НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Ердоган пред избори

Време за четене: 4 мин.

Сенада Соколу, Константин Цанев, “Deutche Welle”

Само няколко седмици преди годишнината от протестите на площад Таксим (28.05.2014) в Истанбул започнаха първите изслушвания в процеса срещу 225 души, взели активно участие в демонстрациите срещу турското правителство. Сред тях има и седмина чужденци. Те са обвинени между другото в нарушаване на правото за демонстрации, оскверняване на места за поклонение и нанасяне на телесни повреди на цивилни граждани. Повечето от тях смятат, че държавата се отнася несправедливо. “На площад Таксим се събрахме с четирима приятели. Изведнъж се появиха полицаи и ни арестуваха. Не знаехме какво ще се случи с нас. Аз съм невинен”, казва графичният дизайнер Сечкин Чебечи за телевизия CNN Turk. Операторът Гьоркем Челилоглу също смята, че обвиненията са скалъпени. “Движех се с камерата сред група демонстранти. Когато полицията използва сълзотворен газ, групата се разпръсна и аз останах сам. Полицията ме арестува. И това е несправедливо”, казва той.

Моментът за започването на процеса не е избран случайно, смята политологът Фехти Ачикел от университета в Анкара. “Реджеп Тайип Ердоган иска да демонстрира авторитарния си стил преди президентските избори. Той разединява страната. Опитва се да убеди своите избиратели, че преследва подстрекатели и размирници. Няма да се учудя, ако използва годишнината от протестите за предизборната си президентска кампания”, казва той. Денят на годишнината наближава, а властите все още продължават да издирват полицейски служители и сътрудници на силите за сигурност, които са ранили безброй хора. “Настроението е потиснато. Съдебният процес показва, че нищо не се е променило”, казва Фетхи Ачикел в разговор с Дойче Веле.

Ердоган – авторитарен президент?

За първи път на 10 август президентът на Турция ще бъде избран пряко от народа. Ако на първия тур няма ясен победител, на 24 август ще бъде проведен балотаж. Всъщност все още не е ясно кой ще се кандидатира за президентския пост. Повечето наблюдатели смятат, че Ердоган ще се кандидатира. Последното заседение на ръководството на Партията на справедливостта и развитието от миналата седмица не оставя почти никакво съмнение, че премиерът ще се кандидатира за президентския пост. На заседанието на партийната върхушка беше взето решение нито един представител на партията да не заема един и същи пост в продължение на повече от три мандата. Тази вътрешнопартийна разпоредба всъщност не позволява на Ердоган отново да стане министър-председател.

Вицепремиерът Бюлент Арънч обяви, че Ердоган със сигурност ще бъде кандидатът на Партията на справедливостта и развитието, ако самият той пожелае това. Ердоган пък заяви, че ще използва “цялата власт” на президентската институция, ако бъде избран за държавен глава. Това не е нищо ново в турската политика, казва политоложката Еврен Балта от университета в Истанбул. Турската конституция дава значителна власт на президента. “Досега обаче тази власт не беше напълно консумирана. Турските президенти бяха досега сравнително неутрални и имаха по-скоро представителни функции”, казва тя. Ердоган обаче иска да промени статуквото. “Можем да бъдем сигурни, че ако бъде избран за президент, Ердоган ще се опита да управлява като президент на страна с президиална система. При това с авторитарен стил”, казва Еврен Балта в разговор с Дойче Веле.

Турция при управлението на Ердоган

От 2002 до 2007 година Турция постигна значителен напредък в демократизацията под ръководството на Ердоган, казва политоложката. Отслабването на армията беше едно от основните изисквания на ЕС за пълноправното членство на страната. “Ердоган беше първият политик, който успя да се справи с тази задача. И ние го приветствахме като реформатор”, казва Балта. От 2010 година насам обаче Партията на справедливостта и развитието става все по-авторитарна, което най-ясно се вижда в контрола върху медиите в страната. Еврен Балта се позовава на последния доклад на американската правозащитна организация Freedom Housе. Експертите от организацията окачествяват Турция като “несвободна страна”. Тоест държава с минимална или никаква свобода на печата. Фетхи Ачикел също смята, че в първите години от управлението си, Ердоган минава за реформатор. “Но когато усети, че неговите избиратели твърдо стоят зад гърба му, започна да прокарва авторитарния си стил. Ердоган засили контрола върху медиите, уволни над 60 колумнисти, а държавната телевизия мина под прекия му контрол. Ердоган би превърнал Турция в една страна в “Путинов” стил с ислямско-консервативно ръководство”, каза Ачикел. Турция е парламентарна република, а не президиална система. “Всички обаче знаем, че Ердоган ще използва максимално властта си като президент, ако бъде избран”, заключава политологът Фетхи Ачикел.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!