НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Простащината на прогресивизма

Време за четене: 4 мин.

“Това, което имаме като либерали”

Когато преди години представители на по-твърдото дясно казваха, че модерният либерализъм е психично заболяване, много хора закономерно реагираха с въртене на очи и клатене на глава. Днес диагнозата изглежда притеснително реалистична. Из целия Западен свят „това, което имаме като либерали“ сякаш се е сляло в един брутален пропаганден масив и наподобява движенията в пространството на огромно общо тяло с повредено колективно съзнание. Имиджът на историческия и политически термин либерализъм пострада лошо и може би необратимо от действията и идеите на зомбираните активисти, които си го сложиха на ревера, за да маскират реалната си тоталитарна природа.

Тези хора не са либерали. Те са радикализирани прогресивни производители на крясъци, цензура и насилие. Те са гейзер от опасни идеи с огромно влияние в обществата от Стария континент до Новия свят. Последните няколко години на прогресивен екстремизъм изличиха и малкото останали граници между политици, НПО-активисти, журналисти и знаменитости. Холивуд, големите медии, много от партиите и професионалната протестна маса оперират с общ софтуер. Разчитат на мрежа от интегрирани и синхронизирани програми, основани на алгоритми за роботизирани реакции на разнообразни стимули от реалността. Каквото и да се случи в богатия, противоречив и нюансиран свят прогресивния масив автоматично изстрелва своите интелектуално корумпирани фабрични обяснения.

Те звучат горе-долу така: Белите мъже са зли, непоправими и трябва да бъдат изтласкани от водещата роля в обществото. Белите хора като цяло са носители на вродена привилегия и трябва да отстъпят своето място на малцинствата и да млъкнат веднъж завинаги. Всички малцинства са жертви в Западния свят. Капитализмът е мотор на бялата привилегия и токсичното мъжество. Свободата на словото е просто прикритие за речта на омразата. А речта на омразата трябва да бъде забранена. Веднага. Политическата коректност е просто добро възпитание. Расизмът е навсякъде в „бялата култура“ и никъде в „не-бялата култура“. Ислямът има нужда от повече изява в пост-християнска Европа. Тероризмът е продукт на лошото отношение на западните хора към мюсюлманите. Полът е социална конструкция.“

Програмата от готови отговори на прогресивния проект е прорязана от противоречия. Критиците на левичарската либерална догма посочват, че повечето големи разкази за света на политико-медийно-корпоративно-шоубизнес-академичния конгломерат са родени от съзнателни и несъзнателни манипулации, содомизация на фактите и съвършено грешен прочит на историята. Но мнозина пропускат още една ключова черта на съвременния прогресивен проект: неговата бруталност и грубост. Може да говорим за простащината на прогресивизма.

Нека само си припомним бруталните атаки срещу американския съдия Брет Кавано отпреди седмици. Медии, политици и знаменитости се опитаха да го унищожат с етикета сериен изнасилвач. Без никакви доказателства.

Във Великобритания медии, политици и активисти съзнателно прикриваха стотици добре организирани мюсюлмански банди за примамване и сексуална експлоатация на хиляди момичета от бялата работническа класа. Те са били изнасилвани с индустриален размах в продължение на десетилетия. Всички отговорни фигури по веригата са ги предавали от страх да не обидят мюсюлманите и мигрантите. А когато най-накрая започнаха разкритията същите тези прогресивни предатели се опитаха да унищожат живота на един от малкото хора, които алармираха за пакистанските банди от самото начало – Томи Робинсън.

Същите фигури на фалшиво морално възмущение героизират от високите си трибуни примитивните и брутални отряди за уличен терор на одиозните организации под логото на „Антифа“.

Актьори, певци, режисьори, продуценти, комици и други представители на развлекателния свят са превърнали своите платформи в киното, телевизията и концертните сцени в наказателни трибуни. Те облъчват своята публика с радиацията на радикализацията. Мадона каза, че иска да взриви Белия дом. Кати Грифин позира с окървавена маска с лика на Доналд Тръмп. В Лондон играят спектакъл за убийството на критичката на исляма и масовата миграция Кейти Хопкинс. Джейн Фонда сравни САЩ с третия райх. Сара Силвърман призова за въоръжен преврат срещу президента. Боно се присмя на „скучните бели датчани“ и направи нацистки поздрав, за да „осмее“ шведската десница. Роджър Уотърс бе освиркан от 45 хиляди души в Бразилия след като нарече новоизбрания с голямо мнозинство президент Жаир Болсонаро фашист. Артисти и интелектуалци от всякакъв ранг почти всеки ден осъждат въображаемия расизъм на консервативния електорат докато в същото време упражняват съвсем реален расизъм. Мразещата белите хора журналистка Сара Джеонг стана член на редакционния борд на New York Times. Ислямистката Линда Сарсур е лидер на женско движение, подкрепяно от Холивуд и медиите. В колежите тече активна неомарксистка подмяна на историята на западната цивилизация. Либерали-вандали унищожават статуи и монументи на велики личности.

Каталогът с прогресивната простащина на знаменитостите и „носителите на експертиза“ е дълъг и продължава да се обогатява с примери за драматичната изява на колективно психическо заболяване. От едно известно време „това, което имаме като културен, медиен и политически елит“ просто не се държи нормално. И колкото повече дълбае в тинята, толкова повече се заблуждава, че свети от върха.

Диктатура на тълпата

Прогресивният тумор метастазира през уличния натиск на тълпите. Тълпи от феминистки с розови „пуси-шапки“, които крещят нецензурни думи по авенютата на големите градове. Тълпи от маскирани в черно и въоръжени с камъни, бутилки с урина и метални палки „анти-фашисти“, които получават индулгенция да „удраят нацисти“ от големите престижни медии. А кои са „нацистите“ – всички несъгласни с бруталните им тактики. И, разбира се, тълпите от нелегални мигранти и „кервани с бежанци“, които са използвани от прогресивния елит като пионки в тяхната абсурдна борба за отворени граници.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!