В своята встъпителна реч 46-ият президент на САЩ Джо Байдън каза това, което всички очакваха да чуят. Издържано в жанра на помирителните вълни, всяко едно такова обръщение към американците – следхождащо избори с висока температура – има устойчиви шаблони. Обединението, на което заложи като основно послание новият президент на САЩ, е част от този рефлекс. Безспорно, подобно послание е в духа на порядъчното и е признак на институционална и политическа култура.
Но в крайна сметка речта на Байдън бе като зеленчуците: полезна, но някак безвкусна гарнитура. А основното ястие за публиката явно си остана Тръмп, защото дори и по време на словото на новия президент, трендът в Twitter показваше, че вече бившият ръководител на Белия дом, който няма правото да се ползва от социалната мрежа, остава най-използваният хаштаг (пред Байдън на второ и Covid – 19 на трето място).
Така или иначе, речта на 46-тия президент не подразни ума или стомаха, но едва ли ще бъде и запомнена с нещо. Предвидимо, някак плоско и обратно на оригиналното, словото на новия титуляр на Белия дом бе като покана за почивка на клепачите.
Разбира се, последното не е обезателно лошо. В Китай поне, ако позволите шегата, за първи път от четири години насам, можеха спокойно с писалка в ръка да слушат реч на американски държавен глава, и да не стоят с нервни пръсти върху ядреното копче.
Големият въпрос пред Джо Байдън обаче е дали думите от встъпителната реч ще съответстват на действията му. Затова и онази част на САЩ, която не е гласувала за Байдън и не таи оптимистични очаквания от избирането му, няма да бъде заложник на думите на новия президент, а по-скоро ще очаква да види неговите действия.
Какви ще бъдат поне първите такива?
Непосредствено след стъпването си в длъжност Джо Байдън предвижда да подпише редица изпълнителни заповеди (това е прерогатив на президента на САЩ, който не изисква одобрение от Конгреса) и да внесе предложения до Законодателния орган на страната за осъществяване на ресорни политики, които определено не изглеждат като покана за помирение към другия лагер. А агитката на Тръмп, ако някой изобщо има нужда от припомняне, само преди дни извърши организирана екскурзия до Капитолия, в която някои от туристите си тръгнаха с артефакти от Конгреса на САЩ.
Така например, Байдън ще либерализира пътя на нелегални имигранти в САЩ за получаване, първо, на зелени карти, и, второ, на гражданство (това не касае само т.нар. Dreamers, децата на имигрантите, но и на хора, които са влезли в САЩ незаконно в своето пълнолетие).
Новият президент на САЩ ще премахне и забраната за влизане в страната на граждани от държави, които имат логистична или друга форма на връзка с терористични организации (в медиите това е известно като “мюсюлмански бан”, въпреки че в този комплект от държави са Венецуела и Северна Корея).
Байдън ще възобнови и редица регулации, свързани с опазването на околната среда, вследствие на което петролопроводът Keystone XL, свързващ Канада с Тексас и Илинойс, вероятно отново ще бъде замразен.
И, разбира се, новият ръководител на Белия дом ще преустанови финансирането на строежа на стената по границата между Мексико и САЩ. Последното, от гледна точка на политическия маркетинг, бе най-емблематичният етикет на политиката на Тръмп.
На този етап редовият избирател на Доналд Тръмп вече е в ролята на погребалния агент Мосю Алфонс от британския сериал “Ало, Ало”: със секната похот и разхлопано сърце.
А това, че Байдън ще стартира повторното присъединяване на САЩ към Парижките споразумения за климата и ще преустанови процеса на оттегляне на Вашингтон от Световната здравна организация, може да е финалната капка, която да накара републиканския Мосю Алфонс – човек с буржоазен мустак, собствен бизнес и подчертано хетеросексуален вкус – доброволно да влезе в стоката, с която търгува, и сам да си спусне капака.
Всички споменати политики – независимо дали случването им зависи от еднократен акт на президента или изискват успоредно законодателство от Конгреса, са в полемика с наследството на Доналд Тръмп.
Новият президент, като спечелил с неоспорима разлика провелите се избори, има пълната свобода да инициира такива политики, каквито той смята за подходящи. Но цената на тези политики може да бъде обединението, за което – иначе обстойно – говори президентът Байдън в своето встъпително слово.
Оттук нататък пред 46-ия президент на САЩ има един стратегически избор: дали да тръгне по пътя на Барак Обама или по този на Бил Клинтън.
В следващите четири години републиканците така или иначе ще бъдат с аритмия, но ще стискат палци за по-малкото зло, чиято съпруга те спънаха по пътя й към Белия дом през 2016-та година.
