Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен демонстрират опустошителните обществени резултати от налагането на тази нагла лъжа в медиите, институциите, филмите, книгите и политическите послания.
Истината е, че политическата коректност означава да оставиш хиляди млади бели момичета от работническата класа да бъдат системно изнасилвани и сексуално експлоатирани от предимно пакистански банди в името на „дайвърсити“ култа. Или по-скоро от страх да не бъдеш обвинен в расизъм. Поредното разкритие за безнаказано опериращи групи за сексуални посегателства над деца на територията на Великобритания не успяха да възмутят либералната общност и не доведоха до жестоко необходимите моменти на авторефлексия и самокритика.
Журналисти, активисти, политици и знаменитости, които казват, че са посветили живота си на борба с расизма и сексизма се направиха, че няма такова нещо като хиляди малолетни момичета, изнасилвани от възрастни пакистански престъпници, хвалещи се открито, че жертвите им го заслужават, защото са бели.
Новините за поредната пакистанска банда, този път от Манчестър, разгневиха хората, които обикновено са обвинявани именно в расизъм и сексизъм. Хората, които смятат, че не е нормално институции и медии да си затварят очите за индустриалната сексуална експлоатация на деца от страх, че ще нарушат политически коректното табу и ще преследват етнически неудобните извършители навреме и с пълната сила на закона.
Фактите показват, че дейността на пакистанските банди в Манчестър е била известна на всички от които зависи да прекратят престъпленията, но те са спазвали политически коректна омерта и са оставили беззащитните бели момичета от работническата класа да страдат в продължение на години. Без тази политическа коректност хиляди невинни детски животи нямаше да бъдат разрушени.
Но „дайвърсити“ религията изисква редовни жертвоприношения. Според добре запознати изследователи на проблема множество пакистански банди продължават да издевателстват над невинни момичета безнаказано и пред погледа на институциите из цяла Великобритания. Плодовете на политическата коректност – отровни и пълни с киселина, която разяжда обществото отвътре.
В същото време политическа коректност е и да кажеш, че капризите на разглезена знаменитост са доказателство за расизма на Западния свят. Според най-големите, известни и авторитетни (доскоро) медии на планетата Меган Маркъл е жертва на британските предразсъдъци и е била принудена да се откаже от кралското семейство, защото не е бяла и са се държали с нея ужасно.
Новините за пакистанските банди от Манчестър и изцепките на холивудската дива Маркъл съвпаднаха, но разказите на медиите бяха поразително абсурдни и… хмм, как да го кажем – политически коректни.
Хилядите бели момичета от работническата класа, изнасилвани години наред от пакистански банди пред погледа на институциите са доказателство за нищо, според медиите и водещите гласове на либералния свят. Няма голям проблем, който да решим и сериозен извод, който да си направим. В същото време фасоните на богата и привилегирована знаменитост, която се гаври с Кралското семейство, са ярък символ на дълбоко вкоренения и институционален расизъм на британското общество и Запада като цяло. Маркъл е обикаляща земното кълбо с частни самолети милионерка и… жертва. Хилядите изнасилени момичета са… някаква незначителна статистика. И ако я забележите и поставите акцент върху нея? Познайте какво? Вероятно сте расисти, расисти такива.
Това е делюзията на политическата коректност. Не е до възпитание, а до нормализиране на патологията и патологизиране на нормалността. Расизъм тук, расизъм там. Расизмът като инструмент, изолиран от фактите и действителността, призован като в древен езически ритуал да обясни света на примитивното племе. С тази разлика, че това племе притежава най-скъпите дипломи от най-елитните колежи на планетата.
Новините от последните дни отново напомниха за фразата на Оруел: „Някои неща са толкова глупави, че само интелектуалците могат да вярват в тях“.
