НОВО

Историческата реч на Доналд Тръмп в защита на живота

Долу можете да прочетете текста на речта на американския президент Доналд Тръмп по време на „Поход за Живота 2020“. Това е първият път, когато президент на САЩ присъства на похода, който е най-голямата в света годишна демонстрация за човешки права....

Проблемите и решенията пред политиците

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора бяха проблемите, пред които се изправят политиците. Гост също бе политолога Христо Панчугов. Вижте пълното видео:...

Тръмп, Сенатът и импийчмънтът

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп в Сената. Вижте пълното видео:...

Медиите между небето и земята

В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат...

Конституционноправни измерения в Обединеното кралство след Брекзит

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бяха конституционните измерения на наближаващият Брекзит. Вижте пълното видео:...

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Пропаганда за поколенията

Време за четене: 4 мин.

Модерните културни революционери в Западния свят продължиха да дълбаят разделителни линии в обществото през цялата изминала година и теренът в зората на 2020-а изглежда добре подготвен за още по-агресивни действия. Джихадът на социалната справедливост изправи жени срещу мъже, мъже, които се идентифицират като жени срещу истински жени, бедни срещу богати, богати, които се правят на бедни срещу истински бедни, цветнокожи срещу бели, добри бели срещу лоши бели и бели, които се правят на цветнокожи срещу бели, които не мразят факта, че са бели. Положението е малко в стил „всички срещу лошите бели мъже“ до пълната победа на новия човек в новия свят. Без пол, без раса, без класа, без граници. Но не и без грантове.

Новият човек в новия свят всъщност доста прилича на стария човек в стария свят и стария строй, който рухна реално, но морално продължи да блуждае в главите на хора, които виждат бъдещето и прогреса като тревожна екранизация на политически манифест от XIX век с елементи на трансджендър футуризъм от научно-фантастична дистопия.

Но едно от най-грозните разделения, което културните революционери пробутват е поколенческо.

Разказът на прогресивизма е разказ за добрите млади срещу лошите стари. Медии, политици, активисти и знаменитости настройват синове и дъщери срещу бащи и майки, насъскват внуци срещу баби и дядовци. Омразата срещу предците минава през няколко фронта. В последните три години основни поводи за позорната пропаганда станаха две сеизмични демократични събития – Брекзит и изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Противниците на двете явления обявиха възрастните хора за виновни и впрегнаха всичките си усилия да закърмят неопитните и неоформени млади съзнания в омраза към предходните поколения. Те внушават на ученици и студенти, че гласувалите за Брекзит и Тръмп са откраднали тяхното бъдеще и са врагове на прогреса – тази върховна революционна цел.

Престижни платформи се превърнаха в зона на радиоактивна реторика срещу възрастните хора. Но дори Брекзит и Тръмп не бяха достатъчно силен катализатор на младежката енергия. Да, имаше протести, излагации в социалните мрежи и разнообразни прояви на инфантилна ярост, но за създаването на една всеобхватна култура на поколенческа ненавист, на обединена мрежа от индоктринирани младежи, които мразят своите родители и техните родители, трябваше още нещо.

Усещане да апокалипсис и откраднато бъдеще, за неизбежна смърт и глобална катастрофа. За световен колапс по вина на възрастните. Трябваше да се поеме по „Зеленият път“. Едноименният филм на Франк Дарабнот по Стивън Кинг има малко общо с днешната обществена ситуация, но все пак е история за екзекуции и смъртни присъди, а цветът от заглавието е твърде символичен. Точно този страх трябваше да се имплантира в мозъците на младите. Ключът към колективната екзистенциална паника са климатичните промени и прогнози за сигурна световна катастрофа. Разказът е, че възрастните са си поживели и пропилели шанса за спасение на планетата и сега тежката цена ще се плати от младите, които ще умрат „до 12 години“, както казваха някои от най-абсурдните, но прочути говорители на еко параноята.

И се получи. Кампанията за внушаване, че възрастните са лишили младите от бъдеще произведе хиляди емоционално осакатени ученици и студенти, създаде образи като Грета Тунберг и настрои деца срещу родители.

Климатичният алармизъм доведе до морално и културно бедствие – разлив на сурова поколенческа омраза. Един симптоматичен случай от последните дни капсулира цялата уродливост на начинанието.

„Дойче веле“ пише как немско обществено радио пуска видеоклип, в който детски хор пее „Баба ми върши еко свинщини“.  Пропагандната песничка била модерна еко вариация на познатата песен „Баба ми кара мотоциклет в кокошарника“. Само много болни мозъци могат да превърнат детска песничка в инструмент на атаката срещу баби и дядовци, които явно не разбират климатичната криза.

Текстът бил променен, за да звучи идеологически остро: „Баба ми кара мотоциклет в кокошарника. А това значи, че тя изразходва 1000 литра бензин всеки месец. Баба ми върши еко свинщини. Баба ми ходи на лекар със супер мощния си автомобил, прегазва две бабички с бабешки колички.“

Редакторският екип на радиото изразил съжаление, че хората не разбрали сатирата и обяснил как целта била да се покаже „конфликтът между поколенията, представен от движението „Петъци за бъдещето“. Всъщност целта е била да се изостри този конфликт, който е култивиран и насочван именно от този тип хора. От хората, които виждат във всичко – песни, предмети, филми, поговорки – възможност да отровят младите съзнания и да засилят тяхната омраза към хората преди тях. Защото добре индоктринираните неопитни умове са перфектни за техните цели. И затова културните революционери са готови да вършат  всякакви свинщини – и еко и био. За тях младостта е меч, а глупостта – броня.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!