НОВО

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Възможно ли е България да е расистка държава

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бяха обвиненията в расизъм от английски медии след мача България - Англия. „Българите не могат да бъдат окачествени като расисти. Поне не в...

Хляб, зрелища и расизъм

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах. Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки...

Провали ли се експериментът с рециклирането

Въпреки многото доказателства за противното, еколозите са убедени, че планетата ни е на смъртно легло, с плувнало в пот тяло и останала без дъх, докато хората качват нивото на термометъра. Въпреки, че оценката на бойците с климатичните промени за това точно...

Имат ли край конфликтите в Близкия изток

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гости също бяха финансистът и автор в платформата Никола Филипов, политическият анализатор от Младежки консервативен клуб Кристиян Шкварек и Димитър Джангозов от...

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Провалените лидери не подават оставка

Време за четене: 4 мин.

Историята ни разкрива стотици разкази за велики и недотам велики политици, които политическата конюнктура или събитийните предпоставки са ги принудили да се оттеглят. Някои се оттеглят с чест и обикновено завършват с прочувствена реч, която дълго се помни, други дори не дават изявление пред медиите.

Има стотици примери за политици подали оставка, като причините за това са разнообразни. Ако трябва да ги обобщим, то можем да ги сведем до 3 основни, касаещи най-вече партийни лидери и министър председатели или президенти.

Кога се подава оставка?

При неспазени предизборни обещания. В този случай се очаква висока заинтересованост от страна на гражданите по политически теми и силна парламентарна опозиция. Тук е трудно да се посочат чисти примери, но можем да разгледаме Силвио Берлускони, Енрико Лета (макар оставката му да е предпоставена „отвътре“), Андреас Папандреу и др.

При критични нива на доверие. Липсата на обществена подкрепа, поставя сериозен въпрос към качеството на управлението. А що се отнася до партийното лидерство, то наличието на доминиращо негативно отношение към ръководството подсказва за нелегитимност на решенията и неспособност за силна мобилизация на партийните ядра. Преди две години Емил Бок подава оставка като премиер на Румъния заради назряло политическо и социално напрежение и масови протести, така направи и Бойко Борисов през 2013 година. Впрочем в българската политика имаме примери като тези на Филип Димитров, който подава оставка като премиер и по-късно като председател на СДС, Жан Виденов, който се оттегля едновременно от поста министър председател и ръководител на БСП, Симеон Сакскобургготски като водач на НДСВ, Иван Костов като лидер на ДСБ, като при последните двама причините са породени по-скоро от слаби изборни резултати.

При корупционен, секс скандал или друг. Така например чешкият премиер Петър Нечас подава оставка след скандал за корупция и злоупотреба с власт. Пол Шмит, президент на Унгария през 2012 годинa се оттегля заради плагиатство при придобиване на докторската си степен. Вярно е, че секс скандалите се ползват с различна условност и Бил Клинтън и Франсоа Оланд поднесоха по-скоро извинения, отколкото оставки, а Силвио Берлускони по този начин градеше своя политически имидж.

Има и друг вид причини за подаване на оставка, като причини свързани с политически и/или корпоративен натиск, политическа стратегия за задушаване на напрежение и „лични причини“. Разбира се има и поводи породени от трагедии, като оставката на премиера на Латвия Валдис Домбровскис, който заради срутване на търговски център се оттегли, поемайки отговорност за жертвите.

Напоследък обаче, що се отнася до българския контекст, наблюдаваме интересна тенденция, при която се забелязва, че именно провалилите се лидери не подават оставка. Твърде много политици сякаш смятат, че хората мислят само за личния си просперитет и не забелязват лъжите и загубите в политиката. Други пък разчитат на собствения си чар и късата политическа памет. Трети са просто безочливи и безгранично нагли. Всички те обаче носят един и същи порок, а той е липсата на срам. В Япония, където културата на срама е доминираща, често се подават оставки в политиката, защото общото правило да се засрамиш, когато грешиш е еднакво вкоренено, както при обикновените граждани, така и при политиците. Японският политик не допуска да бъде различен от хората, които са го избрали. Народът, както и в западните демокрации е най-сигурният източник на политическа власт, той я дава и той я отнема. Е, при нас ситуацията с даването на властта е малко по-различна и сякаш в най-малка степен зависи от суверена.

Така например резултатите от европейските избори подсказваха за оставки. Оставка на правителството, както и оставки в някои партийни централи. Партиите, които подкрепят кабинета на Пламен Орешарски за пореден път не получиха висока обществена подкрепа, но въпреки това до оттегляне не се стигна. Сергей Станишев не взе пример от унгарските и испанските си колеги-социалисти и не пое отговорност за поредния провал на левицата, не се трогна и от изместването му като водач на листата на БСП. Интересно ми е какво ли е обяснил в Брюксел лидерът на ПЕС за феномена 15/15.

Вероятно оставки се очакваха и в дясното политическо пространство, макар ГЕРБ да са първа политическа сила заместник председателят Цветан Цветанов стана първият вътрешен министър с ефективна присъда. Логично би било, но очевидно не е необходимо, подсъдим да си подаде оставката. Друг интересен пример се явява лидерът на Движение България на гражданите Меглена Кунева, която като Станишев непрестанно губи. Губи на президентските избори, губи на парламентарните, а сега и на европейските, но вместо поемане на вина е готова да протегне ръка и към лидерството на Реформаторския блок.

Едно е сигурно, че както в живота, така и в политиката има възмездие. Проваленият лидер, който не подава оставка утре ще стигне и до избори за председател на Домсъвета, но Петров от втория етаж ще го бие с два гласа, а той ще отвори широко очи и ще възкликне: Откраднаха ми гласовете!

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!