Протекционизъм или свободна търговия?

[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.51″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

По време на президентската надпревара в САЩ през 2016 г., както Доналд Тръмп, така и Бърни Сандърс се изявиха като защитници на протекционизма и изразиха ясна подкрепа за разширяването на митата и други търговски бариери, налагани върху вноса, като и според двамата политиката на свободна търговия води до загуба на работни места и вреди на работниците и производителите на една страна като ги излага на чуждестранна конкуренция. Сега след като вече официално е президент, Тръмп продължава да говори за протекционизъм и да заплашва както компании, така и цели държави с налагането на мита върху техния внос в САЩ.

Идеите на новия президент на щатите не са нещо ново и са по-широко разпространени, отколкото много от вас предполагат. Самият Европейски съюз, уж основан върху принципа на свободната търговия, всъщност налага много сериозни бариери върху вноса от всяка страна, която се намира извън неговите граници. Китай, чиито президент наскоро изнесе реч в защита на свободната търговия на световният икономически форум в Давос, налага изключително строги бариери и регулации върху вноса и външните инвестиции, за да предпазва конкретни местни производители от конкуренция. Тъжната действителност е, че в наши дни на практика не съществува държава, която напълно да се придържа към политика на свободна търговия – или си откровен протекционист, или прикрит такъв. Именно затова е важно да знаем защо протекционисткото схващане, че търговията е игра с нулев резултат, при която едната страна печели само ако другата губи, е напълно погрешно.

Свободната търговия не унищожава работни места

Всеки път когато някой политик започне да говори за протекционизъм, разговорът винаги се върти около темата за запазването и създаването на работни места. Истина е, че повече конкуренция между местни и чуждестранни работници в следствие на политика на свободна търговия може да доведе до спад в нивото на заплатите и потенциално до по-високи нива на безработица в някои сектори на икономиката. Но това е само краткосрочен ефект. Свободната конкуренция между местни и чуждестранни производители води до спад в цените на стоките и услугите, които могат да бъдат без ограничения внасяни от чужбина. В резултат на това, докато номиналните нива на заплащане падат в някои сектори, покупателната способност, т.е. реалните доходи на всички в икономиката нарастват поради спада в цените.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Благодарение на реализираната свободна търговия с други страни, потребителите в една страна плащат по-малко за една група стоки и услуги и това им позволява да закупуват по-голямо количество друга група стоки и услуги. Това води до по-високо търсене и съответно по-високи печалби в секторите, които произвеждат продукти от втората група, което стимулира инвестициите в тези сектори. В резултат на по-високите инвестиции от страна на предприемачите, в тези сектори се появяват нови работни места. Това компенсира за евентуалната първоначална загуба на работни места в секторите, където част от производителите не са способни да понесат по-сериозна външна конкуренция.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

От друга страна, потребителите може да изберат да спестят допълнителния реален доход, с който те разполагат благодарение на по-ниските цени. Това увеличение в нивото на спестявания ще доведе до по-ниски лихвени проценти по кредита, благодарение на което определени по-дългосрочни и капитало-интензивни проекти, които преди не са били рентабилни, сега вече са. Възползвайки се от възможността предоставена от този спад в лихвените проценти, предприемачите започват да заемат и инвестират средства в тези по-дългосрочни и капитало-интензивни проекти, което само по себе си води до създаването на нови работни места, но увеличава и търсенето за капиталови стоки, което пък увеличава печалбите в промишлената индустрия произвеждащата такива стоки. Това от своя страна стимулира инвестициите и създаването на работни места в тази индустрия.

По този начин в следствие на свободната търговия се навързва един процес на създаване на работни места или в производството на продукти за крайно потребление, или в производството на промишлени капиталови стоки, или и в двете. Решенията на потребителите рядко са хомогенни, поради което тези нови работни места вероятно ще бъдат разпръснати из различни сектори на икономиката.

Всички печелят от свободна търговия

Свободната търговия не само, че не „унищожава“ работни места, но и стимулира специализацията на национално ниво, което подобрява ефикасността и производителността на работниците, което води до подобряване на жизнените стандарти за всички нации. Търговията не е игра с нулев резултат, в която ако една страна печели, другата губи. Когато две страни като например България и Германия търгуват напълно свободно помежду си, техните граждани биват стимулирани да се специализират в тези професии, в които имат сравнително предимство. Поради разликата във факторите за производство, за всяка една страна е най-добре да се специализира в производството на тези видове стоки и услуги, които тя може да произвежда сравнително най-ефикасно. По-задълбочено ниво на специализация, чрез ефекта на икономиките на мащаба, прави производството във всяка една страна по-рентабилно.

Специализирайки се в конкретна производствена линия и след това търгувайки произведените стоки и услуги за стоки и услуги, в чието производство са се специализирали други държави, населението на една страна може значително да повиши жизнения си стандарт поради увеличението в реалните им доходи в следствие на подобрената продуктивност. По този начин свободната търговия стимулира процъфтяването на разделението на труда на международно ниво. Точно както по-висока степен на разделение на труда и специализация води до значително подобрена продуктивност на интра-национално ниво (т.е. вътрешно за една държава), тя може да постигне същото и на международно, т.е. глобално, ниво.

Протекционизмът ни прави по-бедни

Докато политиката на свободна търговия в дългосрочен план води до увеличаване на продуктивността, политиката на протекционизъм има точно обратния ефект. Когато международната търговия бива ограничена чрез налагането на мита на определени вносни стоки например, тези процеси на задълбочаване на производствената специализация и последващото увеличаване на продуктивността биват възпрепятствани. Когато цените на дадени вносни стоки биват изкуствено завишени чрез мита, това позволява на местни бизнеси, които иначе са неефикасни и неконкурентноспособни, да оцелеят под натиска на международната конкуренция. Същевременно, потребителите са принудени да плащат по-високи цени за тези стоки, върху чиито внос е наложено мито, и това на практика представлява скрито преразпределяне на паричен ресурс от местните потребители към местните производители.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″ text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Това което е по-съществено е, че понеже протекционизма затормозява процеса на специализация описан горе, това възпрепятства подобрението в жизненият стандарт на населението, или още по-лошо – може дори да го влоши. Когато печалбите на сравнително неефикасни местни производители биват изкуствено завишени благодарение на мита, това спира прехвърлянето на работна ръка от тези неефикасни сектори към сравнително по-ефикасни такива. В следствие на това, понеже процеса на производствена специализация бива затормозен, или дори обърнат, ползите от тази специализация няма как да бъдат реализирани. Следователно, продуктивността не нараства (или поне не до същата степен, до която би могла), поради което реалните доходи също не нарастват.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.51″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Както виждаме, икономическата логика ясно сочи, че противно на популярната политическа реторика в наши дни, воденето на свободна търговия категорично не „унищожава работни места“. Тя може само да доведе до прехвърлянето на ресурси (работна ръка, капитал и други фактори) от един сравнително нефикасен сектор или група от производители в местната икономика към други сравнително по-ефикасни такива. Този процес на специализация в производството на тези стоки и услуги, в които една страна има сравнително предимство не само не унищожава работни места, но дори води до увеличаването на икономическата продуктивност в страната, което повишава реалните доходи. По този начин в дългосрочен план свободната търговия вместо да вреди на местните работници, постига точно обратното – прави ги по-богати. В действителност протекционизма е това, което прави всички ни по-бедни в дългосрочен план, включително работниците, като изкуствено поддържа неконкурентни и неефикасни бизнеси, което води до прахосване на ресурси и спад в жизнения стандарт за всички нас.

 

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.51″ button_text=”Оригинална публикация в ЕКИП” button_url=”http://ekipbg.com/protectionism-svobodna-targovia/” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Георги Вулджев
Георги Вулджев

Член на борда на БЛО и икономист и редактор в ЕКИП. Неговите статии по икономически и политически теми са били публикувани както от български, така и международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education и European Students for Liberty.
Работил е като икономист в Института за пазарна икономика и понастоящем работи и като икономически анализатор в CEEMarketWatch и седмичен колумнист по инвестиционни теми към блога на Tavex.