След като Рим се е превърнал в най-могъщата империя и мерило на цивилизацията, римляните престанали да цивилизоват с огън и меч народите отвъд границата си, чучнали в къщи при жените и любовниците си и се отдали на купон, fun, спа и “потребление” – яли, повръщали за да освободят място и пак се тъпкали до откат (тогава е нямало балсамико, активия с мюсли и нискокалорични соеви кълнове, ползвали са телешки шол и фазани)
В това време дошли едни примитивни простовати хорица с етно-дрешки – варварите, които са свикнали да спят на голата земя, да ядат когато има какво, да убиват наред всичко по пътя си и да умират без излишна мелодрама, когато обстоятелствата го налагат. Варварите вървели само напред, защото там откъдето идвали нямало нищо, към което си струва да се върнеш. Когато варварите плъзнали из Вечния град, полегналите на кълка римялни помислили, че това е мизансцен от холивудска продукция, поредния модернистичен театрален пърформанс на артистичните меки китки от Kолизеума, и докато спорели за обективизацията на субекта били изклани като пилци.
Има и друг, “оптимистичен” сценарии. Белият човек да се усети и да вдигне тавата от щрудел за да се предпази от замахващия към главата му варварин. Все пак християнска Европа е висшата цивилизация – уникално успяла да интегрира в единство вярата, разума и правото. Дали такава цивилизация, при цялата и мързеливо-философска толерантност би позволила на всякакви диваци и извратеняци да и се качат на главата? Струва ми се, че апологетите на мулти-културния релативизъм, както всички утописти преди тях започват да се поувличат и това все по-ясно се вижда. Зад светлите идеи на идеалния свят, в който сексуално, расово и езиково неопределени индивиди прегръщат дървета, все по-отчетливо прозира поредната фашизоидна диктатура, която иска да ни казва какви думи можем и какви не можем да използваме за да опишем напиращите към дома ни варвари. И по-лошо: искат да ни накарат да отстъпим дома си на тези варвари. Европейците може да са разглезени, мързеливи и неконфликтни, но не са чак толкова загубени, че да не се усетят. Въпросът е ще се усетят ли навреме и на каква цена. И дали предимството да са по-цивилизовани, богати, образовани и технически обезпечени ще им помогне да наваксат проспаното време.
