НОВО

Упражнение по мислене с Лъчезар Томов

Упражнение по мислене и гласуване ви предлагаме в „Нашият ден“ заедно с преподавателя в Нов български университет и автор в дясната платформа "Консерваторъ" Лъчезар Томов. Как да не бъдете глупави, когато правите съдбоносен избор – повече чуйте в звуковия файл. [audio...

Идеята на Франция за “родител 1 и 2” вместо майка и баща

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Плюс - Минус" по Нова телевизия. Гост още бе мениджърът "Човешки ресурси" Петър Петров. Законодателните промени относно понятията „майка” и „баща” във Франция разбуниха духовете не...

Кюстендил не бе пръв. Всички на оружие!

Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила. Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката,...

Кризата в отношенията между Париж и Рим

Отговорният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Денят на живо" по Канал 3. Тема на разговора бяха противоречията между Франция и Италия и ще прераснат ли те в криза на Европейския съюз. Вижте пълното видео:...

Различните визии за бъдещето на Европа

В началото на седмицата бе публикувано проучване на Европейския съвет за външна политика относно нагласите и очакванията за евровота през май тази година. Проучването е озаглавено "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как...

Разпада ли се световният ред

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков и Михаил Кръстев гостуваха в предаването "Реакция" по Телевизия Европа с водещ Мартин Табаков. Гости бяха също политологът Евгени Кръстев и Димитър Стоянов от Институт за дясна политика. Тема на разговорът...

Как ЕС уби интернет

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (ДАПЦЕП) застрашава свободното споделяне на съдържание, създадено от обикновените граждани и връчва опасни цензорски права едновременно и на еврократите, и на големите издателски компании. От изготвянето на...

Deus ex machina

Живеем в социален експеримент, провеждан на далеч по-високо ниво от симпатичното хрумване на Тотев с чеверметата в европейската столица на културата. Живеем в експеримента, при който „децата“ -  да се разбира парламентарната група на ПП ГЕРБ си...

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

Простащината на прогресивизма

Време за четене: 4 мин.

“Това, което имаме като либерали”

Когато преди години представители на по-твърдото дясно казваха, че модерният либерализъм е психично заболяване, много хора закономерно реагираха с въртене на очи и клатене на глава. Днес диагнозата изглежда притеснително реалистична. Из целия Западен свят „това, което имаме като либерали“ сякаш се е сляло в един брутален пропаганден масив и наподобява движенията в пространството на огромно общо тяло с повредено колективно съзнание. Имиджът на историческия и политически термин либерализъм пострада лошо и може би необратимо от действията и идеите на зомбираните активисти, които си го сложиха на ревера, за да маскират реалната си тоталитарна природа.

Тези хора не са либерали. Те са радикализирани прогресивни производители на крясъци, цензура и насилие. Те са гейзер от опасни идеи с огромно влияние в обществата от Стария континент до Новия свят. Последните няколко години на прогресивен екстремизъм изличиха и малкото останали граници между политици, НПО-активисти, журналисти и знаменитости. Холивуд, големите медии, много от партиите и професионалната протестна маса оперират с общ софтуер. Разчитат на мрежа от интегрирани и синхронизирани програми, основани на алгоритми за роботизирани реакции на разнообразни стимули от реалността. Каквото и да се случи в богатия, противоречив и нюансиран свят прогресивния масив автоматично изстрелва своите интелектуално корумпирани фабрични обяснения.

Те звучат горе-долу така: Белите мъже са зли, непоправими и трябва да бъдат изтласкани от водещата роля в обществото. Белите хора като цяло са носители на вродена привилегия и трябва да отстъпят своето място на малцинствата и да млъкнат веднъж завинаги. Всички малцинства са жертви в Западния свят. Капитализмът е мотор на бялата привилегия и токсичното мъжество. Свободата на словото е просто прикритие за речта на омразата. А речта на омразата трябва да бъде забранена. Веднага. Политическата коректност е просто добро възпитание. Расизмът е навсякъде в „бялата култура“ и никъде в „не-бялата култура“. Ислямът има нужда от повече изява в пост-християнска Европа. Тероризмът е продукт на лошото отношение на западните хора към мюсюлманите. Полът е социална конструкция.“

Програмата от готови отговори на прогресивния проект е прорязана от противоречия. Критиците на левичарската либерална догма посочват, че повечето големи разкази за света на политико-медийно-корпоративно-шоубизнес-академичния конгломерат са родени от съзнателни и несъзнателни манипулации, содомизация на фактите и съвършено грешен прочит на историята. Но мнозина пропускат още една ключова черта на съвременния прогресивен проект: неговата бруталност и грубост. Може да говорим за простащината на прогресивизма.

Нека само си припомним бруталните атаки срещу американския съдия Брет Кавано отпреди седмици. Медии, политици и знаменитости се опитаха да го унищожат с етикета сериен изнасилвач. Без никакви доказателства.

Във Великобритания медии, политици и активисти съзнателно прикриваха стотици добре организирани мюсюлмански банди за примамване и сексуална експлоатация на хиляди момичета от бялата работническа класа. Те са били изнасилвани с индустриален размах в продължение на десетилетия. Всички отговорни фигури по веригата са ги предавали от страх да не обидят мюсюлманите и мигрантите. А когато най-накрая започнаха разкритията същите тези прогресивни предатели се опитаха да унищожат живота на един от малкото хора, които алармираха за пакистанските банди от самото начало – Томи Робинсън.

Същите фигури на фалшиво морално възмущение героизират от високите си трибуни примитивните и брутални отряди за уличен терор на одиозните организации под логото на „Антифа“.

Актьори, певци, режисьори, продуценти, комици и други представители на развлекателния свят са превърнали своите платформи в киното, телевизията и концертните сцени в наказателни трибуни. Те облъчват своята публика с радиацията на радикализацията. Мадона каза, че иска да взриви Белия дом. Кати Грифин позира с окървавена маска с лика на Доналд Тръмп. В Лондон играят спектакъл за убийството на критичката на исляма и масовата миграция Кейти Хопкинс. Джейн Фонда сравни САЩ с третия райх. Сара Силвърман призова за въоръжен преврат срещу президента. Боно се присмя на „скучните бели датчани“ и направи нацистки поздрав, за да „осмее“ шведската десница. Роджър Уотърс бе освиркан от 45 хиляди души в Бразилия след като нарече новоизбрания с голямо мнозинство президент Жаир Болсонаро фашист. Артисти и интелектуалци от всякакъв ранг почти всеки ден осъждат въображаемия расизъм на консервативния електорат докато в същото време упражняват съвсем реален расизъм. Мразещата белите хора журналистка Сара Джеонг стана член на редакционния борд на New York Times. Ислямистката Линда Сарсур е лидер на женско движение, подкрепяно от Холивуд и медиите. В колежите тече активна неомарксистка подмяна на историята на западната цивилизация. Либерали-вандали унищожават статуи и монументи на велики личности.

Каталогът с прогресивната простащина на знаменитостите и „носителите на експертиза“ е дълъг и продължава да се обогатява с примери за драматичната изява на колективно психическо заболяване. От едно известно време „това, което имаме като културен, медиен и политически елит“ просто не се държи нормално. И колкото повече дълбае в тинята, толкова повече се заблуждава, че свети от върха.

Диктатура на тълпата

Прогресивният тумор метастазира през уличния натиск на тълпите. Тълпи от феминистки с розови „пуси-шапки“, които крещят нецензурни думи по авенютата на големите градове. Тълпи от маскирани в черно и въоръжени с камъни, бутилки с урина и метални палки „анти-фашисти“, които получават индулгенция да „удраят нацисти“ от големите престижни медии. А кои са „нацистите“ – всички несъгласни с бруталните им тактики. И, разбира се, тълпите от нелегални мигранти и „кервани с бежанци“, които са използвани от прогресивния елит като пионки в тяхната абсурдна борба за отворени граници.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!