fbpx

НОВО

Корупцията е симптом

Намесата на държавата води до изкривяване, което води до друга нова намеса За да влезе детето в детска градина - трябват връзки. За да не чакаш в КАТ с дни, или да получиш разрешение за строеж; за да няма проверки на ресторанта ти до откат, или да избегнеш ревизии с...

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Украинската криза променя Европа

Време за четене: 3 мин.

Андреас Нол, Константин Цанев

Понастоящем страните-членки на ЕС предпочитат да решават проблемите по снабдяването си с енергия на национално, а не на общоевропейско ниво. Експертите обаче смятат, че в бъдеще те ще бъдат принудени да взимат общи решения, включително и поради украинската криза. В края на април полският премиер Доналд Туск предложи създаването на Европейски енергиен съюз, който централизирано да организира газоснабдяване на страните-членки от ЕС. Създаването на такъв съюз би било в интерес на цяла Европа, смята ръководителят на Центъра за анализи “Bruegel” Гунтрам Волф.

Според него подобен проект може да обедини европейците около една “обща идея”. Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер възнамерява да представи конкретни планове за създаването на енергийния съюз още през юни тази година. Основната идея е да се разшири вътрешноевропейската газопреносна мрежа и да се въведат единни цени за руския газ в цяла Европа. Ръководителят на европейското бюро на Центъра “Карнеги” Ян Техау, също споделя мнението, че украинската криза ще сплоти европейците – преди всичко по въпросите за енергийното снабдяване и енергийната сигурност.

Политиката за партньорство вече не е същата

Все пак Техау прогнозира, че ще има и друга сфера, която ще се промени. Става дума за политиката на партньорство, провеждана от ЕС. “Конфликтът с Русия показва, че тази политика се провали. Представата на европейците, че могат да си сътрудничат със страните от Източна Европа, без да изискват от тях нещо в замяна, се оказа илюзорна”, казва Ян Техау и добавя: “Брюксел вече не може да си позволи да разглежда политиката на партньорство и добросъседство като “чисто технически проект”, а ще трябва да отчита и собствените си геополитически интереси”. Според експерта Европа в бъдеще ще е принудена все по-често да се противопоставя и на чуждата политика на силата.

“Русия отчетливо ни показа, че употребата на сила, военна заплаха и шантаж могат да бъдат използвани като политически инструменти”, пояснява Техау. В предизборните програми на някои партии за евроизборите има дори предложения за създаване на единна европейска армия, макар че тази мечта е неосъществима в близко бъдеще. Според експерта, кризата в Украйна е дала мощен импулс за развитието на НАТО, но не и на ЕС. Той припомня факта, че изтребители на НАТО осъществяваха контрол над въздушното пространство на балтийските републики. Броят им беше силно увеличен в хода на украинско-руската криза. А и “НАТО е все пак силата, която гарантира на източноевропейските държави защита от Русия”, добавя той.

Ново разделение в Европа?

“Понастоящем Европа демонстрира единство, но колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-сложно става опазването на това единство”, казва шефът на Европейския център за анализи в Брюксел Янис Емануелидис. Той визира различното възприятие на заплахите от страна на отделните европейски държави. Балтийските републики и Полша, които имат сухопътни граници с Русия, са много по-силно разтревожени от евентуална военна заплаха, отколкото някои други държави от общността. На всичкото отгоре Германия, Франция и Холандия са загрижени и за възможните си икономически загуби от санкциите спрямо Русия.

Ян Техау смята, че след войната в Ирак от 2003 година, в Европа съществува ново разделение, най-вече между страните на Юга и Изтока. В случая става дума предимно за разпределението на финансовите потоци. “Понастоящем почти две трети от финансовите помощи на ЕС отиват за страните от Южна Европа, а само една трета от тях – на Изток. Средиземноморските държави Испания, Италия и Гърция пък не искат в бъдеще тези пари да отиват на Изток”, казва Ян Техау. Това разделение в общността създава допълнителни проблеми на Германия, която и сама е разкъсвана от противоречия. За Берлин става все по-трудно да се прояви като външнополитически лидер на ЕС, поради това, че поддържа тесни икономически и политически отношения с Москва. Според Ян Техау Германия трябва да поеме своята лидерска функция и да се опита най-вече да гарантира сигурността на своите източни съседи.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ