fbpx

Ревизия на ценностите

Време за четене: 4 мин.

Разразилите се дебати покрай филма „Змия”, разказващ за „Горчиво-сладка история за необичайното приятелство между деветгодишния смелчага Марио и ексцентричния гей мъж Борче, застрашено от предразсъдъците (така e изписана думата в представянето) и омразата на родителите…“, за пореден път изкараха на светло стотици борци срещу „ретроградното християнство”, както самите те обичат да се представят.

Тези дни ми попадна чудна статия, която съдържа категорична констатация. Толкова категорична, че ако заключението в нея е вярно, сме на прага на генерално преформатиране на базовите ни разбирания, залегнали в основата на Европа.

Статията започва така – „За какво се сещате, когато чуете израза „защита на традиционното християнско семейство“? Освен, че съдържа съмнението за някаква опасност, надвиснала над „традиционното християнско семейство“, този израз определено наподобява сектантско говорене – пълно с идеология и лишено от смисъл.” Трябваха ми няколко минути да осмисля какво е искал да каже авторът – дали, че изразът „традиционното християнско семейство” е плашещо фанатичен за него, или пък е толкова еретичен, че е сравнен със сектантско говорене. Но, ако е сектантски, това означава, че християнството представлява някакво отклонение от установените норми. Резонно възниква и въпросът коя тогава е общоприетата база, от която християнството се опитва да се отклони. Тъй като материалът продължава с „месеца, в който празнуваме и защитаваме правата на сексуалните малцинства”, явно християнството е разпознато като врага, който се опитва да се вклини и разруши хубавите празненства на сексуалните малцинства.

Имам лоша новина за автора – европейската цивилизация е базирана на християнството и именно християнските ценности са в основата на европейските ценности. Европа не е просто парче земя, континент, събрал разнолики хора, не. Европа, такава каквато е, въпреки всички катаклизми, които преживява през последните години, е невъзможна без християнските ценности. Кои са тези толкова плашещи християнски ценности? Основната християнска ценност е любовта. Любовта към Бога е най-важната за вярващия, а любовта към ближните е общочовешка ценност. Нима тази базова ценност е неразбираема или опасна? Ценност е и прошката, ценност е и верността. А къде се усвояват тези добродетели? В семейството, в традиционното християнско семейство. Ето, че стигаме и до думичката „традиционен”, която изглежда освен невероятно дразнеща, е, все още, и непреодолима пречка пред слободията на сексуалните малцинства. Нали правите разлика между свобода и слободия? Свободата е ценност, слободията е липса на ценностна система.

В чл. 13 от Конституцията на България е записано, че: „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.” Тоест, рамката е дадена още във върховния закон. А според нашето вероизповедание, традиционното семейство включва мъж, жена и децата им. В Семейния кодекс също ясно е регламентирано, че бракът се сключва между мъж и жена – „Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние” (Чл.5) и, че: „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото” (Чл. 14). Което означава, колкото и да им е неприятно на някои, че християнските ценности намират отражение и в законодателството, в основния закон на страната, нещо повече – той ги защитава.

Все по-настойчиви стават и опитите на определени малцинствени групи да оказват влияние и натиск върху процеса на взимане на политически решения, за да променят законодателството. Още по-агресивни са защитниците на въпросните малцинствени групи. Именно поради тази причина трябва много ясно да бъде разбрано, че яростната битка срещу християнството и срещу традиционното семейство, всъщност е битка и срещу европейската рамка. Защото християнските нравствени ценности оформят духовната култура на Европа. И точно тази култура е и в основата на борбата срещу тиранията и различните тоталитарни идеологии. Нима демокрацията също не е изградена върху ценностна система, основана върху вярата в Бога?

Тази битка срещу семейството, брака, биологично предопределените ни роли, не е битка за равноправие, тя е битка срещу фундаменталните ни устои. На мен, като жена, изключително грозно впечатление ми прави обстоятелството, че борците са предимно лица от женски пол, които демонстрират феминизма в най-гротескните му форми. Крайният феминизъм е пагубна идеология, която целенасочено се опитва да разруши функциите на мъжете и жените в обществото, както и самото общество. Защото основната цел на феминизма, поне при създаването на движението, е равенство между мъжа и жената. Но такова отдавна е постигнато – в Европа и Северна Америка.  По същия начин стоя и въпросът с защитаваните от феминистките малцинствени групи – на нашия континент те имат правото да се самоопределят, да работят, да протестират, да са свободни. В Европа зад въпросните застават хиляди организации, регулации, в немалко случаи  и държавата. Пропагандирането на нетрадиционни сексуални убеждения и практики, било то чрез концерти, събирания, представяния на филми или книги, е доказателство за думите ми.

И няма да е лошо всичките невероятно гласовити поддръжници на ЛГБТИ представителите, да се замислят, че никой от тях нямаше да има възможността свободно да изразява мислите си, ако някога родителите му – мъж и жена, вероятно обвързани един с друг и в традиционно християнско семейство, не го бяха създали – вероятно по традиционния начин. 


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ