В началото на месец май парламентарните групи на ГЕРБ, БСП и ДПС излязоха с общ проект, предвиждащ промени във финансирането на религиозните общности, които в публичното пространство остроумно беше оприличен, че е по модела на финансирането на политическите партии – т.е. пари получават, онези изповедания, които имат достатъчен брой регистрирани последователи по същия начин по който неуспелите да прескочат определена процентна бариера партии не влизат в парламента и съответно не получават субсидия. Бяха предложени също и противоречиви промени в дейността на вероизповеданията под предтекст опазване на националната сигурност от опасността на радикални религиозни идеи – негласно става ясно, че се имат предвид нетрадиционни за България форми на исляма.
Единствено групата на Обединени патриоти не се присъедини към предложените промени, като лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов излезе със свой, дори още по-противоречив проектозакон.
Промените в Закона за вероизповеданията, бяха гласувани и приети на първо четене в началото на месец октомври тази година, с което успяха да привлекат вниманието на по-широката общественост. Бяха разбудени традиционно инертните и политически неорганизирани представители на религиозните общности в България, а в публичното пространство започна дебат.
Според предложеното на първо четене държавна субсидия би се полагала на вероизповеданията, към които принадлежи не по-малко от процент от населението на страната. На това изискване отговарят единствено членовете на Българската православна църква и сунитите, представлявани от Главното мюфтийство, но не и множеството протестантски църкви, всяка от които технически е отделна организация, нито дори католиците в страната, които според официалната статистика са малко повече от половин процент.
По-малки бутикови изповедания като Международно обществото за Кришна съзнание, с които се свързва и името на определяният като “протестър” известен общественик Асен Генов, също не могат да прескочат еднопроцентовата бариера.
За всеки самоопределил се към съответното, отговарящо на изискването изповедание в законопроекта е предвидено по 10 лв субсидия от държавата, като има таван от 15 млн лв за изповедание.
По този начин единствените отговарящи на изискването Българска православна църква и Главно мюфтийство биха получили съответно максимума от 15 млн лв за първите и приблизително 10 млн лв за вторите. Любопитното е, че 10 млн лв е и сумата, която преди година беше посочена като необходима за издръжка на изповеданието от главният секретар на Мюфтийството Джелал Фаик. [1]
Така на 11 ноември се проведе мирен митинг и молитвено шествие пред сградата на Народното събрание, с което се даде възможност на много християни от различни деноминации да изразят своята гражданска позиция относно предложените промени.
Събитието логично бе организирано от протестантски и евангелски църкви, които са и едни от най-засегнатите от предложените промени.
Освен другото, вероизповеданията, които имат по-малка от процент от населението численост няма да имат право и да отварят собствени духовни училища, както и да провеждат сбирките си на места, различни от специално пригодени за целта сгради. Много от по-малките протестантски деноминации използват зали под наем или дори лични домове. Сред приетото на първо четене се придвижда още и въвеждане на изискване за диплома и българско гражданство за проповедниците, което е ненужно усложняване и бюрократизиране на църковните и гражданските отношения.
За проповедниците, които нямат българско гражданство, но желаят да говорят за вярата си на територията на Републиката пък ще е необходимо да бъдат предварително одобрени и регистрирани от Дирекция “Вероизповедания”.
Точно месец преди провелия се протест – на 12 октомври – с премиера Борисов се срещна главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи, които постави своите искания за промени в законопроекта и отпадане на същите спорни моменти, засягащи финансирането за вероизповеданията, които се изповядват от под един процент от населението и намиране на компромис относно външното финансиране.
Тогава в профила си във Фейсбук премиерът Бойко Борисов коментира срещата си с Мустафа Хаджи, като похвали мюсюлманското изповедание у нас за приносът му по опазване на националната сигурност и недопускането на крайни нетрадиционни за страната ни трактовки на ислямската религия.
Проблем в приетите на първо четене промени видяха и от Светия синод на Българската православна църква, които се опасяват от създаване на “свръхзависимост” от Дирекция “Вероизповедания“, а сред православните миряни се върнаха спомени за времената на атеистичната власт и опитите за установяване на контрола от тоталитарната държава върху църквата.
Западно и Средноевропейският митрополит Антоний коментира, че “няма напрежение между църквата и държавата“, но “[…] опасенията ни са, че след време той може да се използва срещу църквата, като наруши нейната автономия.” [2]
В подробно и задълбочено становие, публикувано още на 3 октомври на сайта на Патриаршията владиците посочиха, че не приемат чрез Закона за вероизповеданията да се уреждат въпросите, свързани с националната сигурност и не се поколебаха да изкажат открито, че “[…] ако държавата иска да санкционира радикалната ислямистка пропаганда, то това трябва да стане с подходящите средства за защита на националната сигурност, без да се засяга правото на свободно изразяване на религиозно мнение или популяризиране на религия. В този смисъл Българската православна църква подчертава своята изконна толерантност към всички вероизповедни общности в България, различни от православната.“[3]
Синодът не се съгласява и с предложените промени, засягащи прозрачността и произхода на финансовите източници с довода, че осигуряването на сигурността в страната ни е задължение на съответните служби, сред които обаче не е Дирекция “Вероизповедания”. Владиците предложиха държавата да участва в този процес с допълнително субсидиране на вероизповеданията, в това число и на заплатите на свещенослужителите, както и за строеж и ремонт на храмове.
Членовете на Синода на Българската православна църква възразиха и „категорично против да се дава определение, в който и да е закон, на понятието религиозен радикализъм“, както и „държавен административен орган да събира информация за религиозните убеждения на отделни граждани чрез задължаване на вероизповеданията да декларират имената на своите дарители“.
За настоящата 2018 година предвиденото в бюджета за Българската православна църква е около 4 млн лева, като средната заплата на един от общо близо 800-те ни енорийски свещеници е средно 500 лв на месец, т.е. по груби сметки субсидиите от държавния бюджет за православната църква биват акумулирани преди висчко за заплати, без да се включват други разходи – каквито са например организацията на хор или ремонтни дейности по храма. [4]
Поради това възможностите за всякакво финансиране, в това число и от анонимни дарения е от изключителна важност за църквата.
Предложените промени в Закона за вероизповеданията все пак бяха частично преработени и внесени в последният възможен срок – 16 ноември.
Мнението на Българската православна църква се оказва с най-голяма тежест, поне ако съдим по думите на вицепремиера Цветан Цветанов, според който “поблемът е, че православната църква се обяви против даренията да бъдат обявявани“.[5]
Цветанов е обсъдил ситуацията индивидуално с председателя на ДПС Мустафа Карадайъ, за което съобщи заместник-председателят на парламентарната група на либералната партия Йордан Цонев.[6]
По този начин отпадат досегашните предложения за забрана на чуждестранното финансиране и обявяване на даренията, но все пак чуждестранните проповедници ще трябва да се регистрират предварително в Дирекция “Вероизповедания”.
Гласуването на промените в Закона за вероизповеданията трябва да се случи преди Коледа, когато се гласува и държавният бюджет, за да може измененията да влязат в сила още от следващата година.
Гласуването промените и на второ четене би позволило и един по-конкретен анализ на промените, които могат да бъдат предизвикани в тяхно следствие.
При всяко положение темата за управлението на финансите на Българската православна църква постепенно излиза на дневен ред, а провеждането на цялостен одит дори само за вътрешноцърковна употреба би бил изключително полезен.
Актуалната оставка на вицепремиера Валери Симеонов обаче едва ли би имала значим ефект върху това гласуване, освен ако не доведе до предсрочна оставка и на самият министър-председател.
[1] http://old.segabg.com/article.php?sid=2017102200019985033
[3] http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=273275
[4] http://pastir.org/subsidii-za-veroizpovedaniyata-za-2018-g/
[5] https://www.dnevnik.bg/politika/2018/11/16/3347205_anonimnite_dareniia_i_chujdite_propovednici_shte/
[6] https://news.bg/politics/tsvetanov-i-karadaya-obsadiha-na-chetiri-ochi-veroizpovedaniyata.html
