НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Защо в Америка обичат Роналд Рейгън

Време за четене: 5 мин.

Марко Мирке, ДПА

Роналд Рейгън бе лицето на политиката на 80-те години, но лидерът на републиканците, изкарал два мандата като президент на САЩ, беше идол за консерваторите и враг за либералите. Тази неделя милиони американци ще настроят приемниците си, за да гледат “Супер боул” – ежегодното върхово събитие в спорта, което определя шампиона в професионалния американски футбол.

Но преди да започне мачът, те ще си спомнят за Рейгън, чиято стогодишнина се навършва същия ден. Ще бъде излъчен възпоменателен филм за живота му – почит, която ще покаже, че през настоящите бурни времена Рейгън е повече обичан от когато и да било и затова заслужава най-голямото признание на тази вманиачена по спорта страна.

Трийсет години след като поема президентския пост и повече от шест години след смъртта си Роналд Рейгън отново разпалва общественото въображение. Книжарниците излагат на витрините си неговата биография, университетите предлагат серии лекции за неговата политика, а последователите на Рейгън в цялата страна планират тържества в чест на неговия рожден ден.

Един от всеки трима граждани на САЩ го определят като изключителен президент в историята. Сред последните президенти само Джон Кенеди е оценяван по-високо. Ако имаме предвид как е изживял живота си, няма да се изненадаме, че той е способен да увеличи своята популярност даже след смъртта си.

Роналд Рейгън е роден през 1911 г. в Тампико, Илинойс – град на около 180 км западно от Чикаго, чието население понастоящем е около 800 човека. Син на неуспял търговец на обувки и набожна християнка, Рейгън е търсил и винаги е намирал пътя нагоре.

Като студент в колежа е избран за президент на студентския съвет. След като става актьор, е избран за президент на холивудската Гилдия на филмовите актьори, а като политик е бил два мандата губернатор на Калифорния, преди да стане президент на САЩ. Той е трябвало да работи за своя успех, плащайки таксите си в колежа с миене на чинии. След дипломирането си става знаменитост в Средния запад като спортен радиокоментатор, което накрая го извежда до филмова кариера и национална слава.

През 50-те години решава да влезе в политиката и накрая печели президентските избори през 1980 г. на 69-годишна възраст, след като преди това на два пъти не успява да се сдобие с номинацията на своята партия. На президентските избори през 1980 г. мнозина избиратели виждат проблем във възрастта му. Но сега това едва ли е от значение за неговото наследство. Това, което хората помнят, е Рейгъновият популизъм и че той придаде нов оптимизъм на страната след години на деморализиращи кризи, вкл. Виетнамската война, аферата “Уотъргейт” и кризата със заложниците в Иран.

Те си припомнят също за неговия принос за разпадането на Съветския съюз. Речта на Рейгън през юни 1987 при Бранденбургската врата в Берлин, в която той хвърли предизвикателство към съветския президент Михаил Горбачов “да отвори тази врата” и “да събори тази стена” бе решаващо събитие в края на Студената война. Джеймс Бейкър, началник на кабинета на Рейгън и министър на финансите, си спомня, че Рейгън върна гордостта на Америка. “Ти върна гордостта и самоувереността на страната. Ти донесе мир. Какво повече можеше да искаш?”

Даже и президентът Барак Обама, който е демократ, наскоро взе със себе си за ваканцията биографията на републиканския президент. “Няма значение какви политически различия може да има човек с президента Роналд Рейгън и аз със сигурност ги имам, но не може да се отрече, че той беше лидер на света”, каза Обама.

Но не са забравени и слабите моменти в неговото президентство. Аферата “Иран-контри” хвърли сянка и подозрения. Рейгън беше на власт, когато САЩ тайно доставяха оръжие на Иран и незаконно прехвърляха печалбата от продажбата на десните бунтовници в Никарагуа. Рейгън винаги е отричал, че е знаел за това, което накара критиците да питат кой всъщност е поръчвал музиката в Белия дом – Рейгън или неговите съветници.

Рейгън остава също враг на Демократическата партия, защото тя го смята за гробокопач на социалната държава. От друга страна, републиканците тачат паметта му по-благоговейно от всякога. Политиците, които споделят неговата философия, като например бившият лидер в Конгреса Нют Гингрич и бившият кандидат за вицепрезидент Сара Пейлин, отдавна се обявяват за негови политически наследници. Те искат да копират неговата икономическа политика, да изведат Америка до благоденствие, както направи Рейгън, и да намалят данъците и бюрокрацията.

Някои експерти казват той не би имал шансове днес в Републиканската партия. Като прагматик той би трябвало да търси компромиси с демократите, вместо да влиза в продължителна “позиционна война” с тях. Освен това той беше всичко друго, но не и пестелив с бюджета на САЩ. По време на неговото управление дефицитът стана четворно по-голям. Той веднъж повиши данъците, за да укрепи социалната система на САЩ – ход, който днес би бил погледнат с ужас от консервативното движение “Чаено парти”. “Съмнявам се, че Рейгън може да бъде избран днес”, казва политическият стратег Марк Маккинън.

Това не причинява пробойни в преклонението към Великия комуникатор (Рейгън беше известен със своето дар слово). Бившият президент, който обичаше да се представя като “г-н Нормалния” и който предпочиташе да прекарва вечерите в Белия дом пред телевизионния екран в пижама заедно със съпругата си Нанси, намери своето място в историята като човек, който се бореше за здрава икономика и семейни ценности.

Рейгън почина на 93-годишна възраст на 5 юни 2004 г. в дома си в Калифорния след дълги страдания от болестта на Алцхаймер, като прекара последните пет години от живота си почти изцяло далеч от погледа на публиката. След смъртта му хиляди хора чакаха с часове да му отдадат почит в Капитолия и в неговата президентска библиотека в Калифорния. Мнозина си спомнят също неговото изразително обръщение от 1994 г. към американския народ, в което той обясни, че страда от това заболяване, като каза, че започва “пътешествие, което ще ме доведе до залеза на моя живот”.

От e-vestnik.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!