Разцепено е лявото, а не дясното

Хайде още в началото на кампанията, която вече я водят с пълна пàра (и парà) къде законно, къде незаконно, да се справим с една голяма и вредна заблуда, която злонамерено или от обикновена простотия се опитват да налагат някои медии и медийно непредставени коментатори – че са налице двама десни кандидати за кмет на София и това “цепи” “десницата”. Слагам ги в самостоятелни кавички, защото предстои да се запитаме поотделно какво точно значи “цепи” и какво аджеба ще наричаме “десница”.

Опорката

Всъщност изобщо не е от простотия, а си е рутинна PR стратегия – вярно, не от най-гениалните, но простичка, масова и ефективна. Буквално часове след като Вили Лилков обяви кандидатурата си за кмет на София, координирано и почти повсеместно изгря тезата, че Вили Лилков разцепва десницата. И щом Вили Лилков разцепва ИСТИНСКАТА ДЕСНИЦА, то той съвсем истинска десница не е. Не е съвсем и съвсем не е. Нъл тъй?

Вестник “Сега” излезе със заглавие: “Кметска номинация на Вили Лилков разцепи софийската десница”. Разбира се, по утвърден маниер за журналистиката от подобна категория, в сравнително дългия за жанра си текст не става дума за никакво разцепване, не се очертава нещо, което преди е било цяло, ама вече не е.

Заглавието на “Медияпул” пък беше: “Вили Лилков се кандидатира за кмет срещу кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев”. И отдолу, разбира се, автентичните “десни” доразвиха идеята с присъщата си прецизност: “Спонсор Харизанов! Мюрето на Бойко!“.

Неудобно ми е да напомням на професионалисти от калибъра на пишещите в “Сега” и “Медияпул”, че човек не се кандидатира само срещу един от опонентите, а срещу всички опоненти. И професионалистите знаят това много добре. Но тук трябва да се постигне друго внушение.

Внушението, което трябва да се постигне, е че безспорно има някаква десница, която до появата на Вили Лилков си е била съвсем монолитна, но с неговото идване се разцепва. Внушението е, че Васил Терзиев е органичен представител на десницата, неин единствен и естествен кандидат, но, видите ли, силите на злото (начело с Бойко Борисов и може би Путин) пускат “мюрето” Лилков да се прави на десен и да тревожи чистите сърца на простодушната градска десница.

Идеологията

И друг път сме говорили, че българската десница не е нито толкова консервативна, нито толкова капиталистическа, колкото антикомунистическа. Такава е тя и исторически, и народопсихологически. И в тази светлина да се опитваш да изкараш, че Васил Терзиев с целия си генезис и с цялото си амплоа е олицетворение на българското (антикомунистическо) дясно, е, меко казано, безочливо.

И за какво е този зор да се изкарват десни? Ами, много просто. Десните избиратели и то точно онези на антикомунистически принцип са най-много (много повече от индустриалците) и благодарение на тях (освен на личните качества на Бойко Борисов) ГЕРБ е това, което е. Всеки се мъчи да се изкара, че именно той е “техният човек”. Такова ще бъде и поведението на антихриста, когато тръгне да се представя за Христос. За какво му е да се представя за Христос? Отговорът на този въпрос обяснява и защо модерната левица се прави на десница.

Днес модерната културномарксическа левица, наричаща себе си “градска десница” е в паника защото истинската градска десница издигна свой кандидат. Много, наистина може би неочаквано много избиратели, на които довчера разчитаха и мислеха, че им се полагат по право като крепостни селяни единствено пред сянката на имагинерния страх от Бойко Борисов, ще се обърнат към Вили Лилков. И наистина, накъде да се обърне довчерашният костовист – към бизнесмен от люлката на Държавна сигурност, “успял” в суровия конкурентен свят с безотчетните капитали, раздавани за основаването на фалшиви фирми на Запад преди 1989, с капиталите от тъй наречените “червени куфарчета”, или към един от основателите на ДСБ? Към кого да се обърнат десебарите (пък и не само те) – към лидери, които се щурат като подплашени пекинези и не знаят накъде да се обърнат или пък са заприличали на самодоволни брюкселски госпожи, или към Вили Лилков?

“Демократична общност” или “градска десница” лайт

И понеже не всички са такива балами, че да повярват в дясността на ПП/ДБ, появиха се и по-рафинирани манипулатори. Както онези атеисти, които осъзнаваха абсурда на атеизма, го заместиха с по-компромисното “агностицизъм”, така и онези които ги досрамя да изкарват марксистите десни, въведоха понятието “демократична общност” вместо “градска десница”. Ето каква дефиниция даде един от знаковите, как да го нарека – говорители, коментатори, мислители? – на “Правосъдие за всеки”, дето през 2020 коленичиха пред президента, когото днес многозначително изписват пРеZидента: демократичната общност “са предимно десни, но и такива с леви убеждения хора от всички възрасти, с различни степени на образование, от различен етнос, гласуващи за различни партии. Хора, които държат на демокрацията, където ние избираме кой да ни управлява, зачитат върховенството на правото, имат ценности, държат на своите права и свободи, но без да нарушават чуждите“.

Стройна дефиниция, но не описва общност. Днес всички (с изключение може би на мен) са демократи, разпределят властта чрез избори, разчитат на институциите и върховенството на закона, ревностно държат на правата си. Всички. Това не е общност. Общността безспорно е понятие, което обединява, но преди всичко е понятие, което обособява. Все едно да наречеш общност всички бозайници или пък негрите в Африка… Пардон! Афроафриканците. Това не е общност, която те дефинира политически. И в БСП са демократи, и в ДПС, и в ГЕРБ, и в ППДБ, и във “Възраждане”. Така че “демократична общност” няма. Това е лабораторен синоним на модерното маркузеанско космополитно ляво, което в устремения си полет към бъдещето е откъснало случайни дрипи от премяната на старото дясно и се е окичило с тях като бостанско плашило.

Автентичност

Като аргумент против автентичната дясност на Вили Лилков припомниха как през 2019 на балотаж е подкрепил Фандъкова срещу Мая Манолова. Ама, дами и господа! Ставате смешни. Кого да подкрепи един десен човек на такъв балотаж? Ако Мая Манолова е от едната страна на дадено нещо, то всичко от другата е дясно. Така вие не поставяте под съмнение дали Вили Лилков е десен, а го доказвате.

Знам, знам, че самите вие, представители на “градската десница” и на “демократичната общност”, на местните избори гласувахте за Мая Манолова, както на президентските гласувахте за Румен Радев. Направихте го от детински инат, от вътрешна лявост или (ще ме прощавате!) от обикновена кретения. Сега някой друг ви е виновен като ви вдига пилони на Рожен и събира подписи за референдум. Някой друг ви е виновен като откровено русофилничи на “Дондуков” 2, а вие сте целите в бяло, непоколебимо прави и най-вече – десни!

Раздвоението

Петър Славов (за когото, между другото, и аз съм гласувал преди години) инициира петиция “За провеждане на Предварителни избори за общ кандидат за кмет на София на демократичната общност” (курсивът е мой). В нея се казва: “Довчера част от една (демократична) общност, симпатизантите на двата лагера вече открито са разделени и влизат в яростни сблъсъци помежду си, вместо да се обединят срещу общия противник – лошото и непрозрачно управление на столицата през последните 15г.!“. Пак питам: коя е тази “демократична общност”, кого обхваща, къде минават нейните граници? Или е само спекулативна конструкция в главите на неколцина лидери и функционери, отчаяно търсещи формула да се закачат по някакъв начин за властта. В каква общност съм аз със зелените от “Демократична България”, в каква общност съм с Емили Тротинетката?

Кой е общият противник – ГЕРБ или БСП? Защото разликата е голяма. И за съжаление тази “демократична общност”, която си представят, много по-всеотдайно мрази ГЕРБ, отколкото БСП. Не съм ги видял да скачат на БСП така, както скачат на ГЕРБ. Нещо повече – с БСП бяха в горда и самодоволна коалиция, гласуваха за Манолова, гласуваха за Радев… Е, в момента са в подобна коалиция с ГЕРБ, но това никак не ги смущава. За тази “демократична общност” ли става дума?

Сред подписалите декларацията мнозина са членове на ДСБ. От тях мнозина са членове на ДСБ-София. Това обаче изобщо не попречи да прочетем заглавия като “ДСБ подкрепят Терзиев за кмет на София, не искат Лилков да е техен кандидат” и “ДСБ-София се разграничи от проф. Лилков и застана зад Васил Терзиев за кмет”.

Последно? Сваляме доверие от Лилков или искаме предварителни избори? Кое от двете? И двете не може. Всъщност може, как да не може! Предварителни избори без участието на Вили Лилков! Види се това е идеята на т. нар. “демократична общност”.

И още. Какво да разбираме под “демократична общност” стана ясно, но какво да разбираме под “ДСБ-София”? Имам познати, вярно не много, които все още не са напуснали ДСБ и са от София, но тях никой не ги е питал дали свалят доверието си от Вили Лилков. Та, що е то “ДСБ-София”?

Следовниците

Да оставим настрана лидерите и активистите, пиарите и стратезите. Да видим публиката, привържениците и феновете на “демократичната общност”. Публиката обезумя. Вече не знам от кого да се смущаваме повече – от кандидата или от избирателите му. Сред обикновените привърженици има страшни идиоти, ама наистина страшни идиоти! Такава сляпа омраза, такива конвулсии понякога ми се струват нечовешки. Ще ме е срам да се наредя до такива хора. Ще ме е страх. Не знам как се чувстват нормалните поддръжници на Васил Терзиев (а повечето са такива) до подобни свои “съмишленици”. Мислех да цитирам, но няма. Прекалено грозно е.

Познавам някои от тях. През 1989 тъкмо завършвахме университета. Деца на “успели” при комунизма хора, най-вече културтрегери (или поне моите познати бяха такива, вие кажете за вашите) – писатели, поети, музиканти, архитекти, скулптори, художници, актьори и режисьори, членове на ловни дружинки – все активни и проникновени деятели на социалистическия реализъм. След 89 децата на тези деятели (моите познати) политически се аранжираха в по-светло или по-тъмно синьо, едно защото бяха свикнали на загниващите западни стоки, и друго, защото решиха, че вятърът дълго ще духа в тази посока и че те трябва да са “в крак с времето”. Преглътнаха да се наричат “десни” (такива хора лесно преглъщат и по-страшни неща), но никога не забравиха привилегиите на социалистическия строй. Е, за кого да гласуват днес тези? За кого да гласуват децата им, ако не за своите очевидни себеподобни. Така че какво е разцепил Вили Лилков? Нищо не е разцепил. Всеки е там, където си е бил. Просто ветровете са други и е друг кракът на времето.

Никаква десница не е разцепил Вили Лилков. Той просто явява десницата – стара, истинска и монолитна, – пък тя да се оправя както знае. Ако е писано да яде бой – ще яде. Другото не е десница – десетки пъти сме говорили за това. Разцепена е левицата. Старата болшевишка левица (БСП) се изправи срещу новата културномарксическа левица (Промяната, ДБ). Лявото стана тясно за толкова много левици. Затова се мъчат да изчовъркат нещо от дясното.

Когато някой предизборно ви говори, че десницата е разцепена, че Вили Лилков не я представлява и всякакви други конспиративни теории, да знаете, че става дума за най-обикновено продуктово позициониране. Един от най-висшите партийци на “Да, България!” преди няколко дни отново се активизира да пуска клишета в не особено популярния си профил, след като беше мълчал от 2019, когато се задъхваше от фини прахови частици (дори се учудих, че е успял да оцелее). Прави се на човек от народа. Говори простичко и симпатичничко, с лесни за смилане лозунги. Не, не са хора от народа. Това също е продуктово позициониране. Нещо като лов на шарани с бастун. Нещо като “Рожби мили, отворете!” в приказката за седемте козлета. Не мисля, че трябва да отваряме портите на замъците си пред всеки популист с тебеширен глас. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.