични решения, почти за всяка болест има лечение. Комуникациите са лесни, всеки може публично да каже каквото му скимне на акъла. И въпреки всичко, вместо да е денонощно благодарен, чудейки се с какво го е заслужил, човекът изобретява все по-изтънчени начини да мрънка и да протестира – от гордост, пресищане и празност!

За съжаление, интелигентните и либерални защитници на Конвенцията не гледат по този начин на нещата. Те виждат в реакцията срещу конвенцията организирана пропагандна кампания – те са много чувствителни на тази тема. Те казват така:

Дискусията събуди дремещия страх, че някой иска да погуби бъдещето ни като народ“.

А също и така:

Нажежиш ли страха на човека, можеш да го накараш да направи всичко и затова сме така ожесточени“.

Всъщност, те са прави. Страх наистина има. Но той не е у глупавия народ, мат’ряла, публиката, електората или както там искате да го наречете. Той не е и у критиците на Конвенцията. Не, няма манипулация на масите чрез раздухване на страхова психоза. Доколкото има страх, то той не е другаде, а именно у защитниците на Истанбулската конвенция, защото те осъзнават (понеже са интелигентни и образовани, за разлика от нас), че са изтървали Истината като аргумент за себе си и са я подарили на политическия си опонент. И политическият опонент я прегръща с благодарност, защото на него му е все едно под какво знаме ще марширува. Ето как проевропейците подариха на евразийците европейската идея, системата от християнски ценности, която отличаваше европейците от всички останали хора по света и при това ги отличаваше качествено и безапелационно. Ето как довчерашни присмехулни атеисти, които дърпаха поповете за брадите и рисуваха с шарени боички стенвестници на тема „Религията – опиум за народите“, днес с озарени лица издигат православни хоругви.

Ние, полуграмотните религиозни фундаменталисти, не сме врагове на Европа. Вижте какво казват православните епископи на Германия:

„…за нас да живеем в Германия – страна, в която мирът, свободата, демокрацията и човешките права са признати за всеобщо благо – е Божие благословение. На фона на религиозния екстремизъм, който става все по-сериозна заплаха на много места, ние, християните, сме призовани да защитаваме с всички сили горепосочените ценности“.

Ние, критиците на Конвенцията, сме сигурни, че мястото на България е в Европа. Затова понякога искаме да спасим Европа от самата нея, както е искал и Константинополският патриарх Фотий – менторът и началникът на Кирил и Методий. И не всеки, който иска да запази европейското в Европа, непременно е троянски кон на Путин. Напротив: ако някой го е страх от прекомерно евразийско влияние, нека се бори с всички сили за силна и здрава Европа, Европа на традиционните християнски ценности.

А какви са политическите измерения на темата в България? Изключително смешни и забавни! Поради някаква незнайна конюнктура, позициите са обърнати. Коалиционните партньори на ГЕРБ и около 90% от активистите им по места (по неофициални, но достоверни данни) не желаят Конвенцията да се ратифицира, вероятно по някои от изложените по-горе съображения и защото такова поведение е логично за политическата им сила и за образа, която тя гради пред избирателите си. При социалистите обратно – структурите им (напр. софийската и смолянската), както и ПЕС, барабар със Станишев, искат България да ратифицира, но БСП не иска, защото ГЕРБ иска. А защо ГЕРБ иска в противоречие с ролята, която играе и „консервативния“ образ, който се мъчи да гради? Сигурно ги изнудват с нещо – ще ви дадем тия пари, ако ратифицирате, както ви дадохме ония, след като направихте велоалеи по улиците. Но това е тема на друг разговор.

Заслужава си единствено да отбележим и то с тъга, че както по всичко личи, в крайна сметка решението ще бъде взето не заради написаното по-горе, не заради тежките юридически и политически аргументи, не заради сблъсъка на цивилизациите и новия световен ред, а единствено по финансови съображения – както правителствени, така и неправителствени. Нали можете да си представите колко НПО и колко „интелектуалци“ на свободна практика нетърпеливо пристъпят от крак на крак да усвояват истанбулски финансирания, подобни на онези през декадата на ромското включване? Сладки пари. Лесни пари. Куче влачи – диря няма. За такива лесни пари човек е готов не релативизма да прежали, не европейските ценности, не доброто и злото, не мъжа и жената, не семейството и обществото, ами не знам какво още… Карай! Ден да мине, друг да дойде! Живей за мига, преследвай мечтите си!…

Но може и да не съм прав. В крайна сметка аз съм само един скромен представител на „нискообразованите, малокултурни слоеве, които не могат да се оправят в свободна среда, защото нямат знания“, суеверен и мракобесен тип, у когото Путин чрез хибридни средства е всял страх от Картаген и затова онзи не спира да повтаря, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!