НОВО

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Знаем си номерата

Аз не бих влизал в спор за очевидни неща - като например за ползата от чуждоезиковото обучение и за свободата да се изучава всеки език - бил той майчин или чужд. Бих искал само да напомня контекста, в който идва това изказване на посланик Улусой. От две десетилетия...

Манфред Понтийски

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти),...

Разновидности на троловете

Откъде се пръкват тези мутанти на българския народ в електронната ера и всъщност мутанти ли са те или някаква съвсем значителна част от един народ, който вече седемдесет години е подложен на негативна селекция? Трол-гюме Тези ще ги познаете, че са винаги първи под...

Бойкот на разума

Живеем във времена на бойкоти, кой от кой по-смехотворен, несъстоятелен и абсурден. Културата на протестния пърформанс е заразила публичното общуване, превърнала го е в заложник на чупливите чувства на одиозни демонстранти и агитатори. Агресивни активисти паразитират...

Оръжията и тяхната роля в цивилизованите общества

В човешкото общуване има само два начина за постигане на дадена цел - чрез взаимно съгласие или чрез принуда. Това не е просто някакво философско твърдение, което подлежи на дискусия, това е факт от природата. Принудата е била естествена, дори нормална част от бита на...

Орбан между двете Америки

2019 година изглежда най-добрата за унгарската дипломация от незапомнени времена. Вчера Виктор Орбан беше приет от американския президент в Белия дом, само няколко седмици след като получи сходно посрещане в Пекин и след като цяла пролет приемаше на свой ред...

Лидерският дебат за председател на ЕК

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Всичко коз" в Канал 3. Тема на разговора бе състоялият се дебат между лидерите на европейските партии. Гост още бе Божидар Чеков. Вижте пълното видео:...

Ревю на книгата „Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“

Време за четене: 6 мин.
image

Корицата на книгата на издателство „Парадокс“

Книгата на френския автор Лоран Бине е един модерен и четим роман. Парадоксът е избегнат благодарение на това, че той е съставен рекурсивно – в романа има втори роман, чийто главен герой е авторът. Рекурсията е естествена и органична като в етюдите на Ешер. Книгата е разделена на множество кратки глави, които са преплетените нишки на двата сюжета – авторът разказва за своите проучвания, за своето съпреживяване в една глава, а в следващта глава е историята на втория човек в СС, един от „най-добрите“ на Хитлер – Райнхард Хайдрих. Това е историята на живота му и операция „Антропоид“, която слага точката на него, но не и на историята му.

История не само негова, но и на всички евреи, роми, чехи и словаци, всички паднали от зверствата на Третия Райх, като следствие на неговите дела, защото СС-обегрупенфюрерът е главният идеолог на опитите за решение на еврейския въпрос – от депортация извън Германия, през резерват за евреи в Мадагаскар, през айнзацгрупите и над милион убити на Източния фронт по най-жесток начин, жесток дори за убийците им, чак до „окончателното решение“. Концлагерите, които трябва да убиват евреи без убийците да полудяват от жестокостта на делата си, престъпление без наказание, съд без да бъдеш съден, окончателното решение на нерешим въпрос. Хайдрих, блестящ офицер, фехтовач, човек със сериозно образование, познавач и ценител на класическата музика, човек, славещ се със своята ефективност, интелект и способности да организира, той е толкова черен отвътре, колкото е блестящ отвън. Съвършеният образец на арийската раса (за разлика от други национал-социалисти, чиято вътрешна уродливост се изразява симетрично и отвън), толкова ценен от Хитлер, е наричан „русокосия звяр“ като комплимент – нещо, което чехи и словаци разбират отлично на свой гръб.

Чехия, която за автора е втора родина, с един от най-красивите европейски градове за столица, по-красив и от Париж според Бине. Пусни нацист на Прага и той ще се качи на върха на света – нещо, което Чембърлейн не разбира, когато подарява Судетите на Германия. Области, населени с потомците на немски миньори за сребро, които Германия присъединява заедно с Австрия и чието подаряване английският позорен премиер нарича „победа“.  Победа, като да останеш жив до 10-ия етаж, след като падаш от 100-ния и да си кажеш „дотук − добре“. Чърчил единствен в Англия обявява това за провал в една от публичните си речи – и е трябвало дълго да мълчи, докато освиркванията стихнат. Неизбежното е най-болезнено за приемане, досущ като смъртта. А смъртта е господарят на света през годините на позора и войната, донесен колкото от Хитлер, толкова и от отстъпките, направени нему.

image

Рисуващи ръце на Ешер

Лоран Бине се занимава дългогодишно с проучвания преди да напише книгата, става експерт по Хайдрих – и все пак това е литература, а не история. Историята служи на емоцията, която литературата предава. Тя е много лична емоция, защото авторът чувства Прага като свой дом и съпреживява всичко, което чете и пише, вплитайки себе си в реалността на романа. Неговото лично отношение към злодея и Третия Райх, който той олицетворява, се усеща от всяка страница, но това е литература и е правилно.  Правилно е и влагането на литература в литературата, на глави, които описват и критикуват литературния стил на други творби, дали други романи за Хайдрих или писатели и поети, повлияли автора, някои обичани като Флобер, а други – мразени, като Сен Джон Перс. От първия е цитатът: „Това, което ни облагородява са не нашите творения, а нашите стремления“, като отговор на болезнения перфекционизъм в отношението на Бине към историята и нейните детайли – онова, което придава живот на света на романа. От втория е „Ние, които може би един ден ще умрем, казваме безсмъртен човек във фоайето на мига“.

Времето, което спира, когато трябва да лети, автоматите, които засичат, когато трябва да стрелят, случайностите там, където трябва има ред, навързаните нелепици и чистият късмет, който сякаш пази нацистите от висок ранг, всичко това се навързва в един сюжет от живота, който не прилича на история. Не всичко има значение, не всяко събитие има смисъл и причина и нищо не върви по план, дори когато такъв няма. Нищо не тръгва по план и за самия Хайдрих, когато любовните му похождения го изхвърлят от флота, нито пък за Хитлер, който прекарва време и като клошар след първата световна война – въпреки това късметът ги тласка напред въпреки всякаква логика, въпреки очакванията за гладкост на историческия наратив, въпреки желанието разказът да има смисъл. Хайдрих, който се жени за правилната жена, който използва незнанието на Химлер, за да го убеди, че е разузнавач от класа, който убеждава в личен разговор Хитлер в своята ценност; Хитлер, който щастливо напуска сцената на един атентат срещу себе си половин час преди бомбата да избухне; Райхът, който има късмет Невил Чембърлейн да е премиер на Англия, а Франция да живее с разбиранията за война отпреди двадесет години. Чехия, която има късмета Бохемия и Моравия да са плътно заселени от немци…

Книгата на Лоран Бине е майсторски разказ за живота и смъртта на един от главните антигерои на втората световна война – един от най-кадърните нацисти и образец на арийската раса – едноличният владетел на Чехия, Райнхард Хайдрих, човек подозиран в еврейско потекло и поради това дваж по-усърден в своята ефективност срещу враговете на нацизма. Хайдрих, на чието име ще нарекат операцията по масовите убийства на евреи в концлагерите. Хайдрих, за чието раняване СС отмъщава като унищожава жителите на Лидице до един, без няколко деца, годни за „германизиране“. Разказът е както трилър, с гонитби, преследвания и куршуми из улиците на Прага, така и шпионски роман, със спуснатите парашутисти от Англия, предателства и двойни агенти в немската армия. Той е и епос, с последната битка на Термопилите, в облика на църквата, носеща сега името Св.св. Кирил и Методий. Той е и роман на ужасите, с последствията от атентата срещу Хайдрих, със смърт, толкова много смърт и толкова ужасна.  Най-страшното престъпление на Третия Райх след самото „окончателно решение на еврейския въпрос“, извършено в името на Хайдрих, е това, че е толкова мрачен и демоничен, че прави съветския комунизъм на Сталин да изглежда като негова алтернатива – дотам, че чешките и словашки бунтовници като Кубиш и Габчик да чакат добрите новини от изток, докато се крият от неумолимата хватка на Гестапо. Това е и финалният щрих на ужас на романа, един роман, който не завършва с щастлив край, а само със успех и страшните последствия от него – един шамар за Хитлер, на който той отвръща с железен юмрук.

Лоран Бине не просто пише една история, той се опитва да съживи миналото, да съшие частите и да покаже платното, дотолкова съпреживява всичко. Краят на този роман е толкова катарзис за него, колкото и за читателя – и оставя глад за щастието на съвременното безсмислие, далеч от героичните предизвикателства и борбата с трудностите на войната, така романтична в очите на младите момчета, на които не е предаден споменът за ужаса от четиридесетте години. Може би това цели и той, защото няма как човек да прочете тази книга и да остане безразличен, дори от чувство за вина, че тя се чете толкова леко, толкова гладко – приятно дори.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!