И по време на европредседателството на България не се притеснявайте чак толкова много, мили ми прогресивни, работя и пътувам навсякъде по света, приятели мои.
Няма нищо по-досадно от човек, който непрекъснато се извинява, огънал се от стрес и срам пред “големите гости”. Големите гости са си просто хора и на всичкото отгоре – не са прости хора . Те са възпитани и много добре знаят къде идват. Знаят какво е политическото ни и историческо наследство. Знаят, че ни е трудно. И че тая работа отнема време. За съжаление – много време.
И няма да хлъцнат от обида, че плочките в НДК са “фейк” и за нищо не стават, нито че велоалеята на Раковски е трогателно излишна. И за свободата на словото, и за всичко си знаят… изобщо не ги мислете. Били са и на много по-страшни места. Да са тук е жест. И изключителна възможност.
И не се притеснявайте дали евроклипът за председателството ни ще им хареса. Ще им хареса. Много. И тук ще им хареса. Няма турист, на който България да не му хареса за три седмици. От личен опит го знам. Те знаят, че не отиват в Лондон, нито в Париж и не е в това смисълът на европредседателството да циркулира по света.
То циркулира сред уредени и сред неуредени страни, сред тъжни и по-щастливи, за да покаже, че това е един съюз, в който не сме равни по сила , но сме равни по мечти. И да, тоя съюз върши много глупости, съвсем несъвършен е, особено напоследък, но аз вярвам, че той е най-доброто с което разполагаме . И изобщо е най- доброто, с което човечеството може да се похвали досега в историята си.
Така че, моля ви, да не се държим като чиновника Червяков от “Смъртта на Чиновника” на Чехов: Притеснен, изпотен, малък , веднъж Червяков кихнал във врата на важен началник.” Не е мой началник, чужд е, но все пак неудобно…” притеснил се Червяков. Толкова се притеснил, че… умрял. Не умирайте от страх дали ще се изложим. Няма да се изложим. Протестирайте, ако знаете за какво. Сега му е времето. Ще ви чуят. Но по-гнусно от нашите си проблеми е само тихият ужас на самопрезрението… тихият, атавистичен срам, по-тих от драмата дали го е имало турското, е да не би да се изложим пред чужденците, с тоя префърцунен срам – просто пиши “КУР” и да бегаме!
Изобщо.
Нали…
