fbpx

НОВО

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Коронакризата – от подценяването до паниката

Коронавирусът "Консерваторъ" публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19 Подценяването Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в...

Корпоративен социализъм: Държавата спасява не вас, а инвеститорите и мениджърите

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги,...

Коронавирусът в Германия от първо лице

Когато четете този текст, броят на потвърдените случаи на коронавирус в Германия ще е прехвърлил 100 хиляди души. През последните седмици мнозина отбелязаха, че Германия има много ниска смъртност на фона на останалите държави - тя варираше между 0,2% и 0,4%. Това вече...

Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма?

Георги Коритаров потърси за разговор по телефона Теодор Димокенчев. Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма? Какви ще са измеренията на икономическата криза? Вижте пълното...

Емил Вълков в Студио Xъ за образованието по време на криза

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в Студио Xъ по 7/8 ТВ за образованието по време на криза

Никола Бушняков в “Имате Думата” за кризата като възможност

В днешното предаване ще видите интервю с Никола Бушняков, редактор в платформата "Консерваторъ” за кризата като възможност. И още: директни включвания на зрители на тема "Доволни ли сте от мерките, предприети от правителството"? Повече във видеото....

Теодор Димокенчев в Студио Xъ за мерките за съхраняване на икономиката

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев в Студио Xъ за 20-те мерки за съхраняване на българската икономика...

Николай Облаков в Дискурси с Ивайло Цветков – Нойзи

Създателят на платформа "Консерваторъ" Николай Облаков в предаването на Ивайло Цветков - Нойзи: "Дискурси" https://www.youtube.com/watch?v=rDc4p9V5Ixc

За смисъла на извънредното положение

Вече близо 3 седмици България е в извънредно положение. Безсмислено е да описвам неговите параметри, само ще отбележа, че настоящата ситуация е най-драстичното разклащане на ежедневния ритъм, което съм изпитвал в над 40-годишния си живот. А помня енергийната криза...

Украинската криза променя Европа

Време за четене: 3 мин.

Андреас Нол, Константин Цанев

Понастоящем страните-членки на ЕС предпочитат да решават проблемите по снабдяването си с енергия на национално, а не на общоевропейско ниво. Експертите обаче смятат, че в бъдеще те ще бъдат принудени да взимат общи решения, включително и поради украинската криза. В края на април полският премиер Доналд Туск предложи създаването на Европейски енергиен съюз, който централизирано да организира газоснабдяване на страните-членки от ЕС. Създаването на такъв съюз би било в интерес на цяла Европа, смята ръководителят на Центъра за анализи “Bruegel” Гунтрам Волф.

Според него подобен проект може да обедини европейците около една “обща идея”. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер възнамерява да представи конкретни планове за създаването на енергийния съюз още през юни тази година. Основната идея е да се разшири вътрешноевропейската газопреносна мрежа и да се въведат единни цени за руския газ в цяла Европа. Ръководителят на европейското бюро на Центъра “Карнеги” Ян Техау, също споделя мнението, че украинската криза ще сплоти европейците – преди всичко по въпросите за енергийното снабдяване и енергийната сигурност.

Политиката за партньорство вече не е същата

Все пак Техау прогнозира, че ще има и друга сфера, която ще се промени. Става дума за политиката на партньорство, провеждана от ЕС. “Конфликтът с Русия показва, че тази политика се провали. Представата на европейците, че могат да си сътрудничат със страните от Източна Европа, без да изискват от тях нещо в замяна, се оказа илюзорна”, казва Ян Техау и добавя: “Брюксел вече не може да си позволи да разглежда политиката на партньорство и добросъседство като “чисто технически проект”, а ще трябва да отчита и собствените си геополитически интереси”. Според експерта Европа в бъдеще ще е принудена все по-често да се противопоставя и на чуждата политика на силата.

“Русия отчетливо ни показа, че употребата на сила, военна заплаха и шантаж могат да бъдат използвани като политически инструменти”, пояснява Техау. В предизборните програми на някои партии за евроизборите има дори предложения за създаване на единна европейска армия, макар че тази мечта е неосъществима в близко бъдеще. Според експерта, кризата в Украйна е дала мощен импулс за развитието на НАТО, но не и на ЕС. Той припомня факта, че изтребители на НАТО осъществяваха контрол над въздушното пространство на балтийските републики. Броят им беше силно увеличен в хода на украинско-руската криза. А и “НАТО е все пак силата, която гарантира на източноевропейските държави защита от Русия”, добавя той.

Ново разделение в Европа?

“Понастоящем Европа демонстрира единство, но колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-сложно става опазването на това единство”, казва шефът на Европейския център за анализи в Брюксел Янис Емануелидис. Той визира различното възприятие на заплахите от страна на отделните европейски държави. Балтийските републики и Полша, които имат сухопътни граници с Русия, са много по-силно разтревожени от евентуална военна заплаха, отколкото някои други държави от общността. На всичкото отгоре Германия, Франция и Холандия са загрижени и за възможните си икономически загуби от санкциите спрямо Русия.

Ян Техау смята, че след войната в Ирак от 2003 година, в Европа съществува ново разделение, най-вече между страните на Юга и Изтока. В случая става дума предимно за разпределението на финансовите потоци. “Понастоящем почти две трети от финансовите помощи на ЕС отиват за страните от Южна Европа, а само една трета от тях – на Изток. Средиземноморските държави Испания, Италия и Гърция пък не искат в бъдеще тези пари да отиват на Изток”, казва Ян Техау. Това разделение в общността създава допълнителни проблеми на Германия, която и сама е разкъсвана от противоречия. За Берлин става все по-трудно да се прояви като външнополитически лидер на ЕС, поради това, че поддържа тесни икономически и политически отношения с Москва. Според Ян Техау Германия трябва да поеме своята лидерска функция и да се опита най-вече да гарантира сигурността на своите източни съседи.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!