НОВО

Социологията – наука или магия?

След лавината от социологически проучвания през последните дни, човек не може да не си зададе някои въпроси. Например: социолозите отгатват ли изборните резултати или ги предизвикват? Провиждат ли в бъдещето или го създават? Този въпрос никак не е за...

Една женска космическа разходка разобличи двойните стандарти в отношението към политиците

На 18-ти октомври Кристина Кук и Джесика Меър, две астронавтки на НАСА, влязоха в историята, след като извършиха първата изцяло женска космическа разходка. Подобно на много други космически ентусиасти, така и аз наблюдавах събитието в реално време. За човек като мен,...

Споразумение или още по-голям хаос има около Брекзит?

Д-р Мартин Табаков от Института за дясна политика и журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев коментират сагата с Брекзит. Ще оцелее ли консервативната партия във Великобритания? Вижте пълното...

Четиринадесет гласа делят Борис от историята

Борис Джонсън го делят (най-много) 14 гласа от учебниците по история. Ако неговата версия на сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, дори той да загуби следващите избори, това няма да има значение. Защото ще остане завинаги като политикът, водил кампанията за...

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам. Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки: 1. Избираш базов въпрос, който...

Машина без заден ход

Преди време излезе едно социологическо проучване, което сочеше, че според 80% от българите ние сме велик народ, голяма работа сме, но едва 47% биха се сражавали за страната си в случай на война. Лековатите интерпретации плъзнаха из мрежата и оттогава ми заседна една...

Революцията изяжда децата си

“A l'exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants” Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793) Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново...

Корпоративна капитулация пред Китай

Западните компании и знаменитости обожават да говорят – а често и да крещят - за човешки права, демокрация и прогресивни ценности. Те са готови да бойкотират отделни малки американски щати, които не са достатъчно либерални по техните свръхлиберални критерии и редовно...

Сделката на Борис

Тепърва ще видим какво представлява в конкретика постигната сделка между Великобритания и ЕС. Дотогава: явно става дума за нещо като двоен режим на митническия съюз, в който Северна Ирландия ще остане в рамките на Великобритания, но ще спазва правила, характерни за...

“Кой ще ни даде пари” завладя и Европейския парламент

“Социалното изключване и бедността представляват нарушение на правата на човека” Запомнете тези думи. Ще ги чувате все по-често през следващите години и все от устите на хора, чиято изконна цел е да вземат вашите пари и да ги преразпределят към други, като по време на...

Реквием за патриархалното българско семейство

Време за четене: 5 мин.

Димитър Петров

На много хора може да им звучи абстрактно, но днешното състояние на българското семейство е една от основните причини за кризата в обществото. Корупцията и моралната деградация са пряко следствие от липсата на нравствени устои, което пък е пряко следствие от разрушаването на традиционния семеен модел. Процес, който продължава вече 70 години, като резултатите му се проявяват с особена сила през последните 25.

Семейството е една от четирите институции (наред с училището, църквата и казармата), които формират човешката личност. Чисто хронологически обаче тя се явява първата и, поради тази причина – най-важната. Не случайно е широко разпространено твърдението за „първите 7 години”. Защото, когато семейството не успее да възпита детето в ценностна система, чрез която то да прави ясно разграничение между Добро и Зло, това много по-трудно се наваксва чрез другите три институции.

Патриархалното българско семейство

Патриархалното българско семейство най-често представлява три поколения, които живеят в общ фамилен дом. Членовете му спазват по между си строга йерархия и споделят сложна система от взаимовръзки, наследени от българското обичайно право.

Обикновено патриархалното семейство включва главата на фамилията (домовладика), неговата съпруга (домакиня) и техните синове, снахи и внуци. Понякога част от семейството е и брата или сестрата на домовладиката, ако живее в същия дом. Така в крайна сметка патриархалното семейство, което се запазва в България средата на миналия век, наброява между 8 и 15, а понякога и повече членове.

Домовладиката стои най-високо в семейната йерархия, като неговата дума е закон. Той определя стопанските дейности и на практика носи главна отговорност за прехраната на семейството. Обикновено домовладиката (наричан още стария) е най-възрастният мъж в семейството. При напредване на възрастта и/или наличие на сериозно физическо или умствено заболяване, той бива заменен от най-големия му син или от по-млад брат на стария.

Домакинята заема специално място в семейната йерархия. Тя е отговорна за къщната работа, а снахите, освен на домовладиката, са подчинени и на нея.

Синовете участват в семейния съвет, като по-голяма тежест има думата на женените. Внуците, при навършване на определена възраст, започват да бъдат ангажирани в стопанските дейности (дотогава са освободени от работа и задължения).

Като цяло, в патриархалното семейство се спазват два основни принципа: по-младият е длъжен да слуша по-възрастния и жената е длъжна да слуша съпруга си.

Старото градско семейство

Миграцията от селата към градовете (в края на 19-и и първата половина на 20-и век) започва да променя видимата част на този модел, но същината на междуличностните отношения се запазва. Докато на село е обичайна практика три (а понякога и четири) поколения да обитават един дом, то в града по правило жененият син се отделя със семейството си в друго жилище. Връзките с родителите обаче до голяма степен се съхраняват.

В типичното градско семейство от този период мъжът се грижи за прехраната на семейството, а жената не работи. Тя е домакния и отговаря за домашния уют и възпитанието на децата. Много често в тези си дейности съпругата е подпомагана от домашната помощница.

Семейството при комунизма

Първите сериозни удари по патриархалното семейство са нанесени от комунистическата власт след 09.09.1944г. Новият социалистически „морал” включва странни разбирания за отношенията между деца и родители. На децата започват да се втълпява, че трябва да шпионират родителите си и да ги издават на „народната власт”. И това се случва в период, когато стотици хиляди българи са избити, арестувани, интернирани или въдворени в лагери. В семейството се насажда страх и недоверие, което оставя сериозен отпечатък.

Истинското разрушаване на патриархалното българско семейство се случва по време на колективизацията на земята и последвалата я мащабна индустриализация. Милиони български селяни са откъснати от естествената си среда и са принудени да търсят препитание в градовете. Фамилните връзки се разкъсват и поддържането им става все по-трудно. Жените масово започват да работят, като по този начин възпитаването на децата се превръща в проблем. С неговото решаване се заема държавата (чрез детските градини), но необходимостта жената да работи довежда до драстичен спад в раждаемостта. За последното спомага и легализацията на абортите.

Въпреки разрушителната намеса на държавата, до периода на късния соц обществото все още успява да съхрани някои базисни разбирания за семеен морал. Общественият натиск спрямо разводите и извънбрачните връзки остава сравнително висок, като по този начин българското (макар и далеч не патриархално) семейство още не е унищожено.

„Семейството” на прехода

Преходът от комунизъм към демокрация обаче окончателно разсипва българското семейство. Комунизмът бе заменен не с връщане на стария морал, а с едно наивно, модерно „западничество”, в центъра на което са индивидуализма и личния интерес. В съвременното българско „семейство” масово се живее без сключване на брак, което автоматически намалява усещането за семеен ангажимент. Родители често се развеждат/разделят, докато децата им са още в крехка възраст. В резултат на това представата на много деца за семейство е не „мама, татко и аз”, а „мама, мъжът, с когото живее, и отделно татко, новата му жена и тяхното дете”.

Още по-страшно е, че заедно с патриархалното семейство си отидоха и утвърдените методи на възпитание. Днес отказът от санкциониране на недопустими детски прояви от страна на родителите (поради криворазбран либерализъм), води дотам, че расте поколение, чиято представа за Добро и Зло е тотално размита.

Какво трябва да се направи?

Преди всичко, е необходима рязка промяна в ценностните нагласи на населението. Връщане към доказани във времето модели като този на патриархалното семейство може да извади българското общество от моралната криза. За това би могло да спомогне и възстановяване на вероучението в училищата.

Не по-малко важно е и да се създадат икономически стимули, които да накарат повече жени да предпочетат да родят, отгледат и възпитат няколко деца, вместо да се отдават на „кариера” като обслужващ персонал. От една страна, връщането на повече семейни жени у дома ще повлияе положително на трудовия пазар. Много по-съществено е обаче, че подобна стъпка би подобрила както демографската ситуация, така и ценностното ниво на българина.

От offnews.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!