НОВО

Ден на фалша и гузната съвест

Ден на фалша и гузната съвест. Държавата, която напуска ЕС заради имигрантски натиск и водена от желанието да не бъде солидарна с други народи и държави, отъждествява поведението на агитка от 30 души с мирогледа на една цяла нация. Нека не се връщаме и по-назад в...

Крайните убеждения на днешната младеж

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо...

Пред импийчмънт ли е Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на телевизия ВТК. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп. Вижте пълното видео:...

Ситуацията в Сирия (аудио)

Михаил Кръстев, редактор в "Консерваторъ", гостува при Силвия Великова в "Преди Всички" по програма "Хоризонт" на националното радио. Чуйте целия запис тук: Традиционно нереспектираща изглежда за Ердоган позицията на Европейския съюз, ако може да определим, че има...

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Украинската криза променя Европа

Време за четене: 3 мин.

Андреас Нол, Константин Цанев

Понастоящем страните-членки на ЕС предпочитат да решават проблемите по снабдяването си с енергия на национално, а не на общоевропейско ниво. Експертите обаче смятат, че в бъдеще те ще бъдат принудени да взимат общи решения, включително и поради украинската криза. В края на април полският премиер Доналд Туск предложи създаването на Европейски енергиен съюз, който централизирано да организира газоснабдяване на страните-членки от ЕС. Създаването на такъв съюз би било в интерес на цяла Европа, смята ръководителят на Центъра за анализи “Bruegel” Гунтрам Волф.

Според него подобен проект може да обедини европейците около една “обща идея”. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер възнамерява да представи конкретни планове за създаването на енергийния съюз още през юни тази година. Основната идея е да се разшири вътрешноевропейската газопреносна мрежа и да се въведат единни цени за руския газ в цяла Европа. Ръководителят на европейското бюро на Центъра “Карнеги” Ян Техау, също споделя мнението, че украинската криза ще сплоти европейците – преди всичко по въпросите за енергийното снабдяване и енергийната сигурност.

Политиката за партньорство вече не е същата

Все пак Техау прогнозира, че ще има и друга сфера, която ще се промени. Става дума за политиката на партньорство, провеждана от ЕС. “Конфликтът с Русия показва, че тази политика се провали. Представата на европейците, че могат да си сътрудничат със страните от Източна Европа, без да изискват от тях нещо в замяна, се оказа илюзорна”, казва Ян Техау и добавя: “Брюксел вече не може да си позволи да разглежда политиката на партньорство и добросъседство като “чисто технически проект”, а ще трябва да отчита и собствените си геополитически интереси”. Според експерта Европа в бъдеще ще е принудена все по-често да се противопоставя и на чуждата политика на силата.

“Русия отчетливо ни показа, че употребата на сила, военна заплаха и шантаж могат да бъдат използвани като политически инструменти”, пояснява Техау. В предизборните програми на някои партии за евроизборите има дори предложения за създаване на единна европейска армия, макар че тази мечта е неосъществима в близко бъдеще. Според експерта, кризата в Украйна е дала мощен импулс за развитието на НАТО, но не и на ЕС. Той припомня факта, че изтребители на НАТО осъществяваха контрол над въздушното пространство на балтийските републики. Броят им беше силно увеличен в хода на украинско-руската криза. А и “НАТО е все пак силата, която гарантира на източноевропейските държави защита от Русия”, добавя той.

Ново разделение в Европа?

“Понастоящем Европа демонстрира единство, но колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-сложно става опазването на това единство”, казва шефът на Европейския център за анализи в Брюксел Янис Емануелидис. Той визира различното възприятие на заплахите от страна на отделните европейски държави. Балтийските републики и Полша, които имат сухопътни граници с Русия, са много по-силно разтревожени от евентуална военна заплаха, отколкото някои други държави от общността. На всичкото отгоре Германия, Франция и Холандия са загрижени и за възможните си икономически загуби от санкциите спрямо Русия.

Ян Техау смята, че след войната в Ирак от 2003 година, в Европа съществува ново разделение, най-вече между страните на Юга и Изтока. В случая става дума предимно за разпределението на финансовите потоци. “Понастоящем почти две трети от финансовите помощи на ЕС отиват за страните от Южна Европа, а само една трета от тях – на Изток. Средиземноморските държави Испания, Италия и Гърция пък не искат в бъдеще тези пари да отиват на Изток”, казва Ян Техау. Това разделение в общността създава допълнителни проблеми на Германия, която и сама е разкъсвана от противоречия. За Берлин става все по-трудно да се прояви като външнополитически лидер на ЕС, поради това, че поддържа тесни икономически и политически отношения с Москва. Според Ян Техау Германия трябва да поеме своята лидерска функция и да се опита най-вече да гарантира сигурността на своите източни съседи.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!