НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Реклама на сексуалността

Време за четене: 6 мин.

Дали да снимаш хомосексуални двойки пред обществени сгради и след това да ги навираш в очите на гражданството от високи билбордове – това е въпросът на седмицата. Отговорът пък е: защо не, след като деянието се финансира не от кого да е, а лично от Европейската комисия чрез верига НПО-та. Още повече, че деянието е с благороден стремеж, то е „информационна кампания, която има за цел да повиши чувствителността на обществото към равнопоставеността на еднополови двойки и хората, които са с хомосексуална ориентация“, обясни г-жа Писанкънева – мениджър Развитие на филантропията във фондация „Работилница за граждански инициативи“, основател на фондация „Ресурсен център Билитис“ (специализирана в ЛГБТИ активизъм) и организатор на „София прайд“.

И се очаква ние тук да замълчим респектирани, но няма да го направим, а ще си почешем малко езиците.

Всъщност проблемът не е толкова в деянието, колкото в комуникацията. В парадирането и пъченето, в навирането в лицето на другите на нещо, което дори да не ги скандализира, дори да не ги възмущава, най-малкото не им е интересно, защото не е тяхна работа. Имам мили приятели хомосексуалисти – за някои от тях знам какви са, за други само се досещам, защото това тяхно качество никога не е било от значение на нивото, на което общуваме. На това ниво няма значение кой с кого (или с какво) спи, защото то си е лично негова работа. И никого от тези мои приятели – било мъж или жена – не съм виждал на парад по розов чорапогащник, кожен корсет и щраусови пера. Напротив: да демонстрират активизма си под цветовете на дъгата съм виждал хетеросексуални свои познати. Те са на прайдовете поради неутолимия си умствен ексхибиционизъм – вижте ме, това съм АЗ!

ЛГБТИ активистите се обиждат, ако ги нарекат „ненормални“, но те искат да са точно това: да се открояват с показната си различност, да не са като другите. Ако хомосексуализмът беше норма, те първи щяха да се пишат хетеросексуални и шумно да искат права и привилегии. Но нормалността може да е както условна, така и абсолютна; както субективна, така и обективна. Има неща, за които да ги наречем „нормални“, не е достатъчно просто така да се договорим.

В брачния съюз между мъж и жена човекът постига своята цялост. Затова съпругата е „половинката“ на съпруга, съпругът е „половинката“ на съпругата, а двамата заедно са възстановеният в целостта си Човек.

В брачния съюз човекът, макар и отчасти, се мъчи да надвие смъртта, създавайки нов живот, разплитайки генетичния си материал и давайки половината от него на „половинката“ си. Това е нормалното състояние на нещата, независимо какво си въобразяваме и какво ни се иска.

Проблемът започва тогава, когато разглеждаме секса единствено като източник на удоволствие. Има художествени произведения, в които сексът даже се разглежда едва ли не като основно неотменимо човешко право, правото на оргазъм: „Аз имам своите нужди! Аз имам ПРАВО да ги задоволявам!“.

Когато сексът се превърне единствено в източник на удоволствие, тогава всичко е позволено в името на тръпката, на разнообразието и търсенето на нови усещания. Нещо повече, колкото по-голямо удоволствие носи нещо, толкова то е по-позволено. Границата между нормалното и извратеното се отмества все по-дръзко и все по-далеч. Сексът с предмети и надуваеми човешки подобия вече се приема за „нормален“. Сексът с животни все още не е, но всичко е въпрос единствено на време. На не много време, защото логиката е ясна и човек просто трябва да узрее за неизбежните умозаключения.

Какво значи „нормално“? В нашия двоичен, двуполюсен свят нормално е събирането на противоположностите с цел създаване на ново устойчиво цяло. Нормалният атом има положителни протони и отрицателни електрони, благодарение на което е в стабилно състояние и се свързва с други атоми, за да образува веществата. „Обратният“ атом хипотетично е с отрицателни протони и положителни електрони. Той също, макар и да не сме го виждали, е приемлив от гледна точка на нормалността и го наричаме „антиматерия“. Обаче атом с положителни протони и електрони или пък с отрицателни протони и електрони е абсурден, той не би могъл да съществува, не би имало материален свят. Него го няма даже в абстрактната теория и затова го наричаме „ненормален“ – няма норма, според която той да е възможен.

Така и с еднополовите бракове, поне от гледна точка на нормалността. От гледна точка на правата обаче е друго. Освен свещеното право на оргазъм, което благославя всяка сексуална комбинаторика, тук се намесват и всевъзможни други права, за чието консумиране е необходима санкция за „нормалност“, необходима е стандартизация на претендиращите да бъдат нестандартни.

Хората правят най-различни неща, но докато ги правят само за себе си, без да се натрапват на другите, то и проблемът си е техен, тяхна си е и отговорността за последиците. Когато обаче искат да превърнат в „норма“ нещо, което по същността си, онтологично е отклонение, дебатът става по-сложен.

Сигурен съм, че има много случаи, когато двама културни и богати мъже (или жени) ще осигурят на едно дете по-добри битови условия от алкохолизирана хетеросексуална двойка, тънеща в безпросветност, скандали и побоища. Но дали богатството, културата и битовите условия са достатъчни? Прав ли е Маркс да ни учи, че битието определя съзнанието? Продукт ли сме на средата си? Не е ли това вулгарен детерминизъм?

Каквото и да е, ако трябва да се върнем в началото, гей билбордовете са дразнещи. И за много, за достатъчно много хора (и те със своите права) са неприемливи. Външната реклама е провокация, дори когато рекламира паста за зъби или прах за пране – такава е нейната природа. Затова гей двойките от рекламните съоръжения с право се възприемат като провокация, както впрочем биха се възприели и едни хетеро двойки на тяхно място. Или пък прайд под наслов: „Аз чукам жени! Аз имам права!“.

Демонстрацията на сексуалността е неприемлива, още повече когато се прави за измислена кауза, нищо че я финансират толкова уважавани НПО.

Работата не е само в традиционните ценности и морала, макар че е и там. Работата е в това, че много (и все повече) хора не желаят да живеят в свят, в който всичко е позволено и всеки може да настоява пред останалите да го приемат „такъв, какъвто е“, защото има право „да изрази себе си“ по неповторим начин.

Нашето общество е цивилизовано и хуманно. То няма да преследва и да тормози никого за това, че е по някакъв начин различен, особено пък докато този начин е безобиден и не уврежда никого. Но има „различни“, на които не им стига да не ги тормозят и да се отнасят толерантно с тях. Те настояват на всичко отгоре да им викат и „Браво!“. И който не им вика е хомофоб, фашист и тъмен балкански субект. Той трябва да се засрами, да се чувства като прът в колелетата на личностната им реализация. Ето с това много хора не са и скоро няма да бъдат съгласни и вероятно ще споделят мнението, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!