Тази седмица лошите новини за американския президент Джо Байдън станаха още по-лоши. Традиционното социологическо изследване на реномирания център за проучване на общественото мнение Quinnipiac University poll показа катастрофален спад в рейтинга на 79-годишния политик, начело на най-могъщата страна на планетата.
Според данните одобрението към Байдън се измерва рекордно ниските за президент на този етап на първия му мандат 33 процента. Неодобрението към ветерана от Демократическата партия и бивш вицепрезидент на Обама е 53 процента.
Центърът посочва, че се наблюдава драстичен 17-процентов спад в одобрението от същото проучване в началото на мандата през февруари миналата година. Повечето други големи социологически агенции също отбелязват спринта на байдъновия рейтинг към дъното, не не чак с такива драстични числа. Но е ясно, че става все по-трудно за действащия американски президент да прескочи бариерата от 40 процента одобрение в повечето мейнстрийм проучвания.
Някои анализатори споделят, че реалната ситуация на терен е още по-тежка за неговата администрация, защото от години социологическите организации в САЩ изнасят данни, които са по-скоро благоприятни за неговата Демократическа партия. Съвсем възможно е реалното неодобрение към президента да е дори още по-остро в началото на 2022 година.
Информацията идва на фона на рекорден брой заразени с Ковид-19, най-високата инфлация от 40 години насам и на практика отворената южна граница с Мексико, през която всеки месец преминават десетки хиляди нелегални мигранти. Към това добавяме историческия скок на тежките престъпления в големите американски градове и трайно настанилото се усещане за хаос и колекция от кризи.
През ноември тази година предстоят междинните избори в американския конгрес, които може да пренаредят пъзела в двете му камери – на представителите и Сената. Републиканците се надяват, че проблемите на Байдън ще се материализират електорално в края на годината, а Демократическата партия ще понесе тежка загуба и ще се прости с крехкото си мнозинство в долната камара на представителите.
На помощ идват плановете на демократите за промяна в изборните правила, които да им дадат предимство през ноември и да спасят дуото Байдън-Харис от зрелищно и унизително фиаско. Вицепрезидентът Камала Харис е най-малко одобряваният политик на този пост в цялата история на страната.
Преди дни Байдън опита да внуши – трудно, бавно и с лапсуси – как всеки, който е против промените е едва ли не национален предател. Той сравни на практика половината страна със фигури от времето на Конфедерацията, а после и на политиките на сегрегация. Дни по-късно призова същата тази нация към обединение. А в средата на седмицата се обърна към технологичните корпорации и им каза да се „борят с дезинформацията“ в техните влиятелни платформи.
Все ходове, които издават паника, обърканост, враждебност към гражданите и нагон за цензура на социалните мрежи.
На този фон и на втори план започва да се очертава мейнстрийм мобилизация за евентуален нов кандидат на Демократическата партия за президент на изборите през 2024 година. Дори в CNN позволиха внушения, че 79-годишния Байдън може да приключи само с един мандат. На хоризонта изплува сянката на Хилари Клинтън, която увечили броя на появите си, може би водена от желание да подсили своя публичен профил с поглед към бленуваната от нея титла :„Първата жена президент на САЩ“. Или както бе озаглавен предварително пуснатия в печат, но обречен на присмех следизборен брой на „Нюзуик“ – „Мадам Президент“.
Мечтите на прогресивното ядро на партията, подхранвано и от холивудската гарнитура, обаче са по-скоро свързани с евентуална кандидатура на друга жена – Мишел Обама. Перспективите към плавно предаване на властта от Байдън към вицето Камала изглеждат влошени, заради невероятно лошия рейтинг на Харис. В случая Обама би запълнила нуждата от джендър и етническо многообразие.
И всичко това в среда на незапомнена медийна пропаганда, която се опитва да превърне проблемите на администрацията в подвизи. Много хора вече откровено се гаврят със стотиците корпоративни заглавия как „инфлацията всъщност е добра“, „протестите са мирни“, „престъпността спада“, „Байдън е жизнен и енергичен“, а „проблемите с веригата за доставки е заради алчната средна класа на САЩ“ .
Тези дни на преден план изпъкват мъките на един режим, който, образно казано, успява да вкара дори кризата в криза. Засега това е единственият успех на Джо Байдън. Успех, потвърден с рекордно ниския рейтинг, измерен от Quinnipiac University poll.
