НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Реквием за патриархалното българско семейство

Време за четене: 5 мин.

Димитър Петров

На много хора може да им звучи абстрактно, но днешното състояние на българското семейство е една от основните причини за кризата в обществото. Корупцията и моралната деградация са пряко следствие от липсата на нравствени устои, което пък е пряко следствие от разрушаването на традиционния семеен модел. Процес, който продължава вече 70 години, като резултатите му се проявяват с особена сила през последните 25.

Семейството е една от четирите институции (наред с училището, църквата и казармата), които формират човешката личност. Чисто хронологически обаче тя се явява първата и, поради тази причина – най-важната. Не случайно е широко разпространено твърдението за „първите 7 години”. Защото, когато семейството не успее да възпита детето в ценностна система, чрез която то да прави ясно разграничение между Добро и Зло, това много по-трудно се наваксва чрез другите три институции.

Патриархалното българско семейство

Патриархалното българско семейство най-често представлява три поколения, които живеят в общ фамилен дом. Членовете му спазват по между си строга йерархия и споделят сложна система от взаимовръзки, наследени от българското обичайно право.

Обикновено патриархалното семейство включва главата на фамилията (домовладика), неговата съпруга (домакиня) и техните синове, снахи и внуци. Понякога част от семейството е и брата или сестрата на домовладиката, ако живее в същия дом. Така в крайна сметка патриархалното семейство, което се запазва в България средата на миналия век, наброява между 8 и 15, а понякога и повече членове.

Домовладиката стои най-високо в семейната йерархия, като неговата дума е закон. Той определя стопанските дейности и на практика носи главна отговорност за прехраната на семейството. Обикновено домовладиката (наричан още стария) е най-възрастният мъж в семейството. При напредване на възрастта и/или наличие на сериозно физическо или умствено заболяване, той бива заменен от най-големия му син или от по-млад брат на стария.

Домакинята заема специално място в семейната йерархия. Тя е отговорна за къщната работа, а снахите, освен на домовладиката, са подчинени и на нея.

Синовете участват в семейния съвет, като по-голяма тежест има думата на женените. Внуците, при навършване на определена възраст, започват да бъдат ангажирани в стопанските дейности (дотогава са освободени от работа и задължения).

Като цяло, в патриархалното семейство се спазват два основни принципа: по-младият е длъжен да слуша по-възрастния и жената е длъжна да слуша съпруга си.

Старото градско семейство

Миграцията от селата към градовете (в края на 19-и и първата половина на 20-и век) започва да променя видимата част на този модел, но същината на междуличностните отношения се запазва. Докато на село е обичайна практика три (а понякога и четири) поколения да обитават един дом, то в града по правило жененият син се отделя със семейството си в друго жилище. Връзките с родителите обаче до голяма степен се съхраняват.

В типичното градско семейство от този период мъжът се грижи за прехраната на семейството, а жената не работи. Тя е домакния и отговаря за домашния уют и възпитанието на децата. Много често в тези си дейности съпругата е подпомагана от домашната помощница.

Семейството при комунизма

Първите сериозни удари по патриархалното семейство са нанесени от комунистическата власт след 09.09.1944г. Новият социалистически „морал” включва странни разбирания за отношенията между деца и родители. На децата започват да се втълпява, че трябва да шпионират родителите си и да ги издават на „народната власт”. И това се случва в период, когато стотици хиляди българи са избити, арестувани, интернирани или въдворени в лагери. В семейството се насажда страх и недоверие, което оставя сериозен отпечатък.

Истинското разрушаване на патриархалното българско семейство се случва по време на колективизацията на земята и последвалата я мащабна индустриализация. Милиони български селяни са откъснати от естествената си среда и са принудени да търсят препитание в градовете. Фамилните връзки се разкъсват и поддържането им става все по-трудно. Жените масово започват да работят, като по този начин възпитаването на децата се превръща в проблем. С неговото решаване се заема държавата (чрез детските градини), но необходимостта жената да работи довежда до драстичен спад в раждаемостта. За последното спомага и легализацията на абортите.

Въпреки разрушителната намеса на държавата, до периода на късния соц обществото все още успява да съхрани някои базисни разбирания за семеен морал. Общественият натиск спрямо разводите и извънбрачните връзки остава сравнително висок, като по този начин българското (макар и далеч не патриархално) семейство още не е унищожено.

„Семейството” на прехода

Преходът от комунизъм към демокрация обаче окончателно разсипва българското семейство. Комунизмът бе заменен не с връщане на стария морал, а с едно наивно, модерно „западничество”, в центъра на което са индивидуализма и личния интерес. В съвременното българско „семейство” масово се живее без сключване на брак, което автоматически намалява усещането за семеен ангажимент. Родители често се развеждат/разделят, докато децата им са още в крехка възраст. В резултат на това представата на много деца за семейство е не „мама, татко и аз”, а „мама, мъжът, с когото живее, и отделно татко, новата му жена и тяхното дете”.

Още по-страшно е, че заедно с патриархалното семейство си отидоха и утвърдените методи на възпитание. Днес отказът от санкциониране на недопустими детски прояви от страна на родителите (поради криворазбран либерализъм), води дотам, че расте поколение, чиято представа за Добро и Зло е тотално размита.

Какво трябва да се направи?

Преди всичко, е необходима рязка промяна в ценностните нагласи на населението. Връщане към доказани във времето модели като този на патриархалното семейство може да извади българското общество от моралната криза. За това би могло да спомогне и възстановяване на вероучението в училищата.

Не по-малко важно е и да се създадат икономически стимули, които да накарат повече жени да предпочетат да родят, отгледат и възпитат няколко деца, вместо да се отдават на „кариера” като обслужващ персонал. От една страна, връщането на повече семейни жени у дома ще повлияе положително на трудовия пазар. Много по-съществено е обаче, че подобна стъпка би подобрила както демографската ситуация, така и ценностното ниво на българина.

От offnews.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!