fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Пролетарии от вси страни, опомнете се!

Време за четене: 6 мин.

Възможността за преференциално гласуване на предсрочните парламентарни избори 2014 издигна простотията до нови висоти и превърна класовата самодейност в масова. Най-различни сефета* на печално неизбираеми места в листите се втурнаха да пъчат наляво и надясно своята никому неизвестна индивидуалност. Снимат клипове как раздават на невинни минувачи листовки със собствените си образи и после качват клиповете в Тубата. Пращат есемеси и лични съобщения. Организират телефонни обаждания с кандърми да се гласува за тях. Дебнат депутати с детектори на лъжата и организират никому ненужни дискусии и срещи, на които присъстват само щабовете им и по някой друг роднина. Будната интелигенция се превъзбуди още повече и с Ботевски блясък в очите се хвърли да пише прокламации в защита на преференцията или в нейно заклеймение. И всичко заради този пусти парламент!

Сама по себе си преференцията е хубаво нещо. Теоретично тя би трябвало да повиши избирателната активност и качеството на парламентарното представителство. Но когато париите са сложили едни идиоти за водачи на листи, а други идиоти със собствени или привлечени средства се опитват да избутат първите идиоти, тогава нито активността ще се повиши, нито качеството на бъдещото народно представителство.

Вчера в „Клуб Z“ прочетох хубав материал за преференциалното гласуване. Особено ме впечатлиха трима социалисти (ако не световно неизвестни, то поне неизвестни на мен), които, всеки по своему, се борят за преференция. От посланията им може да се изведе цяла теория на лъжата и презрението към собствените избиратели. Очертават се три типа поведение спрямо електората:

Да излъжеш врага

Единият епизодичен борец за преференция се изхитрил и си направил сайт, който кръстил „Протестна мрежа“, но вместо с домейн .bg (както е при оригинала), направил с .com, надявайки се никой да не забележи фалшификацията. И вероятно мнозина не са я забелязали.

Стефан Бъчваров

Сайтът е един от десетки подобни проруски сайтове и не си заслужава да се занимаваме със състоятелността и качеството на пропагандата в него. По-интересно е как се отнася този сайт към предизборния напън на въпросния социалист. Самият той казва: „Мога да бъда избран единствено, ако получа значително преференциално гласуване. В условията на неверие, разочарование от политици, мизерията на много хора от нашия край, купуването на гласове, това е много трудно. Но, не и невъзможно! Разчитам на подкрепата на всички хора независимо от партийната им принадлежност“. Между другото почти идентични вопли отправят и останалите мераклии на неизбираеми места, които се сгряват от надеждата, че все пак има начин да се доберат до заветния парламент. При този обаче трогателното е, че разчита да излъже онези хора, които цяла година протестираха против правителството на партията, от чието име той се явява сега. Той иска да излъже врага. Представяте ли си – да стане депутат с гласовете на симпатизантите на Протестна мрежа, че и на други социалисти да помогне! Какво го интересува всъщност? Той казва: Гласувайте за мен, независимо от партийната си принадлежност, аз нямам никакво намерение да ви представлявам и да защитавам интересите ви, така че ми е все едно какви сте, от къде сте и кого харесвате. Важното е да сте достатъчно тъпи и да гласувате за мен!

Разбира се, да излъжеш врага не е лесна работа. Врагът е коварен, врагът не спи! Това го е разбрал един друг политик от дъното на избирателните списъци и е избрал за цел нещо по-достъпно:

Да излъжеш циганина

Това е къде-къде по-продуктивно! Циганинът лесно се лъже или поне лесно се прави на излъган срещу заплащане. И не се знае кой е по-тъп – циганинът, който лесно се лъже, или оня, който си мисли, че ще го излъже безплатно. Ето как е решил да привлече внимание към преференциалните си претенции този социалист:

Руси Статков

Забележете колко високо вдига летвата той:

Ще работя за прекарване на тунел под Петрохан до 2018 г.
и незабавно узаконяване на ромските квартали
“.

Единственото, в което можем да го укорим, е липсата на размах. Какъв е този тунел? Как така само тунел! Обещайте поне топла връзка между Монтана и София с молове на всеки километър оттук до края на света. Колкото ще изпълните едното, толкова ще изпълните и другото. Вашите избиратели са идиоти (или поне за такива ги мислите, както личи от отношението ви към тях) и ще гласуват безропотно.

По-интересно е обещание за узаконяване на незаконно строителство. Очевидно човекът си е направил сметката, че наоколо гъмжи от цигани и не е зле да спечели гласовете им. Но и тук липсва мащабност. Не обещавайте само узаконяване на незаконното строителство. Обещайте поощряване на незаконната сеч, битовата престъпност, търговията с бебета и отказа от плащане на данъци и други задължения към държава, общини и доставчици. Обещайте отмяна на всички закони за циганите, с изключение на онези, които бранят правата им. Така поне ще докоснете циганската душа и ако тя не гласува за вас, то ще го направи със съжаление – не защото не иска, а само защото си има принципи и не гласува безплатно за лъжливи обещания.

В обръщението си този преференциален кандидат казва нещо много показателно:

Този вот веднъж вече сработи. Това е революция.
Нека се възползваме от нея, преди да са я забранили
“.

Юруш на маслините! Но как всъщност сработи този вот? На европейските избори Светослав Малинов показа, че смислен кандидат може да спечели, дори да не е водач на листа. На тези избори обаче спечели и един абсолютно несъстоятелен социалист, станал известен като „Синдрома 15/15“. В негово лице всички „парии презрени“ (както се пее в „Интернационала“) видяха своето знаме и своята надежда да се изстрелят във висшата лига с помощта на преференцията. Тази надежда покълва върху вярата, че левите избиратели са олигофрени, които могат да запомнят само едно число и да го задраскват, където го видят и докато се върти колелото на историята, както беше се изразил техният кумир другарят Димѝтров.

Да излъжеш своите

Третият преференциален кандидат не крие, че иска да извърши точно това. „Фортуна се усмихна на този смел социалист и даде на БСП-лява България, номер 22. Мисля че този знак на съдбата е важен, за да може да изпратим от Благоевград един достоен депутат! На 05.10 в Първи МИР ГЛАСУВАЙТЕ С 22/22!!!” – пише във фалшивата „Протестна мрежа“ за този кандидат. Той не се е разграничил от тази агитация в негова полза.

Емил Костадинов

Съвсем очевидно е, че социалистите умеят да работят с народа. И как не, след като беше направен цял филм със заглавие „Човек от народа“ за един от техните лидери – Тодор Живков. Друг е въпросът дали „народът“ знае какво точно избира, гласувайки с 15/15 или 22/22. Между какво избира: между Европа и Азия ли, между свободен пазар и планово стопанство ли? Или просто избира между 15 и 15 за по-сигурно.

Вероятно избирателите, на които се надат горните преференциалните мераклии, не са много интелигентни и не са много информирани. Някои от тях сигурно са направо тъпи, други са малодушни и страхливи, а трети – откровено продажни. Това обаче не означава, че трябва да бъдат безогледно лъгани и манипулирани. Ето, аз – десният човек, се застъпвам за левите избиратели. За правото им да бъдат честно информирани и да се отнасят към тях с уважение. А не да ги залъгват с бомбастични инфраструктурни проекти, с неосъществими обещания за незаконни придобивки, с фалшиви сайтове и първосигнални асоциации на еднакви числа. Мисля, че всеки човек заслужава уважение дори от страна на опонентите си, какво остава за собствените си политически лидери! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъзе разрушен.

 

–––––––––––

* Сефе – самофинансиращ се. В книгата на Умберто Еко „Махалото на Фуко“ това са графомани, които сами плащат на издателството, за да отпечатва книгите им.

 

Илюстрации: Клуб Z

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ