НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Quo vadis, Europa?

Време за четене: 7 мин.

Мъченическата смърт на един християнски свещеник в собствената му църква

— Quo vadis, Domine?

Назарий не чу отговор, но до Петровите уши достигна тъжен и благ глас, който казваше:

— Щом ти напускаш моя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпнат втори път.

Апостолът лежеше на земята, с лице в праха, неподвижен и безмълвен. На Назарий вече му се струваше, че той е загубил съзнание или е умрял, но най-после Петър се повдигна, взе от земята тоягата си и без да каже нищо тръгна обратно към седемте хълма на града.

Виждайки това, момчето повтори като ехо:

— Quo vadis, Domine?

— В Рим — отговори апостолът.

И се завърна.

Хенрик Сенкевич, Quo Vadis (1895), глава 69

Ще си позволя да ви разкажа за едно събитие, което макар и не толкова уникално в условията на почти редовни терористични и религиозни атаки в Европа и по света днес, предизвика по-различни чувства у мен. Едно шокиращо престъпление, чиито детайли и обстоятелства носят ехото на историята, вярата и културата на Европа. На 26 Юли 2016 г, в малко градче в северна Франция, двама мъже нахлуват в католическа църква по време на литургия и убиват 85-годишния свещеник, на олтара, докато възклицават „Аллах Акбар!“.

Призван

Жак Амел е роден в далечната 1930 г. в Дарнетал, северна Франция. На 6 годишна възраст започва да пее в хора на църквата Св. Павел в Руан, а на 14 влиза в младежката семинария. След като завършва служи в армията, прекарвайки 18 месеца в Алжир по време на войната там. Отказва да бъде повишен в чин офицер, защото не желае „да издава заповеди на други хора да убиват“. Вместо това се връща във Франция и на 30 юни 1958 г. е ръкоположен за свещеник. През следващите 47 години служи на църквата и вярващите в общо 5 града в северна Франция, като през 2005 г. се пенсионира на 75-годишна възраст. Все пак настоява да му бъде разрешено да продължи да служи на църквата и от 2005 г. до 2016 г. изпълнява ролята на помощник свещеник в градчето Сент-Етиен дю Рувре.

От 2015 г, точно година преди трагедията, започва работа с местния имам Мохамед Карабила – президентът на регионалния съвет на мюсюлманите в Нормандия, за изграждането на междурелигиозен комитет.

Нападението

Сутринта на 26 юли 2016 г. в присъствието на двама миряни и три монахини Жак Амел започва сутрешната литургия в малката църква в Сент-Етиен дю Рувре. Около 9:45 ч. двама мъже нахлуват в 16-вековната църква, носейки ножове, пистолет и жилетка с експлозив. Те нареждат на присъстващите да седнат един до друг, след което, докато се снимат с телефон, извършват „нещо като ритуал“ на арабски език на олтара, по думите на един от свидетелите.

След „ритуала“ двамата мъже грабват Амел и почват да го дърпат към олтара на църквата, в отговор на което той се съпротивлява и изрича последните си думи “Va-t’en, Satan!” – „Иди си, Сатана!“. Крещейки „Аллах Акбар“ прерязват гърлото му.

Непосредствено след това нареждат на един от миряните, 86-годишен старец, да заснеме тялото на убития свещеник, след което намушкват и него – оставяйки го в критично състояние. Като по чудо той оцелява.

Вместо да наранят и другите заложници, нападателите започват да разговарят с две от монахините за Корана и войната в Сирия. По това време третата монахиня успява да избяга от църквата и да спре преминаващ моторист, който уведомява полицията.

Пристигайки на място полицията се опитва да осъществи преговори с нападателите през малък прозорец в края на църквата. След провала на преговорите полицаите нахлуват вътре, но не успяват да прекратят обсадата, тъй като мъжете са наредили заложниците пред себе си като човешки щит. Малко по-късно, около 10:45 или точно час след първоначалната атака заложниците започват да бягат от църквата, последвани от нападателите, които атакуват полицаите отново с викове „Аллах Акбар“. Полицията ги разстрелва на място.

Извършителите

Часове след атаката свързаната с ИДИЛ Amaq News Agency обявява, че тя е извършена от двама „воини“ на групировката. Ден по-късно същата агенция публикува видео, в което двамата извършители се вричат във вярност на лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади.

И двамата извършители са 19-годишни, единият мигрант от Алжир – Адел Кермиш, а другият роден във Франция – Абдел Малик Птижан. И двамата израстват извън гета и тежък живот на бедност, образовани са и от добри (по думите на техни познати) семейства. Това на Кермиш живее в градчето, в което се случва нападението – Сент-Етиен дю Рувре. Майката на Кермиш е учителка, а по-голямата му сестра следва медицина. Самият той се опитва през 2015 г. да замине за Сирия, където най-вероятно би се присъединил в редиците на ИДИЛ. Властите в Германия, и втори път в Турция, възпрепятстват това, в следствие на което прекарва време във френски затвор. Бива освободен след като пише на съдията „Аз съм мюсюлманин, и като такъв се уповавам на ценностите на милосърдие и доброта (…) Аз не съм екстремист,“. Министър Председателят на Франция Мануел Валлс описва освобождаването на Кермиш като „провал на френската съдебна система“.

Другият извършител е също 19-годишен, но роден във Франция. Абдел Малик Птижан е етнически французин, студент по търговия и финанси, който приема Исляма няколко години по-рано. През 2016 г. също се опитва да влезне в Сирия през Турция, но бива спрян и оттогава „на радара на френската полиция“. Според вестник Le Parisien Птижан се запознава с Кермиш едва 4 дена преди атаката, посредством чат апликацията Telegram, в която Кермиш често публикувал призиви за Джихад. В следствие на това Птижан пропътува 700 км от родното му място в южна Франция до градчето на Кермиш Сент-Етиен дю Рувре, където той живее в близост до църквата на Жак Амел.

Реакцията

Убийството предизвиква широк отзвук – от най-висшестоящите политици на Франция, до папа Франциск и редица кардинали. Ден след него литургия е отслужена в чест на Жак Амел в Парижката „Света Богородица“, водена от архиепископа на Париж и в присъствието на президента Франсоа Оланд, бившия президент Никола Саркози, министър председателя, апостолическия нунций на Франция и редица министри. Самото погребение на Амел е в катедралата в Руан и привлича хиляди души от цяла Франция.

Скоро след него започва и процедурата по обявяването на Жак Амел за мъченик на вярата. Един от инициаторите на това е археписпокът на Сидни, който заявява публично, че Амел умира in odium fidei – в следствие на омраза към вярата. Това е католически термин, който описва конкретната смърт за или заради вярата. На 14 Септември 2016 г. папа Франциск нарича Амел „блажени“ – термин, използван преди нечия канонизация.

Няколко месеца по-късно започва и официалната процедура по канонизацията му.

Quo vadis, Europa?

На фона на множеството ислямски терористични атаки в Европа от известно време насам, тази за мен се отличава. Тя носи в себе си по-различен отенък. Другите се характеризират с типичната за всички масови убийства цел да извършат безразборно възможно най-голямо количество насилие и смърт. Било то самоубийствените атентати, врязването с превозни средства в тълпи или масовите разстрели като тези в Париж – целта е не по-различна от тази на неполитическите масови убийства, извършвани от умствено увредени индивиди. Именно това и се използва често като отклоняване на темата от религиозната и културна мотивация на извършителите – „това просто бе човек с психически проблеми“, който е искал да избие максимално много хора без значение на вяра и култура.

В този случай, обаче, действието е коренно различно. Нападателите специално избират църква – място, на което в модерна Европа почти никога няма тълпи от хора. Те не започват безразборна стрелба или клане, не избиват всички – дори влизат в религиозен разговор с някои от тях. Преди самото убийство те казват молитва на арабски, а жертвата – точно християнския свещеник, завличат на олтар на църквата като форма на религиозно жертвоприношение.

Всичко това е толкова символично, че не може да става и дума за традиционното отместване на причината към обяснения, несвързани с религията и културата. Обяснения, които целят да ни накарат да си затворим очите за случващото се в Европа, за масовата миграция на милиони от ислямския свят към страни и общества, които много от тях намират за „нечисти“, недостойни и отркито – вражески. Достатъчно много, за да се създават цели затворени анклави, в които тези настроения виреят и се предават от поколение на поколение, докато не кулминират в едно толкова символично убийство в християнски храм, че и последните заблудени на континента да се събудят и осъзнаят какво се случва с цивилизацията ни.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!