Основната цел на посещението на руският президент Владимир Путин в Китай бе да задълбочи всеобхватното стратегическо партньорство между двете страни и да ритуализира публично пред света сътрудничеството си със Си Дзинпин. Ръководителят на Кремъл вероятно е бил окрилен и от две съпътстващи обстоятелства. Едното бе пробивът на руските сили по фронта в Харков, а другото – безрезултатното посещение на американския държавен секретар Антъни Блинкън в Пекин в края на миналия месец. Междувременно Владимир Путин извърши рокади в кабинета си, които също бяха съобразени с китайската настройка на руската външна политика – Андрей Белоусов, който участваше в придвижването на руско-китайското икономическо партньорство, получи по-видима роля в Москва, бивайки назначен за министър на отбраната.
През последните няколко години партньорството между Москва и Пекин се задълбочи, особено видимо след започването на войната в Украйна. Руско-китайската симбиоза се базира на три водещи елемента – политически, икономически и военен.
По отношения на политическия елемент – Русия и Китай имат както авторитарни държавни архитектури, така и споделен антиамерикански вектор във външните си политики. С други думи, колкото по-сходни стават двете страни отвътре, толкова по-еднакви се превръщат отвън. Създаващата се съгласуваност между Москва и Пекин се наблюдава все повече в рамките на Съвета за сигурност на ООН, във формати като БРИКС Плюс и спрямо трети страни (като Иран, Пакистан, Северна Корея, арабските държави и т.н.). Така Москва и Пекин се превръщат в контрапункт на водения от САЩ “алианс на демокрациите”.
По отношение на икономическия елемент – Китай “захранва” руската икономика, купувайки петрол, природен газ и други полезни изкопаеми, докато Русия внася технологии, оборудване, автомобили, стоки с двойно предназначение (т.е. могат да се използват и за граждански, и за военни цели) и полупроводници. Всяка една от двете държави има какво да предложи на потребителската кошница на другата, формирайки по този начин постоянно увеличаващ се търговски обем, който стигна до 240 млрд. долара през 2023-та година. А 90% от него, по думите на Владимир Путин, минава през местните валути – рубли и юан. По този начин Русия задмина през 2023-та година Саудитска Арабия като най-голям доставчик на петрол за Китай, Москва използва все повече рублата в търговските си транзакции и успява да заобикаля поне частично наложените санкции от Запада.
По отношение на военния елемент – двете държави провеждат съвместни военни обучения от Арабско през Южнокитайско до Японско море, които водят както до обмяна на опит, така и до по-голяма съгласуваност в оперативните им действия. Важна роля играят и полупроводниците, които, въпреки че са малък процент от общия руски внос от Китай, са ключов елемент, доколкото биват използвани за нуждите на руския военно-промишлен комплекс. Още повече, че тяхното количество вероятно е по-голямо, отколкото показват официалните данни от стокообмена между двете държави, доколкото, покрай заплахата от налагането на американски санкции, част от техния пренос минава чрез посредническите услуги на конкретни държави от Централна Азия и Арабския полуостров.
Преплитайки политически, икономически и военни елементи, Русия и Китай формират споменатата симбиоза. Тя се очертава като онзи фактор от текущото положение на международните отношения, който в най-голяма степен има възможността да го променя.
За сглобяването на тази колаборация между Москва и Пекин допринесе в голяма степен войната в Украйна, която бе и една от основните теми, разисквани между руския и китайския президенти вчера. Всъщност военният авантюризъм на Москва спрямо Киев със сигурност засили геополитическата тежест на Китай. Тъй като чрез войната в Европа значителна част от американското внимание и ресурс отново се фокусира върху Стария континент. Така например, в гласувания миналия месец от Конгреса на САЩ пакет за военна и хуманитарна помощ предназначената такава за контриране на действията на Китай спрямо Тайван е на стойност около 8 млрд., докато тази за Израел бе 26 млрд., а за Украйна – 61 млрд. долара (при посещението си в Киев тези дни Антъни Блинкен обеща допълнителни 2 млрд. долара на домакинстващата страна). Но още по-важният за Китай ефект от войната в Европа бе този, че тя увеличи зависимостта на Москва от Пекин. Откакто ЕС преустанови като цяло вноса си на руски въглеводороди и наложи редица санкции на Русия, Китай се оказа спасителният пояс на Кремъл – и като източник на приходи, и като източник на труднодостъпни иначе технологии, оборудване и полупроводници.
Именно последното обаче идва да покаже, че макар руско-китайското партньорство да се увеличава и да засяга различни сектори, всъщност колаборацията между двете страни не е равнопоставена, не е на всяка цена и не е от еднакъв интерес за тях.
Отношенията между Москва и Пекин не са равнопоставени, понеже Русия няма това значение за общия търговски оборот на Китай, каквото има Поднебесната империя за Русия. Пекин е най-големият търговски партньор на Москва, но Русия не е такъв за Китай. Както споменахме по-горе, ако търговският обмен между двете държави за миналата година да е бил в порядъка на 240 млрд., то за същия период от време Китай е търгувал със САЩ за 575 млрд., а с ЕС – за 800 млрд. долара (тези числа включват само търговията със стоки). Още повече, че това се случва на фона на избуяващото приятелство между Китай и Русия и на инициирането на de-risking стратегията на САЩ и ЕС спрямо Поднебесната империя (поради това все пак тенденцията е търговията между двете азиатски държави да нараства, а тази на Поднебесната империя със САЩ и ЕС – да намалява). Китай е дипломатическият гигант в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество и неоспоримият икономически магнит в Азия.
Отношенията между Москва и Пекин не са и на всяка цена за Поднебесната империя, понеже ако бяха, Китай нямаше само да закупува евтини руски въглеводороди, но щеше и да продава така необходимите на Русия въоръжение и боеприпаси. Пекин обаче предпочита да “дозира” подкрепата си за Москва, което принуждава последната да внася безпилотни летателни апарати от Иран и артилерийски снаряди от Северна Корея.
Междувременно нееднократно китайската страна е подчертавала, обикновено пред европейските и американски дипломати, две неща. Едното, тя не изпраща смъртоносни оръжия на Русия. Другото, Пекин се застъпва за преустановяване на военните действия в Украйна и срещу спекулата за използването на ядрените оръжия в нея (като част от 12-те точки на китайския мирен план за конфликта). За Си Дзинпин руският президент е полезен инструмент за дестабилизиране на Запада. Според изследователя от Съвета по външни отношения, Зои Лу, Москва е и източник на опит за Пекин, тъй като Китай наблюдава как Русия адаптира икономиката си на военни релси и начина, по който Москва заобикаля наложените й санкции (в случай на допълнителна ескалация на напрежението между Китай и Тайван). Последното тогава, ще е поредното know-how, което Поднебесната империя ще усвои безплатно. Но Китай не би приел да бъде обект на допълните рискове и щети заради Русия. Си Дзинпин не споделя стратегията на Владимир Путин, който играе ва банк срещу Запада.
Отношенията между Москва и Пекин не са и от еднакъв интерес, тъй като Китай просто има възможности и опции – икономически и геополитически, каквито Русия не притежава, особено след като започна войната с Украйна. Поради това Москва е много по-мотивирана да задълбочава отношенията си с Пекин, отколкото е обратният случай. Си Дзинпин е в ролята на лидер, на когото не липсват ласки, идващи от достатъчно много места, поради което той може да си позволи да не обръща внимание винаги на тези на Путин. Тоест правилата на стратегическото им партньорство се определят преобладаващо от Пекин. Оттук на срещата между двамата лидери видяхме, че те са подписали споразумение за създаване на съвместна група за развиване на Северния морски път, но не и за изграждането на газовата тръба Силата на Сибир 2. Обяснението за това е лаконично: Пекин има интерес от първото и няма такъв от второто. При Москва степенуването на приоритетите е по-скоро обратното, доколкото Русия има нужда от китайските инвестиции, но тези, свързани с развитието на инфраструктурата по Северния морски път, са свързани с повече рискове за нея, касаещи националната й сигурност, отколкото бе построяването на Силата на Сибир 2. Казано разговорно, Путин и Си Дзинпин ще танцуват заедно по сцената на международните отношения, но музиката ще я определя Китай.
Непосредствено преди започването на войната в Украйна, руско-китайското всеобхватно стратегическо партньорство бе определено от ръководителите на Москва и Пекин като “приятелство без граници”. На изминалата среща между Владимир Путин и Си Дзинпин то бе обвито и в допълнителен пласт – стратегическо сътрудничество от “нова ера”. И действително, макар това да се случва според скоростта и степента на интерес на Поднебесната империя, отношенията между Русия и Китай се задълбочават, превръщайки се в хомогенизирана монада с голям потенциал в международните отношения. Но прегръдката, с която китайският президент изпрати обратно за Москва руския президент, е показателна: за китайската топлина Владимир Путин е готов да жертва и руския въздух.
