На 06.06, в неделя, на Sofia pride film fest, бeше прожектиран филмът “Змия”, разказващ за „Горчиво-сладка история за необичайното приятелство между деветгодишния смелчага Марио и ексцентричния гей мъж Борче, застрашено от предразсъдъците и омразата на родителите…“. Поради вълната на недоволство, която беше отприщена след тази анотация, ден по-късно описанието на филма беше променено – изтрити бяха поясненията, че детето е деветгодишно, а неговият „приятел“ е възрастен гей.
Двете диаметрално противоположни позиции по темата са на организаторите от Sofia Pride Film Fest, ЛГБТИ сдруженията и подкрепящите ги – от една страна, а от другата – загрижени родители и патриотични формации. Първите твърдят, че това е просто филм, целящ да обърне внимание именно на предразсъдъците на хората, вторите твърдят, че филмът, включително и с анотацията си, пропагандира педофилията.
Трябва ли да се притесняваме? Или както твърдят ЛГБТИ организациите и подкрепящите ги, разпространява се невярна информация, подбуждана от параноични и организирани националистически елементи. Нека се отклоним малко от филма.
Помните ли историята на Цветелина Оланд? Тогава отново родителите и подкрепящите Оланд бяха осмивани, че са параноични, че БАРНЕВЕРНЕТ е стълб в норвежкото общество, че децата са отнети правомерно. Само че, след дълга борба, децата бяха върнати на Оланд.
Този „опорен стълб” БАРНЕВЕРНЕТ (думата означава “защита на детето” на норвежки език), който е държавна социална служба в Норвегия за оказване на подкрепа на деца, подрастващи и родители, които изпитват трудности в семейството, се оказа и подслон и за педофили. В края на 2018 година разследване на Би Би Си уличи норвежки психиатър, член на експертната комисия към едно от министерствата, който е консултирал службата за закрила на детето (БАРНЕВЕРНЕТ), в педофилия. Йо Ерик Брьойн е притежавал над 200 хил. снимки и 12 хил. видеа със сексуално насилие над деца, които е събирал 20 години.
Норвегия вече загуби и няколко дела в Европейския съд за правата на човека, заведени от майки, чиито деца са били отнети от социалните власти в Осло. Прецедент е, че решението по тези случи е прието с абсолютно единодушие от съдиите, което говори за безпрецедентно погазване на нормите от конвенцията от страна на социалните служби в Норвегия.
Да се върнем на „Змия“. В неделя беше прожекцията му. Както казаха и организаторите, във филма няма педофилски (нито сексуални) сцени, явна пропаганда или дори една реплика, която да намеква за някаква извратеност. Какъв е проблемът тогава? Във филма, посредством изграждането на образите, много умело и ненатрапчиво, се изграждат опасни внушения. Най-невинното е, че Марио просто иска да се забавлява с приятелите си, затова облича сватбената рокля на майка си, и заедно с приятелите си се гримират. В интерес на истината, ако филмът беше продължил по друг начин, а не с акцент върху родителите на детето, може би в противниците на прожекцията щеше да остане единствено неприятният привкус, че все повече се набляга на това, че е напълно естествено и момченцата да се гримират и обличат с женски дрехи.
Проблемът е, че това внушение беше последвано от други, доста по-сериозни. Образът на родителите беше изграден точно, какъвто явно е в очите на ЛГБТИ привържениците. Образ, с който те много често отъждествяват повечето българи, и въобще балканци – простоват баща, който прибягва до насилие спрямо отрочето си, защото интелектуалният капацитет не му достига да проведе разговор с него; майка, която няма думата в семейството, а само готви и чисти, и която също няма капацитета да разбере детето си; геят – млад, видимо по-интелигентен от родителите и приятелски настроен към детето. И всичко това – на фона на мрачен и депресиращ фон, непрекъснато намусени родители и усмихнат гей.
Можем да кажем, че „Змия“ спада към тежката артилерия на пропагандата. Да не забравяме, че малкият Марио е десетгодишен. Най-голям риск за сексуална злоупотреба заплашва именно децата на възраст 8-12 години, защото това е периодът, който предхожда пубертета и тогава те са едновременно готови за преход към следващия етап от развитие, но и най-податливи на чуждо влияние. На тази възраст детето желае да разшири своя социален кръг, любопитството е крайно изострено, това е и възрастта, в която родителите бързо стават „лоши”. Е, какво по-подходящо време от това да се появи добрият познат или непознат. Не си представяйте педофилите като някакви агресивни елементи, които ще отвлекат детето или ще го заплашват открито – не, точно обратното. Педофилът се стреми да стане най-добрият приятел на детето, той ще накара детето да се чувства обичано и прието. Педофилите много умело манипулират децата, като ги отдалечават (не физически) от близките им.
Какво означава „приятелство между деветгодишен и мъж”? Детето си въобразява, че такъв човек му е приятел. Приятелство между дете, което тепърва се изгражда емоционално, физически и сексуално, и вече позициониран в живота мъж, е невъзможно, поне не в смисъла на думата, който познаваме. Защото приятелството е връзка между двама души, които се уважават, помагат си, споделят общи интереси, често и общо минало, обменят съвети. Деветгодишните не са толкова емоционално зрели за подобни отношения, възрастните пък няма как да намерят пълноценен приятел в лицето на малко дете.
А най-тревожното е, че постепенно, с все още плахи опити, било то чрез детски книжки или подобни филми, се провежда целенасочена кампания, целяща да размие възприятията на хората посредством умели внушения. А ако такъв филм бъде прожектиран пред деца, вероятно ще обърка изградените им до момента представи. Защото в този период на израстване, в който детето тепърва се изгражда емоционално и сексуално и често има небалансирани отношения с родителите, ще се появи възприемането, че непознатите спокойно може да са „добри приятели”, на които можеш да споделяш всичко. Безспорно е, индоктринирането започва от най-ранна детска възраст, защото децата са слабото звено, което най-лесно, било то с цветни книжки или филми за „приятелства”, може да бъде подлъгано. Наша, на възрастните, е отговорността това да не се случи!
