Твърдият отговор на България към претенцията на Р С Македония по отношение на националната принадлежност на Гоце Делчев е правилно поведение.
Защитавал съм и защитавам тезата, че в отношенията си с Македония трябва да бъдем максимално широко скроени и прагматични и като по-голям брат да преглъщаме дребнотемия в името на голямата стратегическа цел – европейска интеграция за българите в Македония – плът от плътта на богохранимия ни народ.
Претенцията за Гоце Делчев обаче, не е академичен спор на дребнави историци, нито е публична маневра за вътрешнополитическа употреба (македонските политици също имат избиратели). Предложението да се чества Делчев в деня, в който българските комунисти предават костите му на Титова Югославия е политическа провокация. Като казвам това, нямам предвид да се гневим и да реагираме емоционално. Това е тактика при преговори. Бих казал дори нормална практика. Северната ни съседка тества нивото ни на съпротива. Дали можем да преглътнем това и докъде са червените ни линии. Нещо повече, аз подозирам, че не са измислили тази провокация съвсем сами. Това се прави в преговори. Важно е да получи еднозначен отговор, да покажем от своя страна, че България не би направила подобен компромис и че няма нужда да опитват отново.
Затова смятам, че сигналът от българска страна – и дипломатическият на Министерството на външните работи и политическият – от ВМРО е адекватен и всъщност помага на по-нататъшната работа по споразумението за добросъседство.
Накрая отново най-важното: тук няма място за емоция. Това е политическа тактика. Те опитаха, ние показахме, че не минава. Продължаваме напред.
*текстът е от фейсбук профила на автора
