НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Ретроградният Меркурий бе благосклонен към Борисов в САЩ

Време за четене: 4 мин.

Един от резултатите от срещата между българския министър-председател Бойко Борисов и американския президент Доналд Тръмп е начертаването на пътна карта или хоризонт за развитието на българо-американските отношения. В този дух е подписаното стратегическо споразумение между двете страни. Но както и в изкуството, където се цени и закупува картината, а не нейната рамка, така и в политиката съдържанието е по-важно от словесните украси. Затова пред двете споменати страни стои въпросът за естеството на тяхното партньорство.

Ключова и споделена тема в този аспект е сътрудничеството между София и Вашингтон по отношение на сигурността. Тя има две базови измерения: енергийната диверсификация на България и участието на страната в южния фланг на НАТО. Срещата Борисов – Тръмп доведе до позитивно развитие и по двете теми.

По отношение на първата София получи подкрепа за изграждането на интерконекторната връзка между Гърция и България. Тя има важно значение за повишаването на конкуренцията на българския енергиен пазар, а оттук – и за формирането на справедлива (по-евтина) цена за крайните потребители в страната. Докато за България това е въпрос на енергийна диверсификация, а оттук – и на национален суверенитет, то интересът на САЩ е чисто търговски. Препотвърден бе интересът и на американските инвеститори по отношение на ядрената и неядрената част от технологиите на българските АЕЦ (в този дух се очаква пристигането на американски експерти, които ще разгледат ядрените централи в Белене и Козлодуй).

Спрямо темата за България като част от южния фланг на НАТО също бе извършена позитивна стъпка. Става дума за създаването на координационен център на Алианса във Варна, свързан с концепцията на НАТО за предното присъствие. Тук обаче има две съображения.

Първото е, че България, въпреки закупуването на американските изтребители F-16 Block 70, изостава в своята военна интеграция в рамките на НАТО, когато бива положена в контекста на Румъния и Гърция. И двете съседни на нашата страна държави ползват американската Patriot система, като през последната година Букурещ ускорено усъвършенства капацитета на своите противоракетни съоръжения. След визитата на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Гърция по-рано миналия месец двете страни допълнително задълбочиха партньорството си, подписвайки качествено ново споразумение за взаимна отбрана (включващо разширяването – и като кадрови ресурс, и като инфраструктура – на военното сътрудничество между двете страни).

Второто съображения е, че за този натовски координационен център във Варна се говори от 2015-та година. Би било куриозно, ако след нови четири години София и Вашингтон отново се разберат за създаването му.

Разбира се, тази равносметка няма да е честна, ако не бъдат отчетени както спецификите на региона, така и самото позициониране на правителството на Бойко Борисов в балканския контекст. В този смисъл България няма напрегнати отношения с Турция, какъвто е гръцкият случай, така както и страната ни не споделя антируската политика на Букурещ. Изказването на българския министър-председател пред журналистите от София във Вашингтон, че България е най-балансираната страна в региона, което изказване бе предназначено за вътрешно-политическа употреба, всъщност е обективно и е олицетворение на споменатото. Но на фона на това, че Гърция се възползва от влошените турско-американски отношения, а Румъния – от стандартното напрежение между САЩ и Русия, изострено от анексията на Крим, българското правителство явно не разпознава себе си като такова, което може да извлече ползи от така създалото се положение. А ако разширим спектъра и прибавим към тази равносметка и друг чувствителен регион за НАТО – прибалтийския, то за България остава утехата от библейския принцип, че последните ще бъдат първи.

Т.е. ако говорим за срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп, пречупена през призмата на сътрудничеството между България и САЩ като партньори в НАТО, то тя даде като резултат по-скоро позитивно развитие, но доста внимателно такова. По отношение на тази политика на правителството остава въпросът не за посоката й, а за нейната скорост. Предстои да видим дали закупуването на американските изтребители ще е “събитие един път в живота” на този кабинет или е по-скоро част от общ план за постепенната модернизация и интеграция на българските въоръжени сили в рамките на Алианса. Видимо е обаче желанието на българския премиер да не става любимец на учителката по математика във Вашингтон, за да не го намрази госпожата по химия в Москва.

Иначе начинът, по който премина срещата между двамата ръководители, предостави добър политически актив за българския премиер. Бойко Борисов печели персонално от визитата си във Вашингтон: той демонстрира пред широката публика, че може да се разбере с американците, без да се скара с руснаците. А ако го накарат да избере между САЩ и Русия, ще се спре на Германия.

И въпреки че би било ирационално и недалновидно България да обръща внимание на Германия по отношението на държавните вноски към бюджета на НАТО, както препоръча американският президент, то немският канцлер Ангела Меркел има основания да завижда на Борисов: въпреки че и двамата участват в осъществяването на руски енергийни проекти (Германия – “Северен поток” 2, България – т.нар. “Турски поток”), то ретроградният Меркурий явно бе благосклонен към българския премиер. Не всичко обаче е заслуга на звездите: и Борисов, и Тръмп са прагматично ориентирани лидери, което е добра основа за тяхната бъдеща комуникация. Но ако разговорът за ценности и идеологии е разтеглив във времето, то този за правенето на взаимноизгоден бизнес не е. Доналд Тръмп не е Барак Обама.

Така както и Мона Лиза не е “веселата жена” заради рамката си.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!