Избягвам да пиша тук за Реформаторския блок. Причините са няколко. Първата е, че РБ е обект на незаслужена логорея от кого ли не в продължение на месеци. Стана някак банално да коментираш Блока. Втората, обективна причина, е, че съм част от Блока*. Нямам проблем с това, да видя как изглеждат нещата отвън, нито да кажа открито мнението си, но се опасявам, че читателят трудно ще приеме мнението ми за безкористно. Въпреки това, ще поема риска да предложа своя анализ.
Сутринта на 6 -ти октомври – възможните варианти:
1. Пълно мнозинство на Реформаторския блок, което позволява самостоятелно реформаторско управление. Този вариант разбира се е възможен, но той предполага увеличение поне с 400% на подкрепата, която РБ има в момента. А в политиката да увеличиш доверието си с 50% е сериозен успех, а да удвоиш подкрепата си е грандиозен пробив. Това правило важи и за ръста на продажбите в повечето бизнеси. Длъжен съм да започна с този вариант, защото като участник в политиката от името на РБ нямам право да се боря за нищо по-малко от него.
2. Пълно мнозинство на ГЕРБ, което би им позволило самостоятелно управление. БСП и ДПС ще са в опозиция, което ще се отрази добре на страната. Този вариант е мислим, доколкото днешните социологически проучвания, а и резултатите от евроизборите показват, че ако отбележи голям, но не и непостижим ръст в доверието, партията на Борисов би могла да получи 121 мандата.
3. Никоя партия няма самостоятелно мнозинство, но ГЕРБ и РБ заедно правят повече от 121 мандата. В този вариант коалицията изглежда много вероятна, не защото е безпроблемна за двете страни, не и поради желанието за власт, а поради простия факт, че ако не се случи, дава път на участие на БСП и/или ДПС отново в управлението. Нито ГЕРБ, нито РБ може да поеме пред своите избиратели отговорността, че заради своите амбиции са допуснали завръщане на ДПС и/или БСП на власт.
4. ГЕРБ и РБ заедно не събират 121 мандата за мнозинство. ГЕРБ имат три възможни хода:
4.1. Да останат в опозиция, като запазят декларираната дистанция към участниците в кабинета „Орешарски”. Много вероятно е в този случай да се стигне до невъзможност за сформиране на мнозинство и нови избори.
4.2. Да се коалира с ДПС с оправданието, че по този начин изолира БСП от властта. Клакьори в антикомунистическия спектър няма да липсват. Няма да е нужно ДПС да участва с министри в правителството. Достатъчно е партията на мафията да запази своите хора на власт по министерства и областни управи, които да продължат корупционните схеми и източването на държавата. Този вариант е решително най-лошият за България. Една такава неявна коалиция с дявола рано или късно ще бъде разконспирирана. ГЕРБ ще загуби доверие, а всички българи ще загубим още няколко години от живота си в полза на мафията.
4.3. Да направи т.нар. голяма програмна коалиция с БСП в името на националното спасение/съгласие/добруване….(допълнете). Германският модел, при който в случай на липса на мнозинство, християндемократи и социалдемократи управляват заедно, което стабилизира политическата система и пречи на избуяването на екзотични популистки партии тип ББЦ би бил насърчен от Брюксел. В повечето европейски страни такива големи коалиции (така се нарича коалиция между двете големи партии) са практика от десетилетия. Такова управление няма да изглежда толкова зловещо, колкото днес ни се струва, защото в него ще участва един голям ГЕРБ и една разбита, обезличена и омаломощена от разцепление и лидерска немощ БСП. Рискът за ГЕРБ все пак е огромен. Избирателите на Борисов, които в голямата си част се определят като антикомунисти няма да преглътнат такава директна подмяна на вота им и коалиция с основния политически противник. Съдбата на последния български цар, който беше анихилиран от обществения живот след подобен цинизъм ще тегне над всеки, който си помисли да го повтори. Голямата коалиция моментално ще намали влиянието на ГЕРБ поне наполовина. Рискът този мандат да им бъде последен в управлението е сериозен. Реформаторският блок ще получи възможност да се легитимира като единствена десница, опозиция на поредното правителство на БСП и да привлече разочарованите избиратели на ГЕРБ.
5. БСП и ДПС (и евентуално АБВ и/или ББЦ) имат мнозинство. Политическата нестабилност ще продължи, времевите хоризонти ще се скъсят в рамките на година. Тогава ГЕРБ и РБ ще се конкурират в това кой е по-яростна опозиция на управлението. ГЕРБ ще насочи вниманието си към запазване на влиянието в местната власт на предстоящите местни избори през 2015 и ще се стреми към избори 2 в 1. Такъв изборен резултат днес изглежда малко вероятен, а тежкият развод между БСП и ДПС допълнително намалява шансовете.
Онези, които заливат социалните мрежи с емоционални реакции, трябва да си дадат сметка, че с или без тях, ще живеем един от тези пет сценария, или някой много подобен на тях.
Последните социологически проучвания и обществените настроения правят третия от посочените варианти едновременно най-вероятен и сравнително най-добър за страната. Един повърхностен пръв поглед лесно би заключил, че РБ практически са в безизходица в клещите на ГЕРБ, които или ще ги принудят да станат формален придатък към завръщането им на власт, или ще им прехвърлят вината за всяка по-непопулярна коалиция (с ДПС или дори с БСП), с която да се върнат на власт. С две думи, при всяко положение ГЕРБ идва на власт, а РБ плаща сметката.
Това е така само на пръв поглед, при това поглед, умишлено повърхностен.
ГЕРБ е партия на властта
ГЕРБ се ползва с подкрепата на между 700 хил. и 1 милион избиратели. Партията има много сериозни позиции в местната власт и практически упрявлява повечето общини в държавата. Подкрепата на избирателите към тях е мотивирана с властта, това е партия, която се засилва през властта и чиято политическа харизма диша през властта и перспективите за нея. Сред огромната група избиратели на ГЕРБ има различни, ясно обособени подгрупи с различни типове мотивация. Има група на т.нар. конюнктурен вот, хора, които винаги се ориентират към силния и подкрепят всяка партия, която изглежда като да идва на власт. Тези хора са били ОФ-активисти през соц-а, след това са подкрепяли СДС, после са «повярвали» на НДСВ, после са харесали Борисов, след последните избори са обяснявали, че трябва да се даде шанс на Орешарски и са притоплили стари познанства от времето на Тройната к. , а сега търсят подход отново плавно да завият към ГЕРБ. Трябва ясно да кажем, че партията на Борисов няма вина, този нюх на кариеристите е «проклятие» за всяка голяма партия, както и сигурен белег за бъдещ успех на всяка проходжаща партия.
Друга специфична група избиратели на ГЕРБ са онези, които не харесват ГЕРБ, нито Борисов, но които решително и осъзнато ги подкрепят, защото виждат в тях единствения достатъчно голям противник на БСП, който може да побеждава столетницата и да я държи в опозиция. Това са непримиримите антикомунисти, които са вдигнали ръце от старата десница, заради това, че се е смалила до безобидни за БСП размери, както и поради подмяната на твърдото антикомунистическо говорене с витиевати фрази от либералния мейнстийм, характерен за левия европейски център. Не се наемам да кажа колко големи и влиятелни са тези групи в ГЕРБ и не бих искал да спекулирам. Едно обаче е безспорно: ГЕРБ има какво да губи в много по-голяма степен, отколкото РБ. Една обществено неприемлива коалиция или пък нов мандат в опозиция със сигурност ще доведе до загуба, първо на доверие, а после и на реални властови ресурси в местната власт. Голямата партия е като тежък кораб – много трудно и бавно си променя курса. Така че тръгне ли ГЕРБ веднъж надолу, пропадането ще е дълго. Борисов като лидер с безспорен усет за успех и провал не би си го причинил.
Кой подкрепя Реформаторския блок?
Сред неговите избиратели също има различни групи. Повечето от избирателите на Блока или никога не са се преживявали като управляващи, или е било толкова отдавна, че вече са изгубили властовия си инстинкт. Нещо повече, през годините, те са подкрепяли своите партии въпреки ясното разбиране, че няма да управляват. В някои среди, подкрепящи Блока, дори има развит специфичен богомилски патос, който заклеймява властта като компромис и въздига изолационизма като форма на принципност, дори и когато той маргинализира. Групите, споделящи подобно светоусещане за властта вътре в РБ са различни, понякога напълна противоположни – от най-напримиримите привърженици на ДСБ, за които само самостоятелното управление на правителството на Костов е допустим модел, до новопокръстените в политиката граждански активисти от протеста, за които всички политици са маскари и достойната позиция е външен натиск върху властта, а не участие в нея, носещо лош дъх на колаборация с мафията. Казано накратко, лидерите на РБ са далеч по-заинтригувани от участие на Блока във властта, отколкото избирателите им, някои от които гледат на тази възможност с подчертана подозрителност. Изводът е, че за разлика от ГЕРБ, Реформаторите могат да си позволят да не участват в управлението, без това да се отрази особено на обществената им подкрепа. Освен това РБ няма значителни позиции в местната власт, които да рискува да изгуби, напротив, от тази ниска стартова кота, пътят е само към разширяване на влиянието.
Ето, че ГЕРБ може да се окаже в по-трудна ситуация от РБ, въпреки сигурното си участие в управлението. Парадоксално, но за ГЕРБ неговата сила може да се окаже недостатък, докато за РБ слабостта може да бъде предимство.
ГЕРБ е най-голямата сила в дясно, с безспорна международна легитимност и поредица от политически победи. За авторитета на партията и на самия Борисов в ЕНП и за силното присъствие на евродепутатите им в Европарламента мога да свидетелствам от първо лице. Но партията на Борисов има един огромен проблем – тя никога не успя да се превърне в представител на всички десни българи, с цялата условност на това понятие, с което искам да обознача онези, които са про-западно настроени и са непримирими спрямо БСП и комунистическото минало. През 1997г. СДС на Иван Костов беше самотно другият политически полюс срещу БСП. ГЕРБ, при цялата си мощ е далеч от това и то е недостижимо без РБ. ГЕРБ обедини зад себе си страшно много хора, но те са едва около половината от всички противници на БСП, от всички антикомунисти и бивши поддръжници на синята идея от началото на прехода. ГЕРБ може да събере милион гласове. Друг милион гласове на противници на БСП обаче нямат никакъв път към ГЕРБ и харизмата на Борисов. Много от тях са ревностни критици на тази партия, остро критикуват поведението и в управление и дори я поставят наравно с бившите комунисти като недопустимо зло за България. Една част от този втори десен милион подкрепят Реформаторите, но повечето не ги подкрепят, защото ги намират слаби, неубедителни и неискрени в усилието да са алтернатива на цялата прогнила система. Това са десните, които не гласуват. Тези избиратели нямат път към ГЕРБ но имат път към РБ при определени условия. Реформаторският блок може да разшири почти неограничено подкрепата си тъкмо сред избирателите, които не желаят да избират между БСП и ГЕРБ и за които управлението на Борисов не е приемлива опция. Ако РБ получи тяхната подкрепа, двата милиона десни хора в България ще бъдат отново представени в политиката и този факт ще предопредели мечтаната изолация на БСП и ДПС.
Къде са трудностите?
Капанът за Реформаторския блок в тази задача е, че е немислимо да си позволи лукса да остане в опозиция на всички, колкото и тактически това да изглежда изгодно, защото ако тази гнусливост доведе до ново управление на БСП, сините ще носят историческа вина.
Капанът за ГЕРБ е, че е немислимо да избере друг партньор освен РБ, колкото и силни да са позициите, от които може да го направи, защото ще започне да се срива, а отливът ще засили тъкмо РБ.
Капанът и за двете формации е, че за да се осъществи стабилно дясно управление и трайна изолация на БСП и ДПС от властта, е абсолютно необходимо двете половини на дясната общност – тази на подкрепящите ГЕРБ и тази на неприемащите партията на Борисов (само част от които се припознават в РБ) да бъдат заедно. На пръв поглед задачата изглежда нерешима. Но в политиката нерешими ситуации няма. Животът просто продължава без онези политици, които не успяват да намерят решение.
Възможният изход от лабиринта
е да се постигне достатъчно ясно публично разбирателство между ГЕРБ и РБ за целите и средствата на бъдещото управление – колкото по-подробно, публично и писмено, толкова по-добре. ГЕРБ трябва да престане да се прави на голям квартален хулиган, който се заканва на по-малките и периодично им събира стотинките. Трябва да се примирят, че РБ ще поставя условия, с които трябва да се съобразят. В политиката винаги се поставят условия и се правят отстъпки, а по-големият винаги прави по-големи отстъпки. Защото има повече какво да губи и защото има повече накъде да остъпва.
РБ на свой ред трябва да забрави поведението на малко куче, което отдалеч джавка по голямо куче, вързано пред магазин. Този тип малки кучета будят присмех у всички странични наблюдатели, включително у по-едрите котки. Трябва да се уважават, но искрено и осъзнато, онези милион българи, харесващи Борисов. Всяко насмешка спрямо Южната дъга, Северната тангента, спортната зала, метрото, магистралите, юношеската приключенска литература … е приемлива от момента, в който резултатите на Блока се доближат поне като порядък до тези на ГЕРБ. Дотогава, като врабченцето от вица, по – тихо… Това значи да се поставят принципни условия, но не и да се издевателства с неприемливи капризи и личностни нападки.
Бъдещото дясно управление, бъдещето на ГЕРБ и на десницата изобщо, зависи от това, дали РБ ще убеди достатъчно много хора, че има волята да гарантира, че безобразията от управлението на ГЕРБ няма да се повторят.
И тук нямам предвид полетите на отряд 28 и другите глупости на комунистите. Става въпрос за три основни гряха на управлението на ГЕРБ: издевателства над бизнеса, за които чуваме във всеки град, полицейски произвол, от който пропищя цялото общество и картел за обществени поръчки, изливащ всички държавни и европейски пари в определени фирми, без всякакъв шанс за реална конкуренция.
Разбира се, реалната политика рядко може да се опише с прост модел. Има още редица фактори, които трябва да се отчетат при този анализ и които биха породили ако не нови сценарии, то леко променени версии на вече коментираните. Такъв фактор е обявената коалиция между НФСБ и ВМРО. И двете партии имат ясно различим електорален потенциал, доказан на няколко избора, който сумарно може да бъде достатъчен за влизане в парламента. Националистите могат да бъдат необходимият трети на всяка коалиция. Лекомислено освободената от десните ниша за патритично говорене подарява на новата коалиция сериозно пространство без конкуренция.
Другият фактор, който трябва във всеки един момент да имаме предвид, са предстоящите президентски избори. В България е трудно, ако не невъзможно да бъде избран президент без подкрепа на ДПС или поне без умишлена небрежност от страна на Движението. В зависимост от плановете си за президентските избори, ГЕРБ ще съобразява поведението си спрямо партията на Доган. Работа на РБ е да застане непоколебимо на пътя на всяка договорка на Борисов с Местан и да разобличи всеки опит за запазване на мъртвата хватка на ДПС в централната и местната власт.
_____
* Авторът е член на Националното ръководство на ДСБ. Статията изразява лично мнение и не ангажира партията ДСБ и Реформаторския блок.
