НОВО

Историческата реч на Доналд Тръмп в защита на живота

Долу можете да прочетете текста на речта на американския президент Доналд Тръмп по време на „Поход за Живота 2020“. Това е първият път, когато президент на САЩ присъства на похода, който е най-голямата в света годишна демонстрация за човешки права....

Проблемите и решенията пред политиците

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора бяха проблемите, пред които се изправят политиците. Гост също бе политолога Христо Панчугов. Вижте пълното видео:...

Тръмп, Сенатът и импийчмънтът

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп в Сената. Вижте пълното видео:...

Медиите между небето и земята

В края на миналата година Парламентът създаде работна група за изменение на Закона за радиото и телевизията. „Те да работят по-добре и по обновени правила, защото средата се е променила – каза Вежди Рашидов. – Законите, които изработваме, трябва да дадат...

Конституционноправни измерения в Обединеното кралство след Брекзит

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски гостува в предаването "Пресечна точка" по Военния телевизионен канал. Тема на разговора бяха конституционните измерения на наближаващият Брекзит. Вижте пълното видео:...

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Революцията на преситените

Време за четене: 4 мин.

Войнстващият атеизъм е сред най-уродливите рожби на комунизма. Комунистите, както и всички други левичари, се познават по това, че намират света несъвършен, несправедлив и искат да го сменят с нещо по-съвършено и по-справедливо, като първо разрушат завареното. В това начинание Бог им пречи, защото идеята за Него крепи завареното, подлежащото на оздравително разрушаване и изпепеляване. Усещането за Бог придава смисъл на старото, от чиито руини трябва да се роди новият световен ред, независимо дали ще го наричат “комунизъм” или по някакъв друг начин. Новият ред изисква инженерстването на нов човек, изисква превръщането на човека от личност в индивид с отговорности към “обществото”, толкова големи отговорности, че поставят абстрактните обществени интереси над конкретните лични и го превръщат в незначителна и самотна частица от голямото цяло, която сама по себе си извън корпорацията няма никакъв смисъл и никаква стойност. С яростна омраза атеизмът иска да убие любовта към Бог, защото знае, че така ще убие и всяка друга любов, за да я замести със сладострастие.

Онзи ден разговарях с мил мой приятел, който има поглед върху събитията в Столична община. Няма да кажа името му, както няма да кажа и имената на останалите действащи лица – партии, личности или индивиди. Моят приятел ми разказа за откриването на първата сесия на новия общински съвет. Той бил открит с молебен. Докато свещениците извършвали службата, всички стояли прави и в мълчание, с изключение на групичка новоприети общински съветници, които – види се, опиянени от порасналото си обществено положение – демонстративно си играели със смартфоните, хихикали и пускали безвкусни шегички. После с присмех обсъждали кой какви икони имал в кабинета си и на бюрото си и даже прехвърлили обсъждането в социалните мрежи, за да видят всички какви изостанали и неграмотни субекти все още виреят на общинската нива.

Както казах, няма да назова (засега) имената на действащите лица, но бих искал най-дружелюбно да предложа полезен съвет на групичката със смартфоните – те си знаят кои са, без да ги споменавам. Господа (и дами, ако е имало и такива), време е да осъзнаете, че положението ви се е променило. Обществените институции не са социалните мрежи. Вие вече не сте протестъри, а част от “системата” и от “статуквото”, което искахте да пометете. Не ме интересува за какви длъжности воювате в момента и на какви постове се борите да назначите свои съпартийци и партньори. Не ме интересува и какви сладки далавери ще ви предложат бъдещето и старите кучета. Не ме интересува и в какво вярвате и дали изобщо вярвате в нещо в качеството си на “граждани”. Но когато сте граждани на някаква позиция – в случая общински съветници, но това се отнася и всякакви други постове, – не мога да приема да се държите като войнстващи атеисти.

Тази държава, за която често твърдите, че “няма такава”, че е ударила дъното и че се влачи на опашката на човечеството, я има само защото е християнска и е била такава, дори когато формално е отсъствала от политическата карта, дори когато е била сателит на безбожния СССР. Ако някой представител на официална власт (като вас) си позволи да се гаври с това обстоятелство, то рано или късно ще има най-малкото електорални проблеми. И тук не става дума за богословие, религия или църква. Става дума за най-обикновен национален инстинкт за оцеляване. Вие сте алчни за власт, но ако случайно (не дай, Боже!) я получите, хабер си нямате как се управлява народ и държава.

Дори и протестантските Съединени американски щати – тази люлка на прогреса и генератор на модерност, – същите Съединени щати, които толкова обичате и на които толкова се надявате, дори и те на банкнотите и в съдебните си зали са написали: In God we trust. Това е техният национален и държавен девиз, както нашият е “Съединението прави силата”. И това е девизът на всички американци – протестанти, католици, православни, шиити, сунити, алауити, индуисти, кришнари, будисти, шинтуисти, шаманисти и дори войнстващи атеисти като вас. Бъдете като американците, ако тази формула ще ви помогне да се държите прилично на обществените си постове.

Това е съветът, който исках да предложа на групичката новоизбрани общински съветници със смартфоните. Те казват: “Не ме прекъсвайте, защото говоря от името на гражданите!”. Няма политически субект, който да говори от името на гражданиТЕ. Всеки политически субект говори от името на точно толкова граждани, колкото са гласували за него било на местно, било на национално ниво. Дори и първата политическа сила в държавата, за която са гласували най-много граждани и по този начин са я пратили да ги представлява, не може да си позволи изявлението: “Говоря от името на гражданиТЕ”.

Времената стават все по-интересни. Под знамето на свободата и демокрацията днес е в настъпление нов тоталитаризъм, извършва се опит за нова левичарска революция. Само че този път левичарите не са пролетариатът, защото такъв вече не съществува, не са гладните и онеправданите, а преситените и привилегированите. В такава революция нормалните граждани, от чието име революционерите говорят с такава пламенна загриженост, могат да получат ролята единствено на жертви, както се е случвало неведнъж. Затова мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и то в разумни срокове.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!