Сред новините от последните дни се промъкна и полу-забелязана от обществото информацията, че министърът на туризма Николина Ангелкова започва благородна наглед кампания – срещу нелоялната конкуренция.

Идеята на министър Ангелкова е да се въведе регулация, която да задължи интернет платформи, предлагащи места за настаняване да предлагат (и рекламират) на своите клиенти единствено и само хотели, които са регистрирани според изискванията на националните законодателства на страните-членки на ЕС. Министърът на туризма допълни думите си с примера, че разликата между официално регистрираните хотели у нас и местата, които се предлагат в онлайн платформите е близо 4000  или около 40% нерегистрирани.

Причината за това е, че е част от практиката на тези сайтове да предлагат на своите клиенти не само хотели, но и апартаменти, собственост на частни лица, които са решили да ги отдадат под наем докато самите те не ги използват. Това е честа практика в цяла Европа поради развиващият се масов туризъм, причина за който са ниските цени на самолетните полети, предлагани от много авиокомпании. До момента се изисква от закона в подобни случаи собствениците на апартаменти да подадат заявление до районната община, чрез което да променят предназначението на съответния имот.

По всяка вероятност проблемната част за министър Ангелкова в тази ситуация едва ли изхожда от грижа за потребителя, предвид факта, че в една напълно свободна и доброволна сделка едва ли някой би избрал да отиде на място, което не отговаря на поне собствените му изисквания за качество, чистота и обзавеждане.

Всъщност подобни новини не са рядкост за последните седмици и месеци и предложението за регулация на министър Ангелкова едва ли идва от самата нея.

Така например научаваме също, че правителството желае да въведе друга регулация, чрез която да задължи автосервизите да дават половин година гаранция на своите клиенти. Но ако си мислите, че целта е клиентите да бъдат обгрижени или пък да се гарантира безопасността на пътя, грешите – главния секретар на „Автомобилна администрация” Дамян Войновски бе така добър да обясни, че

„[…]това, което предвиждаме в закона, е ние да ги регистрираме и при извършване на тежки нарушения от специалистите ще ги изключваме от регистрите и ще имат забрана за тази дейност от две години.”

Регистрацията и регулацията на бизнеса в тези два случая е необходима с една единствена цел – правителството желае да увеличи събираемостта на данъци поради недалновидно предвидения в настоящия държавен бюджет дефицит.

В края на миналата година правителството сякаш побърза да застрахова крехката си коалиция и предстоящото (тогава) така лелеяно европредседателство и побърза да раздава пари във всички сфери на администрацията на калпак. Разбрали деликатността на ситуацията от нея се възползваха служителите в и без това най-тежащото на бюджета ведомство, които не се посвениха да протестират за допълнителни средства. Подобен сценарий разиграха и от Българската академия на науките, от чиято сграда драматично се спускаха траурни платна и се чуваше жален вой на учени в нужда. Допълнителни пари получи и Националната здравно-осигурителна каса, а и още други по-малки институции. Така бюджета на републиката ни за 2018 г, както и самото му гласуване преди може да бъде определен като фарс. На бюджета за тази година тежат и много от неосъществилите се през изминалата година проекти като АМ „Струма” и част от неусвоените еврофондове.

Бюджетния дефицит е и логичното обяснение за нестихващата вълна от регулации, на която сме свидетели в последните седмици и която наистина има потенциала да навреди на най-крехката част от бизнеса. Това е и причината за повишаването на минималната работна заплата с която неизменно се повишават и осигурителните прагове с които държавата събира данъци от трудещите се. Повишаването на МРЗ със сигурност ще доведе и до невъзможност на много работодатели да наемат нов персонал в ситуация, в която и без това има недостиг на квалифицирани кадри на пазара на труда.

Междувременно се очакват още и още регулации – например създаването на регистър на собствениците на електронни магазини и регистрирането им в НАП. Започна и (очевидно лобистка) кампания за подмяна на всички касови апарати в страната – подмяна, която ще бъде заплатена от джоба на предприемачите, търговците и занаятчиите. Официалната причина отново е нескритото желание на правителството да подобри събираемостта на данъците.

До колко обаче подобна политика ще бъде успешна и ще донесе благоденствие е спорно.

Икономическата наука отдавна познава кривата на Лафер, според която увеличаването на тежестта прави събирането на постъпления в хазната все по-трудно. С нея следва да е запозната и всяка партия или власт, имаща претенцията да бъде дясна.

Регулациите и задължителните регистрации със сигурност ще накарат бизнеса да увеличи цените, за да компенсира данъчната тежест. В обхвата на  тези регулации и регистрации обаче е основно обикновения човек – дребния и средния бизнес. Позабравен е, но и все по-актуален примерът за случилото се с платформата Uber – преди няколко години поради лобистки закон те прекратиха дейността си в България. В следствие от това днес един картел не се свени да изнудва клиентите си – практически всички нас.

В момента глобалната икономика е в период на подем. Когато благоприятния икономически цикъл приключи всички ние рязко ще усетим следствията от безотговорната политика. В държавния бюджет беше предвиден близо 4% ръст на БВП, стимулиран от растящо потребление – несъмнено кейнсианска политика, която обаче самият Кейнс е препоръчвал за времена на криза, не на растеж.

На този фон наистина десни икономически мерки биха били на първо място премахването на някои излишни данъци и регулации и задаването на един по-балансиран държавен бюджет с излишък, вместо с дефицит. Сега е и моментът за реформиране на някои действително неработещи институции на държавна издръжка.

За съжаление обаче в настоящето властта у нас явно е станала заложник на политическия компромис и провеждането на реални десни политики в икономиката остава отложено незнайно за кога. Облекчаването на данъчната тежест, пестелив бюджет, либерализирането на здравеопазването и осигуряването, дерегулацията и намаляване на администрацията са все още непознати и дори скандални думи у нас. Повече похарчени пари не винаги е равнозначно на по-добре изхарчени пари и по-добри услуги. С двойна сила това важи когато цената, която плащаме не се е формирала на пазарен принцип.

Това е и цената на стабилността, която остава премълчана.