fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Провалените лидери не подават оставка

Време за четене: 4 мин.

Историята ни разкрива стотици разкази за велики и недотам велики политици, които политическата конюнктура или събитийните предпоставки са ги принудили да се оттеглят. Някои се оттеглят с чест и обикновено завършват с прочувствена реч, която дълго се помни, други дори не дават изявление пред медиите.

Има стотици примери за политици подали оставка, като причините за това са разнообразни. Ако трябва да ги обобщим, то можем да ги сведем до 3 основни, касаещи най-вече партийни лидери и министър председатели или президенти.

Кога се подава оставка?

При неспазени предизборни обещания. В този случай се очаква висока заинтересованост от страна на гражданите по политически теми и силна парламентарна опозиция. Тук е трудно да се посочат чисти примери, но можем да разгледаме Силвио Берлускони, Енрико Лета (макар оставката му да е предпоставена „отвътре“), Андреас Папандреу и др.

При критични нива на доверие. Липсата на обществена подкрепа, поставя сериозен въпрос към качеството на управлението. А що се отнася до партийното лидерство, то наличието на доминиращо негативно отношение към ръководството подсказва за нелегитимност на решенията и неспособност за силна мобилизация на партийните ядра. Преди две години Емил Бок подава оставка като премиер на Румъния заради назряло политическо и социално напрежение и масови протести, така направи и Бойко Борисов през 2013 година. Впрочем в българската политика имаме примери като тези на Филип Димитров, който подава оставка като премиер и по-късно като председател на СДС, Жан Виденов, който се оттегля едновременно от поста министър председател и ръководител на БСП, Симеон Сакскобургготски като водач на НДСВ, Иван Костов като лидер на ДСБ, като при последните двама причините са породени по-скоро от слаби изборни резултати.

При корупционен, секс скандал или друг. Така например чешкият премиер Петър Нечас подава оставка след скандал за корупция и злоупотреба с власт. Пол Шмит, президент на Унгария през 2012 годинa се оттегля заради плагиатство при придобиване на докторската си степен. Вярно е, че секс скандалите се ползват с различна условност и Бил Клинтън и Франсоа Оланд поднесоха по-скоро извинения, отколкото оставки, а Силвио Берлускони по този начин градеше своя политически имидж.

Има и друг вид причини за подаване на оставка, като причини свързани с политически и/или корпоративен натиск, политическа стратегия за задушаване на напрежение и „лични причини“. Разбира се има и поводи породени от трагедии, като оставката на премиера на Латвия Валдис Домбровскис, който заради срутване на търговски център се оттегли, поемайки отговорност за жертвите.

Напоследък обаче, що се отнася до българския контекст, наблюдаваме интересна тенденция, при която се забелязва, че именно провалилите се лидери не подават оставка. Твърде много политици сякаш смятат, че хората мислят само за личния си просперитет и не забелязват лъжите и загубите в политиката. Други пък разчитат на собствения си чар и късата политическа памет. Трети са просто безочливи и безгранично нагли. Всички те обаче носят един и същи порок, а той е липсата на срам. В Япония, където културата на срама е доминираща, често се подават оставки в политиката, защото общото правило да се засрамиш, когато грешиш е еднакво вкоренено, както при обикновените граждани, така и при политиците. Японският политик не допуска да бъде различен от хората, които са го избрали. Народът, както и в западните демокрации е най-сигурният източник на политическа власт, той я дава и той я отнема. Е, при нас ситуацията с даването на властта е малко по-различна и сякаш в най-малка степен зависи от суверена.

Така например резултатите от европейските избори подсказваха за оставки. Оставка на правителството, както и оставки в някои партийни централи. Партиите, които подкрепят кабинета на Пламен Орешарски за пореден път не получиха висока обществена подкрепа, но въпреки това до оттегляне не се стигна. Сергей Станишев не взе пример от унгарските и испанските си колеги-социалисти и не пое отговорност за поредния провал на левицата, не се трогна и от изместването му като водач на листата на БСП. Интересно ми е какво ли е обяснил в Брюксел лидерът на ПЕС за феномена 15/15.

Вероятно оставки се очакваха и в дясното политическо пространство, макар ГЕРБ да са първа политическа сила заместник председателят Цветан Цветанов стана първият вътрешен министър с ефективна присъда. Логично би било, но очевидно не е необходимо, подсъдим да си подаде оставката. Друг интересен пример се явява лидерът на Движение България на гражданите Меглена Кунева, която като Станишев непрестанно губи. Губи на президентските избори, губи на парламентарните, а сега и на европейските, но вместо поемане на вина е готова да протегне ръка и към лидерството на Реформаторския блок.

Едно е сигурно, че както в живота, така и в политиката има възмездие. Проваленият лидер, който не подава оставка утре ще стигне и до избори за председател на Домсъвета, но Петров от втория етаж ще го бие с два гласа, а той ще отвори широко очи и ще възкликне: Откраднаха ми гласовете!

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ