НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Quo vadis, Europa?

Време за четене: 7 мин.

Мъченическата смърт на един християнски свещеник в собствената му църква

— Quo vadis, Domine?

Назарий не чу отговор, но до Петровите уши достигна тъжен и благ глас, който казваше:

— Щом ти напускаш моя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпнат втори път.

Апостолът лежеше на земята, с лице в праха, неподвижен и безмълвен. На Назарий вече му се струваше, че той е загубил съзнание или е умрял, но най-после Петър се повдигна, взе от земята тоягата си и без да каже нищо тръгна обратно към седемте хълма на града.

Виждайки това, момчето повтори като ехо:

— Quo vadis, Domine?

— В Рим — отговори апостолът.

И се завърна.

Хенрик Сенкевич, Quo Vadis (1895), глава 69

Ще си позволя да ви разкажа за едно събитие, което макар и не толкова уникално в условията на почти редовни терористични и религиозни атаки в Европа и по света днес, предизвика по-различни чувства у мен. Едно шокиращо престъпление, чиито детайли и обстоятелства носят ехото на историята, вярата и културата на Европа. На 26 Юли 2016 г, в малко градче в северна Франция, двама мъже нахлуват в католическа църква по време на литургия и убиват 85-годишния свещеник, на олтара, докато възклицават „Аллах Акбар!“.

Призван

Жак Амел е роден в далечната 1930 г. в Дарнетал, северна Франция. На 6 годишна възраст започва да пее в хора на църквата Св. Павел в Руан, а на 14 влиза в младежката семинария. След като завършва служи в армията, прекарвайки 18 месеца в Алжир по време на войната там. Отказва да бъде повишен в чин офицер, защото не желае „да издава заповеди на други хора да убиват“. Вместо това се връща във Франция и на 30 юни 1958 г. е ръкоположен за свещеник. През следващите 47 години служи на църквата и вярващите в общо 5 града в северна Франция, като през 2005 г. се пенсионира на 75-годишна възраст. Все пак настоява да му бъде разрешено да продължи да служи на църквата и от 2005 г. до 2016 г. изпълнява ролята на помощник свещеник в градчето Сент-Етиен дю Рувре.

От 2015 г, точно година преди трагедията, започва работа с местния имам Мохамед Карабила – президентът на регионалния съвет на мюсюлманите в Нормандия, за изграждането на междурелигиозен комитет.

Нападението

Сутринта на 26 юли 2016 г. в присъствието на двама миряни и три монахини Жак Амел започва сутрешната литургия в малката църква в Сент-Етиен дю Рувре. Около 9:45 ч. двама мъже нахлуват в 16-вековната църква, носейки ножове, пистолет и жилетка с експлозив. Те нареждат на присъстващите да седнат един до друг, след което, докато се снимат с телефон, извършват „нещо като ритуал“ на арабски език на олтара, по думите на един от свидетелите.

След „ритуала“ двамата мъже грабват Амел и почват да го дърпат към олтара на църквата, в отговор на което той се съпротивлява и изрича последните си думи “Va-t’en, Satan!” – „Иди си, Сатана!“. Крещейки „Аллах Акбар“ прерязват гърлото му.

Непосредствено след това нареждат на един от миряните, 86-годишен старец, да заснеме тялото на убития свещеник, след което намушкват и него – оставяйки го в критично състояние. Като по чудо той оцелява.

Вместо да наранят и другите заложници, нападателите започват да разговарят с две от монахините за Корана и войната в Сирия. По това време третата монахиня успява да избяга от църквата и да спре преминаващ моторист, който уведомява полицията.

Пристигайки на място полицията се опитва да осъществи преговори с нападателите през малък прозорец в края на църквата. След провала на преговорите полицаите нахлуват вътре, но не успяват да прекратят обсадата, тъй като мъжете са наредили заложниците пред себе си като човешки щит. Малко по-късно, около 10:45 или точно час след първоначалната атака заложниците започват да бягат от църквата, последвани от нападателите, които атакуват полицаите отново с викове „Аллах Акбар“. Полицията ги разстрелва на място.

Извършителите

Часове след атаката свързаната с ИДИЛ Amaq News Agency обявява, че тя е извършена от двама „воини“ на групировката. Ден по-късно същата агенция публикува видео, в което двамата извършители се вричат във вярност на лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади.

И двамата извършители са 19-годишни, единият мигрант от Алжир – Адел Кермиш, а другият роден във Франция – Абдел Малик Птижан. И двамата израстват извън гета и тежък живот на бедност, образовани са и от добри (по думите на техни познати) семейства. Това на Кермиш живее в градчето, в което се случва нападението – Сент-Етиен дю Рувре. Майката на Кермиш е учителка, а по-голямата му сестра следва медицина. Самият той се опитва през 2015 г. да замине за Сирия, където най-вероятно би се присъединил в редиците на ИДИЛ. Властите в Германия, и втори път в Турция, възпрепятстват това, в следствие на което прекарва време във френски затвор. Бива освободен след като пише на съдията „Аз съм мюсюлманин, и като такъв се уповавам на ценностите на милосърдие и доброта (…) Аз не съм екстремист,“. Министър Председателят на Франция Мануел Валлс описва освобождаването на Кермиш като „провал на френската съдебна система“.

Другият извършител е също 19-годишен, но роден във Франция. Абдел Малик Птижан е етнически французин, студент по търговия и финанси, който приема Исляма няколко години по-рано. През 2016 г. също се опитва да влезне в Сирия през Турция, но бива спрян и оттогава „на радара на френската полиция“. Според вестник Le Parisien Птижан се запознава с Кермиш едва 4 дена преди атаката, посредством чат апликацията Telegram, в която Кермиш често публикувал призиви за Джихад. В следствие на това Птижан пропътува 700 км от родното му място в южна Франция до градчето на Кермиш Сент-Етиен дю Рувре, където той живее в близост до църквата на Жак Амел.

Реакцията

Убийството предизвиква широк отзвук – от най-висшестоящите политици на Франция, до папа Франциск и редица кардинали. Ден след него литургия е отслужена в чест на Жак Амел в Парижката „Света Богородица“, водена от архиепископа на Париж и в присъствието на президента Франсоа Оланд, бившия президент Никола Саркози, министър председателя, апостолическия нунций на Франция и редица министри. Самото погребение на Амел е в катедралата в Руан и привлича хиляди души от цяла Франция.

Скоро след него започва и процедурата по обявяването на Жак Амел за мъченик на вярата. Един от инициаторите на това е археписпокът на Сидни, който заявява публично, че Амел умира in odium fidei – в следствие на омраза към вярата. Това е католически термин, който описва конкретната смърт за или заради вярата. На 14 Септември 2016 г. папа Франциск нарича Амел „блажени“ – термин, използван преди нечия канонизация.

Няколко месеца по-късно започва и официалната процедура по канонизацията му.

Quo vadis, Europa?

На фона на множеството ислямски терористични атаки в Европа от известно време насам, тази за мен се отличава. Тя носи в себе си по-различен отенък. Другите се характеризират с типичната за всички масови убийства цел да извършат безразборно възможно най-голямо количество насилие и смърт. Било то самоубийствените атентати, врязването с превозни средства в тълпи или масовите разстрели като тези в Париж – целта е не по-различна от тази на неполитическите масови убийства, извършвани от умствено увредени индивиди. Именно това и се използва често като отклоняване на темата от религиозната и културна мотивация на извършителите – „това просто бе човек с психически проблеми“, който е искал да избие максимално много хора без значение на вяра и култура.

В този случай, обаче, действието е коренно различно. Нападателите специално избират църква – място, на което в модерна Европа почти никога няма тълпи от хора. Те не започват безразборна стрелба или клане, не избиват всички – дори влизат в религиозен разговор с някои от тях. Преди самото убийство те казват молитва на арабски, а жертвата – точно християнския свещеник, завличат на олтар на църквата като форма на религиозно жертвоприношение.

Всичко това е толкова символично, че не може да става и дума за традиционното отместване на причината към обяснения, несвързани с религията и културата. Обяснения, които целят да ни накарат да си затворим очите за случващото се в Европа, за масовата миграция на милиони от ислямския свят към страни и общества, които много от тях намират за „нечисти“, недостойни и отркито – вражески. Достатъчно много, за да се създават цели затворени анклави, в които тези настроения виреят и се предават от поколение на поколение, докато не кулминират в едно толкова символично убийство в християнски храм, че и последните заблудени на континента да се събудят и осъзнаят какво се случва с цивилизацията ни.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!